Определение № 9928 от 24.09.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8721/2024 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба от Д. А. Д., [ЕГН], чрез адв. Тинчев, срещу определение № 4189/19.04.2024 г. по адм. д. № 1100/2024 г. на Административен съд София – град (АССГ), с което е оставена без разглеждане жалбата му срещу писмо № СИС23 - ГР94-337-(1)/03.01.2024 г. на директора на Дирекция „Инвестиционно отчуждаване“, Направление „Архитектура и градоустройство“ в Столична община. С частната жалба се твърди неправилност на оспореното определение като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано. Иска се неговата отмяна и връщане на делото на първоинстанционния съд за разглеждане на оспорването. Претендира разноски. Ответникът - директорът на Дирекция „Инвестиционно отчуждаване“, Направление „Архитектура и градоустройство“ в Столична община, не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение намира частната жалба за допустима - подадена срещу подлежащо на обжалване определение, с което се прегражда по-нататъшното развитие на производството, от страна по делото, за която то е неблагоприятно, и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба от Д. А. Д. срещу писмо № към СИС23 - ГР94-337-(1)/03.01.2024 г. на директора на Дирекция „Инвестиционно отчуждаване“, Направление „Архитектура и градоустройство“ в Столична община, с оплаквания, че писмото представлява изричен отказ за изплащане на равностойно парично обезщетение за част от имот, завзет за изграждане и реализиране на улица. За да постанови оспореното определение, първоинстанционният съд е приел, че жалбата е недопустима, тъй като оспореното писмо не представлява индивидуален административен акт, а има уведомителен характер. Изследвано е и е посочено, че по делото няма данни да е провеждана отчуждителна процедура по чл. 21 от Закона за общинската собственост (ЗОС) и сл., както и общината да е придобила процесния имот чрез покупка или чрез замяна с равностоен общински имот. Първоинстанционният съд е съобразил още, че не е налице и насрещно задължение за административния орган да се произнесе по заявеното пред него искане, а съгласно данните по делото подаденото заявление е взето предвид от органа, поради което имотът е включен в Годишна програма за управление и разпореждане с общинско имущество за 2024 г. на СО в раздел „Инфраструктурни обекти от първостепенно значение, за които е необходимо отчуждаване на имоти частна собственост“, т.е. за имота предстояло провеждането на отчуждителна процедура по чл. 21 от ЗОС. Поради липса на годен за обжалване административен акт съдът е оставил жалбата без разглеждане, прекратил е делото и е присъдил разноски. Обжалваното определение е правилно. Изложените в частната жалба твърдения са неоснователни, като неподкрепени от представените по делото доказателства и противоречащи на приложимата правна уредба. Съобразно разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗОС имоти - собственост на физически или на юридически лица, могат да бъдат отчуждавани принудително за задоволяване на общински нужди, които не могат да бъдат задоволени по друг начин, въз основа на влязъл в сила подробен устройствен план, предвиждащ изграждането на обекти - публична общинска собственост, или на одобрен подробен устройствен план, предвиждащ изграждане на обекти от първостепенно значение - публична общинска собственост, за който има влязло в сила разпореждане за допускане на предварителното му изпълнение. При провеждането на предвидената в ЗОС процедура е предвидено, чл. 25, ал. 2 от ЗОС, че кметът на общината издава заповед за отчуждаване, в която се посочват основанието за отчуждаване, предназначението, видът, местонахождението, размерът и собственикът на имота, размерът на обезщетението, а при имотно обезщетение - вида, местонахождението, размера, начина на трайно ползване и стойността на имота, предоставян в обезщетение, както и размерът на паричното обезщетение за доплащане при разлика в стойностите на имотите, търговската банка, в която ще бъде внесено обезщетението по сметка на правоимащите лица и за началната дата, от която ще започне изплащането му. Съгласно чл. 29, ал. 3, т. 1 от ЗОС имотът се смята за отчужден от датата, на която паричното обезщетение, определено във влязлата в сила заповед по чл. 25, ал. 2 или в решението на съда, бъде преведено от общината в банка по сметка на правоимащите лица. В тази връзка правилни са изводите на първоинстанционния съд, че при липса на проведена отчуждителна процедура, както и съгласно представените от ответника доказателства, общината не е придобила процесния ПИ с идентификатор 68134.1500.216 по КККР, находящ се в гр. София, район „Искър“, ж.к „Д. 1“, ул. „Канала“, попадащ в улична регулация о.т. 13- о.т.15, с площ от около 40 кв. метра, и съответно не се дължи равностойно обезщетение – парично или имотно. Доводите в частната жалба в този смисъл са неоснователни. Правилни са изводите на съда относно правната природа на оспореното писмо № към СИС23 - ГР94-337-(1)/03.01.2024 г. на директора на Дирекция „Инвестиционно отчуждаване“ и същите се споделят от касационния съд. Обосновано е прието, че оспорваното писмо няма белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК. С писмото заявителят е уведомен, че е направена проверка и не е провеждана процедура за принудително отчуждаване за този имот. Уведомителния характер на оспореното писмо се потвърждава и от приложено писмо от кмета а район „Искър“ – СО с дата 17.01.2024г., от което е видно, че е направено предложение до Направление „Финанси и здравеопазване“ на Столична община за включване на имота в годишната програма за управление и разпореждане с общинско имущество, за обекти за които е необходимо отчуждаване на имоти частна собственост. По тези съображения правилно е прието, че писмото не подлежи на съдебен контрол по реда на АПК, тъй като с него не се създават права или задължения и не се засягат права, свободи или законни интереси на частния жалбоподател. При липса на годен за оспорване административен акт жалбата се явява недопустима, тъй като е насочена срещу акт, неподлежащ на оспорване, поради което правилно съдът я е оставил без разглеждане на осн. чл. 159, т. 1 от АПК. По тези съображения обжалваното определение е законосъобразно и като такова следва да се остави в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 във връзка с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение