Определение № 57 от 25.01.2011 г. на ВКС по т. д. № 36/2011 г.

Производството е по реда на чл.274,ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на И. А. Я. от В. против определение от 2.07.2010 г. по ч.т.д. № 870/2010 г. на В. ОС в частта, с която се потвърждава определение № 4911/29.03.2010 г. по гр.д. № 8438/2003 г. на В. РС в частта, с която е прекратено производството по делото и по отношение на частния жалбоподател. Всъщност, с разпореждане № 564/28.10.2010 г. на Председателя на ТК на ВКС, ч.к.ж. е върната на администриращия съд за отстраняване на нередовности. С разпореждане № 8297/10.12.2010 г. по ч.т.д. № 870/2010 г. на ВнОС ч.к.ж. е върната по отношение на П.П. и М.И., поради неизпълнени в срок указания. Преписката е изпратена на ВКС по ч.к.ж. подадена от Ив.Я. и производството е образувано с резолюция от 11.01.2011 г. на Председателя на ТК на ВКС. С обжалваното определение е потвърдено първоинстанционното определение за прекратяване производството по делото в частта и по отношение на Ив. А. Я., като наследник на А. Я., по предявен иск по чл.58,ал.1 ЗК срещу ТПК В. комуна за отмяна на решение на общото събрание от 26.09.2003 г. за продажба на недвижим имот собственост на кооперацията, тъй като не е член на кооперацията. С влязло в сила решение по т.д. № 907/2006 г. на ВКС-ІІ т.о. са отхвърлени изцяло предявените от А. Я., наследодател на частния жалбоподател, и останалите ищци установителни искове по чл.97,ал.1 ГПК-отм. за признаване на установено, че са член-кооператори на ТПК В. комуна-В., рег. по ф.д. № 6032/92 г. на ВнОС. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се твърди, че въпросите: Може ли нищожността на решение № 137/15.03.2007 г. по т.д. № 907/2006 г. на ВКС-ІІ т.о. да се предяви пред първоинстанционния съд, както и пред въззивната инстанция, по повод позоваването на правните последици от твърдяната нищожност?, Дали с това решение се обезсилва регистърно решение от 19.01.2000 г. по ф.д. № 6032/1992 г. на ВОС, което не е било предмет на преценка по т.д. № 907/2006 г., и следователно е породило своите правни последици с които не се е съобразил съда в обжалваното определение?, били от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото-чл.280,ал.1,т.3 ГПК. ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното: Първият въпрос е формулиран непълно, но ако се има предвид ищецът, тогава трябва да се предяви инцидентен установителен иск, а такъв няма в исковата молба. Формулировката на втория въпрос излиза извън изискването въпросът да е от значение за изхода по конкретното дело. А доколкото има значение за изхода на делото, ВКС-ІІ т.о. е дал отговор на въпроса, че вписаната ТПК В. комуна по ф.д. № 6032/92 г. на ВнОС, е новоучредена и не е правоприемник на прекратената ТПК В. комуна с РМС № 156/24.07.73 г. Новоучредената ТПК В. комуна не е съществуваща или възстановена кооперация по смисъла на ПМС № 192/91 г. В случая имуществото на прекратената кооперация не е преминало към новоучредената. Но същественото е, че и по двата въпроса няма изтъкнати доводи, които могат да обосноват приложно поле по чл.280,ал.1,т.3 ГПК. Съгласно т.4 ТР 1/2009 г. смисълът на чл.280,ал.1,т.3 ГПК формира общо правно основание за допускане на касационно обжалване. Правният въпрос е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена. Такива доводи не се правят. Доводите за множество процесуални нарушения по чл.188,ал.1 ГПК-отм. са ирелевантни в производството по допускане на касационно обжалване. Постановяването на всеки съдебен акт по същество на даден гражданскоправен или търговски спор императивно се предпоставя от съвкупната преценка на всички доказателства и доводи на страните, която решаващия съд е длъжен да прави по вътрешно убеждение. Недопустимо е, обаче, отъждествяването на евентуално нарушение на това съдопроизводствено правило, което би представлявало едно от основанията по чл.281,т.3 ГПК за касиране на неправилно въззивно решение /определение/, с предпоставките на чл.280,ал.1 ГПК, обуславящи приложно поле на касационно обжалване. По изложените съображения, частната касационна жалба не попада в приложното поле на чл.280,ал.1,т.3 ГПК и затова не следва да се допуска до разглеждане по същество. Водим от горното, ВКС-І т.о.