Определение № 161 от 17.10.2011 г. на ВКС по н. д. № 2555/2011 г.

Производството е по чл. 351, ал.5 от НПК и е образувано по частна жалба на Ц. Г. Р. против разпореждане от 17.09.2011 г. на съдия от Окръжен съд – Монтана по ВНОХД № 108/2011 г., с което е била върната жалбата против постановеното по делото въззивно решение от 25.07.2011 г. за изменение на присъдата, постановена по НОХД № 30250/2009 г. от Районен съд – Монтана. В жалбата се изтъкват съображения за незаконосъобразност на разпореждането, с което е върната жалбата, както и съображения за незаконосъобразност на самото въззивно решение. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, след като обсъди доводите в жалбата и материалите по делото, намери следното: Жалбата е неоснователна. С въззивното решение на окръжния съд, срещу което е депозирана касационната жалба, е била изменена първоинстанционната присъда, постановена от районния съд. Този съдебен акт, постановен от окръжния съд като въззивна инстанция с оглед своя вид и предмет не се обхваща от подлежащите на касационна проверка актове, предвидени в чл. 346 от НПК. Поначало актовете на окръжните съдилища, постановени като въззивна инстанция, не могат да бъдат обжалвани по касационен ред. Единственото изключение, предвидено в чл. 346, т. 2 от НПК, касае новите присъди на окръжните съдилища или съгласно т. 4 техни решения или определения, постановени за първи път във въззивното производство, с които се прекратява, спира или прегражда пътя на наказателното производство. Настоящият случай не попада в нито една от посочените категории, поради което и с основание подадената касационна жалба е била върната по реда на чл. 351, ал.4, т. 3 от НПК. С оглед на изложеното Върховният касационен съд, първо наказателно отделение и на основание чл. 351, ал.5 от НПК