Определение № 4529 от 30.04.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1354/2025 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по частна жалба на ръководителя на Управляващия орган по Програма Интеррег ИПП България - Сърбия 2014 – 2020 г. срещу протоколно определение от 27.11.2024 г. на Административен съд – Монтана по адм. дело № 432/2024 г., с което съдът е спрял производството по делото до произнасяне на Съда на Европейския съюз (СЕС) по дело С-620/23.

Частният жалбоподател счита обжалваното определение за неправилно, тъй като, на първо място, партньорът, извършил нередността, и водещият партньор се намират на територията на Република България, докато по дело С-620/23 водещият партньор се намира в чужда държава (община Бабушница, Република Сърбия). Именно последното обстоятелство е в основата на втория въпрос по преюдициалното запитване. На второ място, твърди се, че е било гарантирано участието както на партньора, извършил нередността, така и на водещия партньор в производството пред административния орган, докато по дело С-620/23 водещият партньор не е взел участие в административното производство.

Ответникът – община Чипровци, чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на частната жалба.

След като обсъди изложените основания в частната жалба и представените по делото доказателства, съдът установи следното:

Частната жалба е подадена от процесуално легитимирана страна, в срока по чл. 230 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, с оглед на което е процесуално допустима.

По същество е неоснователна.

Предмет на обжалване пред административния съд е Решение № РД-02-14-1665 от 11.09.2024 г. на ръководителя на Управляващия орган по Програма Интеррег ИПП България - Сърбия 2014 – 2020 г. за определяне на финансова корекция в размер на 25 % върху допустимите разходи по договор № ЗД-192/29.08.2019 г. с изпълнител „Евромаркет Кънстракшън“ ЕАД. В административния акт е посочено, че корекцията се определя за допуснати нередности от община Чипровци в качеството й на партньор по проекта – ограничителен критерий за подбор и избор на изпълнител, който не отговаря на изискванията на възложителя.

Въпросите по преюдициалното запитване до СЕС по дело С-620/23 са следните:

1. В хипотеза на трансгранично сътрудничество между държава членка и бенефициер по Инструмента за предприсъединителна помощ за периода от 2014 до 2020 г. („ИПП II“) като това в главното производство, допуска ли чл. 40 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 447/20141 на Комисията от 2 май 2014 година относно специфичните правила за изпълнение на Регламент (ЕС) № 231/2014 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Инструмент за предприсъединителна помощ (ИПП II) определянето на финансова корекция в тежест на икономически оператор, за който се твърди, че е извършител на нарушението, съставляващо нередност, но не е водещият бенефициер, поел отговорността да гарантира изпълнението на цялата операция?

2. Ако отговорът на първия въпрос е положителен, гарантирано ли е в тази хипотеза от чл. 41 и чл. 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз правото на водещия бенефициер да участва в процедурата по определяне на финансова корекция, както и в съдебното производство по оспорване на този административен акт, независимо от местонахождението му спрямо отговорния съгласно съответната програмата за трансгранично сътрудничество за прилагането на финансови корекции орган, и допускат ли посочените разпоредби ограничения на тези възможности за процесуална активност, каквито предвижда практиката на националните съдилища по главното производство?

Съдът е преценил, че производството по делото следва да бъде спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 7 ГПК, вр. чл. 144 АПК до решаването на дело С-620/23 на СЕС, тъй като отговорът на тези въпроси има значение за решаването и на настоящия спор – в случая е определена финансова корекция на икономически оператор, който не е водещ партньор – община Чипровци.

Определението е правилно.

Процесуалният представител на ответника по частната жалба основателно възразява, че въпросите, които подлежат на тълкуване по преюдициалното запитване, са свързани с адресатите на административните актове за определяне на финансови корекции за нарушения по проект по Програма Интеррег ИПП България - Сърбия 2014 – 2020 г., съответно с правилното определяне на страните в административното и съдебното производство.

По силата на чл. 633 ГПК, вр. с чл. 144 АПК решението на СЕС по преюдициалното запитване е задължително не само за съда, който го е отправил, но и за всички съдилища и учреждения в Република България. Когато е отправено запитване от национален съд на държава-членка и пред друг съд на държава-членка се поставят за решаване същите въпроси, за които е необходимо тълкуване на разпоредби от правото на Европейския съюз, вторият съд спира производството по делото до произнасяне на СЕС на основание чл. 633 във връзка с чл. 631, ал. 1 ГПК.

По горните съображения неоснователни са доводите на частния жалбоподател, че производството по делото е било спряно неправилно.

Съдът е постановил правилно определение, което следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, вр. чл. 236 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение