Определение № 3806 от 29.11.2023 г. на ВКС по гр. д. № 658/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба вх. № 13875/05.12.2022 г. на М. И. М. и В. З. М., [населено място], чрез пълномощника адвокат Р. К., срещу въззивно решение № 551/17.10.2022 г. по гр. д. № 366/2022 г. на Окръжен съд - Благоевград. В касационната жалба се поддържа, че решението е недопустимо и неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 2 и т. 3 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационната жалба се поддържа, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК по следните въпроси: 1. Подлежат ли на събаряне строежи, огради, процесната тоалетна, при условие че същите са изградени в частта от недвижим имот, разпределена за ползване на касаторите съгласно договор за доброволна делба, приет като доказателство по делото; 2. Може ли да се счете, че същите пречат на първоначалния ищец да упражнява правото си на собственост, при условие че на него не е разпределена частта от двора, където се намират процесните постройки; 3. След като по делото има данни, че на ищеца пречи коминът на процесната тоалетна, съдът не е ли длъжен да издаде предписания относно този обект, касателно преустановяване на пушека, излизащ от съоръжението-комин; 4. При условие, че по делото има данни за това, че коминът на процесната тоалетна пречи като излиза пушек от него, не следва ли съдът да постанови да се премахне това съоръжение, а не цялата тоалетна; 5. При условие че по делото е установено, че две от стените представляват част от изградената тоалетна, законосъобразно ли е съдът да постанови премахване на цялата тоалетна, при условие че тези две стени са били старо изградени, а касаторите са изградили само останалите две стени на същата; 6. Не подлежи ли на премахване надстроеното на ет.2, собственост на първоначалния ищец, при условие че същото е изградено незаконно и не следва ли съдът да издаде предписание за събарянето му като се обследва сградата касателно каква част следва да се премахне и от строителна гледна точка допустимо ли е това, при условие че по делото е установено, че същата е изградена над входа на жилищната сграда и пречи на ответниците. Касаторите не сочат практика на ВКС, актове на КС на РБ или СЕС, които да противоречат на поставените въпроси, като не обосновават и защо отговорът на поставените въпроси е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Ответникът по касация И. В. К., [населено място], е подал писмен отговор, в който твърди, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, като оспорва жалбата и по същество. Претендира разноски за касационното производство. Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд, в срока по чл. 283 ГПК и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което е процесуално допустима. При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г. о. констатира следното: С обжалваното решение е потвърдено решение № 905738/04.11.2021 г., по гр. д. № 1960/2019 г. на Районен съд - Благоевград, с което на основание чл. 109 ЗС съдът е осъдил касаторите да преустановят неоснователните си действия, с които пречат на ищеца И. К. да упражнява правото си на собственост в поземлен имот с идентификатор *** по КК Благоевград, като премахнат: 1/ Плътна масивна ограда с дължина от около 2м. и височина 2,40 м., разположена в източната част на процесния имот, започваща на около 7.65 м. от дъното на имота и разположена перпендикулярно и в посока юг-север спрямо регулационната граница на УПИ *-* с УПИ *-* /ПИ с идентификатор ***/ в кв.191 на Благоевград; 2/ плътна масивна ограда с дължина от около 2м. и височина 2.40м., разположена перпендикулярно на оградата, с вградена в нея врата, описана в т. 1, и по средата на ползвана от страните част на ПИ с идентификатор ***; 3/ плътна масивна ограда с дължина от около 2м. и височина 2.40 м., разположена на регулационната граница на УПИ *-* с УПИ *-* / ПИ с идентификатор ***/ и продължение на каменен зид, изграден по същата регулационна и имотна граници, както и изградения върху тази ограда навес с площ от около 6 кв.м., който е трайно прикрепен към земята; 4/ масивна тоалетна с площ от около 4 кв.м., разположена в средата на източната част на процесния имот, долепена до оградата, описана в т.1; Уважен е предявеният от М. и В. М. срещу И. К. насрещен иск с правно основание чл. 109 ЗС в частта, с която последният е осъден да преустанови неоснователните си действия, с които пречи касаторите да упражняват правото си на собственост в поземлен имот с идентификатор ***, като премахне метален навес, изграден в южната част на УПИ с идентификатор ***, с размери: дължина около 6,70 м., широчина около 2,75 м. и средна височина около 2,00 м., изграден от стоманени профили и покрит с ламарина. Въззивният съд е възприел фактическите констатации и правни изводи на първоинстанционния съд по реда на чл. 272 ГПК относно осъществените неоснователни действия, пречещи за упражняването на правото на собственост в пълен обем на ищците по главния и насрещния иск. Приел е за установено, че с договор за доброволна делба от 06.08.2003 г. в дял на М. М. е поставен апартамент „А“, ет. 2 от двуетажна жилищна сграда, находяща се в поземлен имот с идентификатор ***, ведно с „евентуалното право на строеж“ върху навеса в двора, описаните в нотариалния акт части от сградата, както и 184, 82 кв.м. от дворното място, тонирани с червено на скица, представляваща неразделна част от сключения договор. В дял на праводателя на ищеца е оставен апартамент „Б“, ет. 2, заедно с посочените части в нотариалния акт от същата сграда, както и 115,27 кв.м. от дворното място, тонирани в зелено на скицата. Постигнато е съгласие за общо ползване на 9,30 кв.м. пред стълбището на сградата. От заключението на съдебно-техническата експертиза съдът е приел, че оградите, посочени в исковата молба на И. К., съществуват към момента на изготвяне на заключението. Установено е изграждането и на масивна баня с тоалетна, навес на границата с УПИ *-* и навес на границата с ПИ с идентификатор ***, разположен до изградените в дъното две жилищни стаи от 25, 54 кв. м. Изградени са оградни масивни стени с монтиран в тях прозорец, а също и бетонна плоча на западната тераса на апартамент „А“ и новоизграден прозорец на западната фасада, както и са извършени преустройства в същия апартамент. Установено е съществуването и на обектите, описани в насрещната искова молба – плътна ограда, метален навес в южната част на имота, колектор на южния скат на покрива и пристройка от изток към апартамент „Б“ на втория етаж, изпълнена в отклонение от учреденото право на строеж и одобрения архитектурен проект, увеличавайки я с 4 кв.м. При тези фактически данни, въззивният съд е счел за доказани предпоставките от фактическия състав на чл. 109 ЗС спрямо някои от постройките в процесния имот и частично е уважил първоначалния и насрещния иск, осъждайки М. И. М. и В. З. М. да премахнат три броя плътни масивни огради и масивна тоалетна, а И. К. да премахне металния навес, изграден в южната част на ПИ с идентификатор ***. След преценка на всички факти и обстоятелства съдът е приел, че в този си вид и местоположение процесните обекти пречат на страните да упражняват в пълен обем правото си на собственост върху имота, като неоснователно е прието възражението на касаторите за частично премахване само на комина на масивната тоалетна. Съдът е отбелязал, че фактът на търпимост на един обект по смисъла на § 16 ЗУТ е ирелевантен и сам по себе си не е в състояние да обоснове отхвърляне на иск по чл. 109 ЗС, тъй като установява само благоустройствената му допустимост с оглед обществения интерес. Поради това, когато са засегнати нечии права, може да се претендира на общо основание премахване на този обект по реда на чл. 109 ЗС. Настоящият съдебен състав намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението, поради липса на сочените от касатора основания на чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. Съобразно разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г., ОСГТК, ВКС, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК. Той трябва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение и да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Посоченият от касатора правен въпрос определя рамките, в които следва да се извърши селекцията на касационните жалби по реда на чл. 288 ГПК. Така поставените от касатора въпроси не могат да предпоставят допускане касационно обжалване на въззивното решение. Всеки един от тях засяга правилността на обжалваното решение, доколкото всички са отнасят към това дали е накърнено правото на собственост и дали е налице пречка за упражняването му, каквато преценка не може да бъде направена в производството по допускане на касационно обжалване. Следователно, тези въпроси не представляват общо основание за допускане касационно обжалване на въззивното решение по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Те са по съществото на спора и отразяват оплакванията на касатора за неправилност на решението поради необоснованост, вследствие на неправилен анализ на събраните по делото доказателства. Преценката за правилност на тези изводи изисква анализ на доказателствата по делото, което е недопустимо да се извършва в настоящото производство по селекция на касационната жалба. За пълнота следва да се посочи, че обжалваното решение е съобразено с приетото в ТР №4/2015г. на ОСГК на ВКС по приложението на чл.109 ЗС, че с оглед твърденията на ищеца и доказателствата по делото, съдът следва да извърши конкретна преценка относно това дали неоснователните действия или бездействия на ответника по негаторния иск създават на ищеца пречки за упражняване правото му на собственост и дали тези пречки са по-големи от обикновените. Соченото от касаторите, че се касае до постройки, изградени в разпределената им за ползване част от съсобствения имот, не може да обуслови допускане касационно обжалване на въззивното решение, при направен в него извод, че са установени твърденията на ищеца по първоначалния иск за създаване на пречки по-големи от обикновените от страна на ответниците за упражняване правото му на собственост. С оглед изложеното, съдът намира, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на решението. Предвид изхода на производството по чл.288 ГПК, в полза на ответника по касационната жалба И. В. К. следва да бъдат присъдени сторените по делото съдебни разноски в размер на 1200 лв., представляващи заплатено от него адвокатско възнаграждение. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.