Определение № 2828 от 11.03.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2082/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на М. Владимирова срещу Определение №4 от 02.01.2024 г. на Административен съд (АС) – Кърджали по адм. дело №153/2023 г. С обжалваното определение съдът е оставил без разглеждане жалбата й срещу принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 167, ал. 2, т. 2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) приложена от контрольор мобилна група - скоби в Общинско предприятие „Паркинги, гаражи и зони за паркиране” - град Кърджали - принудително задържане на моторно превозно средство (МПС) - лек автомобил, марка „Форд”, модел „Ескорт ТД", рег. №[рег. номер]. Частният жалбоподател - М. Владимирова, счита, че определението е неправилно. Излага, че преди да прекрати производството по делото съдът не й е указал да установи правния си интерес от оспорване на ПАМ. В хода на първоинстанционното производство е безспорно установено, че е водач на автомобила спрямо който е приложена ПАМ, като именно правната сфера на водача е засегната от приложената мярка. Наред с това е и собственик на процесния автомобил, който е закупен по време на брака й и придобит от съпруга й в режим на съпружеска имуществена общност (СИО). Прави искане определението да бъде отменено Ответникът – контрольор мобилна група - скоби в Общинско предприятие „Паркинги, гаражи и зони за паркиране” - град Кърджали, не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд счита частната жалба за допустима, подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 230 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество частната жалба е основателна. За да постанови определението си АС – Кърджали е приел, че в хода на съдебното производство от Владимирова не са представени доказателства, от които да се установи, че е собственик или ползвател на лекия автомобил по време на прилагането на ПАМ или че й е било предоставено управлението на автомобила. Посочил е, че с разпореждането си от 04.07.2023 г. изрично е указал на жалбоподателката, че носи доказателствена тежест за установяване съществуването на фактите и обстоятелствата, изложени в жалбата, от които черпи благоприятни за себе си правни последици. Тя е с постоянен адрес в гр. Кърджали, а лекият автомобил, на чието предно ляво колело е било поставено техническото средство (скоба) за принудително блокиране, е с регистрация в гр. Хасково. Поради това съдът е направил е извод, че лекият автомобил не е собственост на Владимирова или поне не е регистриран от нея, като собственик или съсобственик на автомобила, в сектор „Пътна полиция“ – Кърджали. Предвид изложеното съдът е приел, че жалбата е подадена от лице, което няма правен интерес по отношение на заявеното оспорване. На основание чл. 159, т. 4 АПК е оставил жалбата без разглеждане и е прекратил производството по делото. Определението е нeправилно. Съществуването и надлежното упражняване на правото на оспорване е възможно само при наличието на определени процесуални предпоставки. В чл. 159 АПК са посочени абсолютните положителни процесуални предпоставки за допустимост на оспорването. Една от тях, съгласно чл. 159, т. 4 АПК, е оспорващият да има правен интерес от оспорването. В случая, преди да прекрати производството по делото, съдът не е указал на Владимирова да обоснове правния си интерес от оспорване на приложената ПАМ. Адресат на принудителната мярка най-често е собственикът на моторното превозно средство и тя рефлектира върху неговата правна сфера, но това не означава, че при определени предпоставки тя не би могла да рефлектира и върху правната сфера на други лица. Неправилно съдът е приел, че с разпореждането от 07.04.2023 г. е изпълнил задължението си да укаже на жалбоподателката да установи правния си интерес от оспорване. С това разпореждане съдът е дал указания за разпределението на доказателствената тежест на страните по делото, което съставлява дейност последваща преценката за редовност и допустимост на подадената жалба. Видно от приложения към частната жалба договор за покупко-продажба на МПС от 16.01.2022 г., процесният автомобил марка „Форд”, модел „Ескорт ТД", рег. №[рег. номер] е закупен от В. Владимиров. Последният е съпруг на жалбоподателката М. Владимирова, съгласно приложеното към частната жалба удостоверение за сключен граждански брак от 18.06.2016 г. От посочените документи се установява, че Владимирова е собственик на лекия автомобил и същата разполага с правен интерес да оспори заповедта за прилагане на ПАМ. Ето защо, като е приел, че жалбата на М. Владимирова е недопустима, на основание чл. 159, т. 4 АПК, първоинстанционният съд е постановил неправилно определение, което следва да бъде отменено, а делото следва да бъде върнато на АС - Кърджали, за продължаване на съдебното производство. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение