Определение № 2347 от 09.05.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3424/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на "ПЕЛИКАН АГРО ’’ЕООД, гр.Ямбол, чрез адв. В. К., срещу решение №46/21.03.2024г. по в. гр.д.№20/2024г.на Окръжен съд – Ямбол, с което е потвърдено решение № 542/6.11.2023 г. по гр.д.№ 408/2022 г. на Районен съд- Ямбол в частта, с която е уважен предявеният от А. С. С. против „Пеликан Агро“ ЕООД иск по чл.108 от ЗС за това, че А. С. С. е собственик на пет земеделски имота: ПИ с идентификатор * с площ от 9176 кв.м., ПИ с идентификатор * с площ от 7401 кв.м., ПИ с идентификатор * с площ от 8893 кв.м., ПИ с идентификатор * с площ от 2763 кв.м. и ПИ с идентификатор *** с площ от 2762 кв.м. в землището на [населено място] и „Пеликан Агро“ ЕООД е осъдено да предаде владението им на собственика.

Касационната жалба съдържа оплаквания за неправилност на въззивното решение, поради постановяването му в нарушение на материалния закон, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост. Сочи се основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал.2, предл. 3 ГПК за допускането му до касационно обжалване.

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са формулирани следните въпроси:

1.Договор за аренда, сключен от несобственик, може ли да бъде потвърден от действителния собственик чрез конклудентни действия-например получавайки рентата по него? Сочи се противоречие на изводите на съда с решение№ 12/01.03.2018г. по гр.д.№1251/2017г. на ВКС, второ г.о.; решение№50237/10.01.2023г. по гр.д.№3443/2021г. на ВКС, четвърто г.о. и решение№77/06.02.2024г. по гр.д.№2015/2023г. на ВКС, четвърто г.о.

2. Договор за аренда, сключен от несобственик, може ли да бъде конвертиран в договор за наем?

Постъпил е писмен отговор от А. С. С., чрез адв. Н. Г., с който се оспорва наличието на предпоставките за допускане на касационното обжалване, а по същество е оспорена и основателността на жалбата.

В срок не е постъпил отговор на касационна жалба от С. И. Т.- трето лице- помагач на страната на ответника по иска.

Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, приема следното:

Касационната жалба е допустима. Същата е подадена от легитимирано лице /ответник по делото/, в срока по чл. 283 ГПК и срещу подлежащо на касационно обжалване решение на въззивен съд.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд на основание чл.272 ГПК е препратил към мотивите на първоинстанционния съд, като е посочил, че не е спорно по делото, че процесните имоти са собственост на ищеца А. С. по наследство и влязло в сила решение № 46/9.03.2020 г., постановено по възз.гр.д.№ 35/2018 г. по описа на Окръжен съд - Ямбол /влязло в сила на 01.04.2021 г./, както и че същите имоти са предмет на вписан договор за аренда от 19.11.2019 г., по силата на който третото лице- помагач С. Т. в качеството на арендодател ги е предоставил на „Пеликан Агро“ ООД за временно и възмездно ползване за срок от 10 години, считано от стопанската 2020/2021г., на което основание дружеството ги държи.

В първоинстанционното решение, към което въззивният съд е препратил на основание чл. 272 ГПК, е прието, че с нотариални покани А. С. поканил ответното дружество и третото лице- помагач С. Т. да извършат необходимите действия за прекратяването на договора за аренда, като сключен в нарушение на разпоредбите на ЗАЗ с несобственик и да му предадат собствеността и владението на земеделските земи доброволно, след изтичането на стопанската година, най- късно до края на месец октомври 2021 г., като не следва да включват земеделските земи за обработване през следващата стопанска година - 2021/2022 г. Посочил е, че е лишен от ползването на собствените му земеделски земи и му се дължи обезщетение от 100 лв. на декар годишно арендно плащане.

До ищеца е изпратен отговор от ответното дружество, с което го уведомява, че имат сключен договор за аренда и ползва земеделските земи на правно основание, като не е налице основание за прекратяването му.

Прието е за установено, че с платежно нареждане от 31.08.2021 г. ответното дружество е изплатило на ищеца сумата от 1770,95 лв. с основание рента за стопанската 2020/2021 г. Представено е и платежно нареждане за превод на сумата от 2789 лв. - наем за стопанската 2021/2022 г. по договори 20 и 7299, платени на ищеца от ответника.

Съдът е посочил, че ищецът е дал обяснения по реда на чл.176, ал.1 ГПК, като е заявил, че е предоставил на „Пеликан Агро“ ЕООД банкова сметка за плащане на сумата, която му се дължи по приключилото дело и не е представял друга банкова сметка на ответника. Изпращал е покана за доброволно изпълнение на 31.05.2021 г., след като не получил дължимата аренда. Получил и двете суми, представляващи ренти за стопанските 2020/2021 г. и за 2021/2022 г. по банковата сметка, по която са му платени разноските по приключилото дело.

Въз основа показанията на свидетеля М. В. Р. - В. – служител на ответника, е прието за установено, че през месец май 2021г. ищецът дошъл в офиса на ответното дружество и уведомил, че е собственик на спорните ниви и на него трябва да се превежда полагаемата се рента и да се заплатят съдебните разноски по делото, като не е заявил оспорване на договора за аренда. Приложил банкова сметка, по която да се правят плащания по договора.

При така приетото за установено, въззивният съд е счел иска за основателен. По спорния по делото въпрос дали ответникът държи имотите на правно основание - договорът за аренда, въззивният съд е изложил мотиви, че според чл.3 ал.4 от ЗАЗ договор за аренда може да се сключи със собственик, съсобственик на земеделска земя, чиято собственост е повече от 50 на сто идеални части от съсобствен имот или с лице, упълномощено от собственик или съсобственици, притежаващи общо с него повече от 50 на сто идеални части от съсобствения имот. Изричното изброяване на лицата, които могат да сключат договор за аренда, изключва възможността такъв да бъде сключен от несобственик. След като несобственик не може да сключи договор за аренда, то не може по аналогия да бъде прието и да бъде изследван въпросът относно приемане на такъв договор от страна на действителния собственик. Съдът е приел, че направените от дружеството- арендатор арендни плащания в полза на собственика, който не е страна по договора, не могат да обвържат последния с договора за аренда и тези действия да бъдат разглеждани като конклудентни и потвърждаващи действието на договора, след като този договор му е непротивопоставим.

Изложени са мотиви, че действията, свързани с отдаването на един имот под наем или под аренда, са сделки на управление, но това, че могат да бъдат сключени от несобственик, е възможно единствено по отношение на договора за наем, не и аренда. Според въззивния съд този извод следва от нормата на чл.3 ал.4 от ЗАЗ, както и от разясненията, дадени от ВКС по ТР № 2/2015 г. на ОСГТК. Съдът е посочил, че според приетото в ТР сключеният не в предвидената в ЗАЗ форма договор за възмездно ползване на земеделска земя, се конвертира в действителен договор за наем, ако са налице предпоставките за конверсията. Обратното не е предвидено, а възможността за конвертиране сочи разликите между договор за наем и за аренда по отношение на сключването им от несобственик и последиците от това. Въззивният съд е счел, че не може по аналогия да се приложи и разрешението, дадено в решение № 12/1.03.2018 г. по гр.д.№ 1251/2017 г. на 2 г.о. на ВКС, че договор за аренда, сключен от собственик, който не притежава повече от половината от съсобствеността, е непротивопоставим на останалите съсобственици, които обаче могат да го приемат изрично или мълчаливо, получавайки припадащата се на дела им част от арендните плащания. В случая договорът за аренда е сключен от несобственик и поради това е непротивопоставим на действителния собственик - ищец по делото, което не налага изследването на въпроса относно изрично или мълчаливото му приемане с приемане на плащания по него.

При тези мотиви на въззивния съд не са налице поддържаните от касатора основания по чл. 280, ал.1,т.1 и т.3 и ал.2, предл. ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.

В т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС е прието, че допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК.

Първият формулиран от касатора въпрос не може да обоснове допускане до касационно обжалване. Въпросът така, както е поставен, предпоставя съдът да е приел, че между ответника по делото и третото лице- помагач е налице правоотношение, произтичащо от договор за аренда и спорът е съсредоточен само върху това дали ищецът е потвърдил този договор и с оглед на последното да са направени изводи за противопоставимостта на договора на ищеца като собственик на имотите, предмет на договора и съответно за основателност или не на ревандикационния иск в осъдителната му част. Видно от обжалваното решение, въззивният съд не се е произнасял по въпроса дали ищецът е извършил действия, сочещи на потвърждаване на договора или не, а изводите на съда са, че договорът е сключен от несобственик, а несобственик не може да сключи договор за аренда, предвид на което и не подлежи на изследване въпросът относно приемането на такъв договор от страна на действителния собственик, като във връзка с тези изводи на въззивния съд, правен въпрос не е поставен. Следователно поставеният първи въпрос не е правен по смисъла на приетото в т.1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, защото не е изведен от решаващите правни изводи на въззивния съд.

Следва да се отбележи също, че не се констатира и поддържаното от касатора противоречие с цитираната от него практика на ВКС, защото и в трите решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК, са разгледани случаи, при които арендният договор е бил сключен от съсобственик, какъвто не е настоящият случай, при който процесният договорът е сключен от несобственик на земеделските земи.

При изрично приетото от въззивния съд, че в случая не се касае за договор за аренда, защото такъв не може да бъде сключен от несобственик, а несобственик може да сключи договор за наем, който договор обаче не може да се конвертира в договор за аренда, то и поставеният втория въпрос за конвертирането на договор за аренда в договор за наем, също не може да обуслови допускане до касационно обжалване. Този въпрос не е във връзка с приетото от въззивния съд в обжалваното решение и съответно и по него не е налице общата предпоставка на чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.

Не се констатира и поддържаното от касатора основание по чл. 280, ал.2, предл. трето ГПК за допускане на касационно обжалване - обжалваното решение не е очевидно неправилно. То не е постановено нито в явно нарушение на материалния или процесуалния закони /такова нарушение, което да е довело до приложение на законите в техния обратен, противоположен смисъл/, нито извън тези закони /въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма/, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. За да постави решението си, съдът е приложил относимите към спора норми в действащите им редакции и съобразно с техния точен смисъл. Изводите, до които е достигнал съдът, не са в противоречие с правилата на формалната логика и в този смисъл не са явно необосновани. Несъгласието на касатора с изводите на въззивния съд не сочи на очевидна неправилност на решението по смисъла на чл.280, ал.2, предл. трето ГПК, а по съществото си съставлява оплакване за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон и е основание за касационно обжалване по чл. 281, т. 3, пр. 1 от ГПК, но по правилността на обжалваното решение касационната инстанция не може да се произнесе в производството по чл. 288 ГПК.

ВКС намира, че не са налице и основанията по чл. 280, ал. 2, предл. първо и второ ГПК за служебно допускане на касационното обжалване на решението: Няма вероятност решението да е нищожно или недопустимо. Същото е постановено от съд в надлежен състав; в пределите на правораздавателната власт на съда; изготвено е в писмен вид и е подписано; изразява волята на съда по начин, от който може да се изведе нейното съдържание; постановено е по редовна искова молба и по предявения иск, без да са били налице процесуални пречки за разглеждането му.

С оглед изхода от спора в полза на ответника по касация А. С. С. следва да се присъдят направените от него разноски за касационното производство в размер на 1 500 лева.

По изложените съображения, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение