Определение № 410 от 03.11.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1765/2020 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Подадена е касационна жалба от А. П. М., чрез адвокат Н. И., срещу решение № 7347 от 31.10.2019 г. по в.гр.д.№ 14137/2018 г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІV-Д състав, с което е потвърдено решение № 426764 от 11.06.2018 г. по гр.д.№ 49002/2017 г. на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 156 състав в частта, с която е допуснато извършването на съдебна делба на апартамент № 15, находящ се в [населено място], [жк], ул. ,,Д.”№ 39, бл. № 32, ет.1, състоящ се от две стаи, хол, кухня и други сервизни помещения, с обща квадратура от 89.16 кв.м., при съседи: стълбище, ул. ,,Д.”, Ц. Ц., двор, Г. и И. С., заедно с прилежащото му зимнично помещение, при съседи: коридор, Р. и В. Б., Ц. Ц., Г. и И. С., заедно с 2, 21 % от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот, между Д. М. Д. и А. П. М., при квоти по 1/2 ид. част за всеки от съделителите. В касационната жалба са изложени оплаквания за неправилност на обжалваното въззивно решение, поради постановяването му при несъобразяване със събраните по делото доказателства и в нарушение на чл. 21 СК (отм.). Сочи се основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускането му до касационно обжалване. Ответникът по жалбата Д. М. Д., в депозиран отговор, чрез адвокат С. Л., изразява становище за липса на основанията по чл.280 ГПК за допускане до касационно обжалване на решението и за неоснователност на жалбата. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното: За да потвърди първоинстанционното решение, въззивният съд е приел, че процесният имот е придобит по време на брака, при действието на отменения Семеен кодекс от 1985 г. В тежест на ответницата е да докаже наведеното от нея с отговора възражение за наличие на пълна или частична трансформация по смисъла на чл. 21, вр. чл. 20 СК (отм.). Макар пред първоинстанционния съд да са представени справки от обслужващата ответницата банка за един сравнително дълъг период от време, които установяват, че тя е разполагала с банкови сметки, по които да са били налични суми в лева и чужда валута, не е доказано категорично, че сумата от 41 000 щ. д., получена от ответницата след продажбата на недвижим имот в [населено място], построен в сградата на етажна собственост „Старопланински еделвайс“ на ул. ,,Л. К.” № 75, ет.5, със застроена площ от 103.71 кв. м., е вложена в покупката на процесния имот, придобит за сумата 40 200 лева. Отчел е и установеното по делото обстоятелство, че ответницата е продала имота не само за себе си, но и като законен представител на другия му съсобственик – нейната малолетна дъщеря П. Д.. При така изложените съображения и като споделил мотивите на първоинстанционния съд, към които е препратил на основание чл.272 ГПК, въззивният съд е приел, че първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено. По делото е установено, че А. и Д. Д. са сключили граждански брак през 1992 г., прекратен с развод по взаимно съгласие на 12. 12. 2013 г. (удостоверение № 042048/10.10.1992 г.за сключен граждански брак и решение № III-87-192/12.12.2013 г. по гр. д. № 440/2013 г. по описа на СРС, III ГО., 87-ми състав). С н.а. № .../15.09.1983 г. родителите на А. Д. - П. Б. М. и П. К. М. са били признати за собственици на апартамент № 15, находящ се в София, в сградата на ЕС „Старопланински еделвайс“ на ул. ,,Л. К.”, със застроена площ от 103.71 кв. м., заедно с принадлежащите 9.369/100 ид. ч. от общите части на сградата и правото на строеж. С нотариални актове № № ../1996 г., ../1996 г. и ../96 г. са извършени прехвърлителни сделки между наследниците на П. М. и между двете й дъщери: преживелият съпруг П. М. дарил на внучката си П. Д. (дъщеря на страните по делото) 4/6 ид.ч. от правото на собственост от апартамента на [улица], Н. М. дарила на сестра си А. М. собствената си 1/6 ид.ч. от апартамента на [улица], а А. М. продала на сестра си Н. М. недвижим имот нейна лична собственост - едноетажна жилищна сграда и дворно място, находящи се в [населено място],[жк], за сумата 73760 лв., която страните са заявили, че била платена напълно и в брой преди сключване на договора. Установено е, че на 30. 05. 2002 г., с н.а. №.../2002 г., А. Д., лично и като законен представител на дъщеря си П. Д., продала апартамента на [улица]за сумата 41000 щ.д., от които 36900 щ.д. платени в брой от купувача при подписване на договора, а останалите 4100 щ.д. – платими при предаване на владението върху апартамента, което е договорено да стане до 30. 06. 2002 г. На 30. 05. 2002 г., в „Уникредит Булбанк“ АД, е открита депозитна банкова сметка с титуляр А. Д., по която същата внесла на каса сумата 30000 щ.д., а на 27. 06. 2002 г. в същата банка е била открита друга депозитна сметка на името на А. Д., по която същата внесла на каса 4000 щ.д. На 12. 06. 2002 г., с н.а. № .../2002 г., А. Д. купила процесния апартамент в [населено място],[жк], [улица], за сумата 40200 лева, платена на продавача напълно и в брой при подписване на договора. На 12. 06. 2002 г. депозитната сметка на А. Д. в „Уникредит Булбанк“ АД с наличност 30000 щ.д. била закрита, а сумата 30000 щ.д. изтеглена от същата в брой, на каса. Относно движенията по банковата сметка на А. Д. са представени следните доказателства: списък на движенията по банкова сметка в щатски долари в “Уникредит Булбанк” АД на А. П. Д. за периода от 30.05.2002 г. до 12.06.2002 г., справка за движения по депозитни сметки в щатски долари, писмо изх. № 0890-49-019963/23. 03. 2018 г. от „Уникредит Булбанк“ АД за откритите и закрити депозитни сметки на А. М. за периода 01. 01. 2002 г. – 31. 12. 2002 г., писмо изх. № 0890-49-030275/08.05.2018 г. от “Уникредит Булбанк” АД, отразяващо авоари в открити и закрити банкови сметки на А. П. за периода от 01.01.2000 г. - 31.12.2002 г. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът поставя следния въпрос, уточнен от настоящата инстанция в съответствие с указанията, дадени с ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1: има ли статут на съпружеска имуществена общност недвижим имот, закупен през време на брака от единия съпруг, с парични средства, получени от продажба на друг недвижим имот, който е бил съсобствен между съпруга-купувач и детето на съпрузите, придобит от тях на основание договори за дарение и наследяване. Твърди се разрешаването му в противоречие с решение № 156 от 08.07.2013 г. по гр.д.№ 1073/2012 г. на ВКС, ІІІ г.о., решение № 177 от 20.10.2015 г. по гр.д.№ 4590/2013 г. на ВКС, ІІІ г.о. и решение № 8 от 15.02.2019 г. по гр.д.№ 1314/2018 г. на ВКС, ІІ г.о. – основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Въпросът е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и е от значение за изхода на делото. В цитираната по-горе практика на ВКС се приема, че при режима на съпружеската имуществена общност имуществото има статута на средствата, вложени в придобиването му. Въззивното решение следва да бъде допуснато до касационен контрол за проверка на правилността му. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,