Решение № 572 от 14.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10663/2012 г.

Решение № 572 от 14.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10663/2012 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Марче Тодорова Димитрова, от гр. Бургас, срещу решение № 1108 от 21.06.2012 г. по адм. д. № 866/2012 г. по описа на Административен съд - гр. Бургас, девети състав. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон. Ответникът - Директор на РУ "Социално осигуряване" гр. Бургас, не е взел отношение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С решение № 1108 от 21.06.2012 г. по адм. д. № 866/2012 г., Административен съд - гр. Бургас, девети състав, е отхвърлил жалбата на Марче Тодорова Димитрова, от гр. Бургас, срещу Решение № 28 от 30.03.2012 г. на Директора на РУ "Социално осигуряване", гр. Бургас и потвърденото с него Разпореждане № 13 от 9.01.2012 г. на Ръководител "Пенсионно осигуряване" при РУ "Социално осигуряване", гр. Бургас. Така постановеният съдебен акт не страда от визираното в касационната жалба отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Заявлението за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст е подадено от Димитрова на 12.09.2011 г. Разпореждане № 13 на Ръководител "Пенсионно осигуряване" при РУ "Социално осигуряване", гр. Бургас, е издадено на 9.01.2012 г. Решението на Директора на РУ "Социално осигуряване", гр. Бургас, е от 30.03.2012 г. В тази връзка правилно първоинстанционният съд се е позовал освен на разпоредбите на чл. 68, ал. 1 и 2 и чл. 70 КСО и на действащите от 1.05.2010 г. нови регламенти за координация на системите за социална сигурност на държавите - членки на Европейския съюз, а именно Регламент (ЕО) № 883/2004 г. на Европейския парламент и на Съвета, както и на регламента за неговото прилагане, а именно Регламент (ЕО) № 987/2009 г. на Европейския парламент и на Съвета. Правилен също така е и изводът на решаващия състав на Административен съд - гр. Бургас, че независимо от обстоятелството, че в обжалваното решение на Директора на РУ "Социално осигуряване", гр. Бургас, са цитирани регламенти, които вече са отменени, то това не се отразява на правилността на административния акт, тъй като новите регламенти не уреждат спорните правоотношения по начин, различен от действащите преди това. Правните квалификации на административния орган не са задължителни за съда, който е длъжен да издири и приложи правилно материалния закон. По първоначалното дело е било безспорно установено, че само българският осигурителен стаж на Марче Тодорова Димитрова, превърнат по реда на чл. 104 КСО, е 32 г., 5 м. и 13 дни. Към датата на прекратяване на трудовото правоотношение лицето е на възраст 60 г. и 1 ден. Недостигащият осигурителен стаж, при изискуем 34 г., е 1 г. 6 м. и 17 дни. За отпускане на пенсията към българския осигурителен стаж е зачетен такъв, положен в Италия, в размер на 3 г., 11 м. и 10 дни. Така общият стаж, обусловил отпускането на пенсия за осигурителен стаж и възраст е изчислен на 36 г., 4 м. и 23 дни. Следователно правилно са приложени разпоредбите на чл. 6 от Регламент № 883/2004 г. и чл. 12 от Регламент № 987/2009 г. Чл. 52 от Регламент № 883/2004 г. предвижда при пропорционалната пенсия (това е пенсията, за възникване на правото на която е необходимо сумиране на осигурителни периоди на българския осигурителен стаж и на осигурителния стаж, придобит съгласно законодателствата на други държави), българската компетентна институция да изчисли съответно пропорционално обезщетение. Относно дублирания осигурителен стаж от 1 г. и 11 м., в който Димитрова е била осигурявана, както съгласно българското, така и съгласно законодателството на Италия, правилно е признат осигурителен доход за осигурителния стаж, положен в България. Съгласно чл. 70, ал. 9 КСО, при определяне на пенсия по международен договор, по който Република България е страна, се взема предвид осигурителния доход за осигурителния стаж, придобит по българското законодателство. Според чл. 47, ал. 1 НПОС, при определяне на размера на пенсията по условията на международен договор в областта на социалното осигуряване по чл. 70 КСО, индивидуалният коефициент се изчислява само от дохода, за който са внесени осигурителни вноски за осигурителния стаж, придобит в Република България. Като краен резултат от разпоредбите на чл. 68, ал. 1 и 2 и чл. 70 КСО, чл. 47 НПОС, и на действащите от 1.05.2010 г. нови регламенти за координация на системите за социална сигурност на държавите - членки на Европейския съюз, а именно Регламент (ЕО) № 883/2004 г. на Европейския парламент и на Съвета, както и на регламента за неговото прилагане, а именно Регламент (ЕО) № 987/2009 г. на Европейския парламент и на Съвета се налага изводът, че всяка държава - членка отпуска пенсия в размер, изчислен на базата на осигурителен стаж и осигурителен доход положен на нейна територия. По този начин е била изчислена и "българската" пенсия на Димитрова. Относно осигурителния стаж, положен в Италия, за него се дължи също пропорционална пенсия, което се установява от писмо рег. № 9400/2210539700053/BI от 11.10.2011 г. на Националния институт по социално осигуряване, Провинциална дирекция в гр. Изерния, Италия. По изложените в настоящите мотиви съображения, подадената касационна жалба се възприема като неоснователна, а обжалваното решение се оставя в сила.