Определение № 13057 от 03.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8624/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба, подадена от орган по приходите от Териториална дирекция /ТД/ – София на Национална агенция за приходите /НАП/ чрез гл. юрк. Николова срещу Определение № 9064 от 18.06.2024 г., постановено по адм. дело № 5096/2024 г. по описа на Административен съд София - град, с което жалбата на „Ц.Б.С. – 2009“ ООД против мълчалив отказ на орган по приходите на ТД на НАП – София при ЦУ на НАП да се произнесе по Искане за възстановяване с вх. № 26 -Ц - 142 от 07.03.2024 г., ведно с преписката е изпратена по подведомственост на Директора на дирекция „Обжалване и данъчно осигурителна практика“ – София при ЦУ на НАП за произнасяне и производството по делото е прекратено. Частният жалбоподател излага доводи за неправилност на определението като противоречащо с материални закон. Счита, че компетентен да се произнесе по жалбата на „Ц.Б.С. – 2009“ ООД срещу мълчалив отказ на орган по приходите на ТД на НАП – София при ЦУ на НАП да се произнасяне по Искане за възстановяване с вх. № 26 -Ц - 142 от 07.03.2024 г. е Административен съд София – град, а не директора на Дирекция „Обжалване и данъчно осигурителна – практика“ София. Излага твърдения, че жалбата с вх. № 26-Ц-236 от 22.04.2024 г. адресирана до АССГ следва да се бъде разгледана по реда на АПК, а не по реда на 131, ал. 2 от ДОПК. Иска се отмяна на обжалваното определение и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. В срока по чл. 232 АПК, ответникът по частната жалба –„Ц.Б.С. – 2009“ ООД, чрез адв. Якимов излага доводи за неоснователност на частната жалба в писмен отговор. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди данните по делото и доводите на жалбоподателя, приема за установено следното: Производството пред Административен съд София – град е образувано по жалба на „Ц.Б.С. – 2009“ ООД против мълчалив отказ на орган по приходите на ТД на НАП – София при ЦУ на НАП да се произнесе по Искане за възстановяване с вх. № 26 -Ц – 142 от 07.03.2024 г. С оспореното определение административният съд е изпратил жалбата на дружеството ведно с преписката за произнасяне по подведомственост на Директора на дирекция „Обжалване и данъчно осигурителна практика“ – София при ЦУ на НАП. За да стигне до този извод административният съд е приел, че възстановяването на недължимо платени суми се извършва от орган по приходите от съответната териториална дирекция на Национална агенция за приходите. Непроизнасянето в срок по искане за издаване на акт за възстановяване формира мълчалив отказ, съгласно чл.131, ал.1 от ДОПК, който подлежи на обжалване в 14-дневен срок от изтичането на срока за произнасяне, съобразно текста на чл.131, ал.2 от ДОПК. Посочено е, че съгласно чл.131, ал.2 от ДОПК оспорването на мълчаливия отказ се извършва по реда за обжалване на ревизионен акт. Съобразено е, че решаващ орган е съответният директор на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ при Централното управление на Националната агенция за приходите, съгласно нормата на чл.152, ал.2 от ДОПК. Предвид изложеното съдът е посочил, че оспорването на мълчаливия отказ пред Директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – София при Централното управление на Националната агенция за приходите, е абсолютна процесуална предпоставка и предвид липсата на проведено такова производството по делото следва да се прекрати и жалбата и преписката следва да бъдат изпратени по подведомственост за произнасяне. Така постановеното определение е недопустимо. Съгласно чл. 210, ал.2 във вр. с чл. 236 АПК лицата, спрямо които определението има сила, имат право да го обжалват, когато то е неблагоприятно за тях, макар и да не са участвали в делото. В случая Изпълнителният директор на НАП не е участвал в производството пред АССГ, въпреки, че в жалбата, инициирала производството пред АССГ, изрично е посочено, че се оспорва негов мълчалив отказ да се произнесе по посоченото искане за възстановяване. Вместо да съобрази това, първостепенният съд директно е приел, че се оспорва мълчалив отказ на орган по приходите при ТД на НАП- София. Този негов извод не е подкрепен от никакви доводи, обуславящи извършената от съда подмяна на оспорения акт, като в резултат на това административният съд се е произнесъл по допустимостта на оспорване, с което не е бил сезиран. В допълнение АССГ е изпратил жалбата срещу мълчаливия отказ на орган по приходите при ТД на НАП на горестоящия орган за провеждане на безпредметен административен контрол. Доколкото мълчалив отказ възниква само при непроизнасянето в срок на материално компетентния орган, то съдът е следвало да изясни защо счита, че именно органът по приходите при ТД на НАП - София е оправомощен да се произнесе по предявеното искане. В този аспект основателни са аргументите на частния жалбоподател, че първостепенният съд не е съобразил разпоредбата на чл. 82, ал.2 АПК, съгласно която не подлежат на оспорване по административен ред актовете на органите, които нямат по-горестоящ орган. По аргумент от чл. 7 ЗНАП, Изпълнителният директор на НАП няма по - горестоящ административен орган, поради което връщането на преписката на Директора на Дирекция "ОДОП"- София с указания на съда за провеждане на административен контрол на мълчалив отказ на Изпълнителния директор има сила спрямо същия. Ето защо, настоящият състав приема, че Изпълнителният директор на НАП е активно процесуално легитимиран да обжалва постановеното от АССГ определение, тъй като то има сила и е неблагоприятно за него. Горното заключение не се променя от предприетите от първостепенния съд незаконосъобразни процесуални действия при администриране на частната жалба, изразяващи се в оставянето й без движение с указания към НАП да уточни от кого е подадена частната жалба - от орган по приходите при ТД на НАП-София или от Директора на Дирекция "ОДОП"- София. В първоначално депозираната частна жалба еднозначно е уточнено, че тя е подадена от Изпълнителния директор на НАП, чрез упълномощен от него представител, поради което изисканото от АССГ последващо уточнение в тази връзка освен, че не е било необходимо, на практика е създало предпоставки да се прикрие осъществената от първостепенния съд подмяна на първоначално оспорения акт. Поради това, въпреки неправилно изисканите и направени уточнения, настоящият състав приема, че страна в настоящото производство е Изпълнителният директор на НАП, който надлежно е упражнил правото си на частна жалба срещу атакуваното определение. Противно на разбирането на първостепенния съд, компетентен да се произнесе по искането за възстановяване на недължимо платена държавна такса по чл. 30, ал.6 ЗХ е административният орган по чл. 17, ал.1 от Закона за хазарта. Това е Изпълнителният директор на НАП, който е оправомощен да прецени дали таксата за издаване и поддържане на лицензи за игри с игрални автомати, за която ЗХ не предвижда специален ред за възстановяване, е дължимо внесена, като за целта издаде индивидуален административен акт по чл. 21, ал.1 АПК. Този акт, както и мълчаливият отказ за издаването му, не са сред актовете, предвидени в ДОПК, поради което същите подлежат на оспорване по реда на АПК. Този ред не предвижда изчерпването на административния контрол като предпоставка за допустимостта на съдебното оспорване, поради което неправилно АССГ е приел, че депозираната жалба е преждевременно предявена и на основание чл. 156, ал.2 ДОПК е прекратил производството по нея. / така и решения на ВАС по адм. дело № 11191/2022г. и № 7243/2022г., както и определения на ВКС по т.д. №425/2022г., № 370/2022г., № 865/2022г. и № 2336/2022г./. Като се е произнесъл по допустимостта на оспорване, с което не е бил сезиран, АССГ е постановил недопустимо определение, което следва да бъде обезсилено, а делото да се върне на същия съд и състав за продължаване на съдопроизводствените действия, след конституиране на надлежния ответник - Изпълнителният директор на НАП и произнасяне по реда на АПК по основателността на оспорването на неговия мълчалив отказ по процесното искане. Така мотивиран и на основание чл.221, ал.3 във вр. с чл. 236 АПК, настоящият състав на Върховния административен съд, осмо отделение