Определение № 312 от 21.04.2011 г. на ВКС по т. д. № 233/2011 г.

Производството по делото е образувано по реда на чл.274, ал.3, т.1 ГПК по повод постъпила частна касационна жалба от [фирма] чрез юрисконсулт Е. Б., с вх.№63361 от 15.09.2010 год. на С. градски съд, срещу Определение №11835 от 23.08.2010 год. по ч.гр.д.№8797/2010 год. на С. градски съд, АО, ІІІ-„Б” отделение, с което е оставена без уважение частната жалба на настоящия жалбоподател срещу определение от 01.12.2009 год. по гр.д.№7941/2009 год. на С. районен съд, ІІІ ГО, 84 състав, с което е обезсилена издадената Заповед №405 от 11.08.2009 год. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК. Заповедта е била издадена по заявление на частния жалбоподател срещу длъжницата Н. Е. М.. Уведомлението до нея ведно с препис от заповедта, е върнато в цялост. В дадения на заявителя и настоящ жалбоподател срок да представи справка за адресната регистрация на длъжницата-Н. Е. М., изтичащ на 21.11.2009 год., [фирма] не е представила издаденото за тази цел У. от 30.11.2009 год. от С. дирекция на вътрешните работи- С. ”Б. документи за самоличност”. Молбите й за удължаване на срока са оставени без уважение. С. градски съд е възприел изводите на районния съд за обезсилване на издадената Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.310 ГПК, като се е мотивирал с наличието на хипотезата на чл.411, ал.2, т.4 ГПК. Частният жалбоподател [фирма] твърди, че обжалваното определение е неправилно, постановено при наличието на всичките основания за касационно обжалване по чл.281,т.3 ГПК, защото не е била уведомена за неуважаване на молбата й по чл.63, ал.1 ГПК за удължаване на срока за представяне на адресната справка за длъжницата, поради което и не е била в състояние да изпълни указанията на съда. Подържа основанието за достъп до касация по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, като формулира като значим за изхода на делото въпросът „Следва ли страната да бъде уведомена за разпореждането на съда, с което той се произнася по искането й по чл.63, ал.1 ГПК за удължаване на срока?”, който въпрос твърди, че е разрешен с обжалваното определение в противоречи с практика на съдилищата. Ответницата не взема становище по частната касационна жалба. Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК, от страна активно легитимирана за това, срещу определение, подлежащо на касационно обжалване/ чл.274, ал.3 ГПК/, поради което е процесуално допустима. Обжалваното определение на С. градски съд не следва да се допуска до касационен контрол. Поставеният правен въпрос „дали съдът е длъжен да уведоми страната за резултата от молбата й с правно основание чл.63, ал.1 ГПК за продължаване на срока” е обусловил правните изводи на съда. Той, обаче, е разрешен с определение №150 от 02.03.2010 год. по ч.гр.д.№109/2010 год. на ВКС, ІV Г.О., постановено по реда на чл.274, ал.3 ГПК и формиращо задължителна съдебна практика по смисъла на т.2 от ТР1-2010 ОСГКТК. Застъпеното в него становище, че страната е длъжна сама да следи за продължаването на срока е в съответствие с изводите направени от С. градски съд в обжалваното определение и се споделят от настоящия състав. Актът на съда, постановен на основание чл.63, ал.1 ГПК, не подлежи на обжалване, поради което и не следва да бъде съобщаван. Той не се отразява и на началния момент, от който би започнал да тече евентуално даденият нов срок. За разлика от чл.36 ГПК, отм., при който продължаването на срока, при уважаване на молбата за това, започваше да тече от съобщението до страната, в нормата на чл.63, ал.2 от сега действащия ГПК по законодателен път е определено, че продължаването на срока започва да тече от изтичането на първоначалния, поради което съобщаването на резултата от молбата за уважаване на срока е безпредметно. Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд