Определение № 593 от 19.09.2014 г. на ВКС по т. д. № 2184/2014 г.

Производството е по чл. 274 ал. 2 пр. 2 ГПК, образувано по частна жалба на С. С. В. - от [населено място] срещу Определение № 179 от 29.05.2014 г. по т.д. № 1596/ 2014 г. на ВКС, ТК, ІІ отд., с което е оставена без разглеждане, на основание чл. 280 ал. 2 ГПК касационната й жалба срещу Решение №360 от 21.02.2014 г. по гр. д. № 2827/2013 г. на Пловдивски окръжен съд, с което е потвърдено в обжалваната част първоинстанционното решение, с което е отхвърлен иска й срещу [фирма] - [населено място] за присъждане на сумата 8800 лв., с която да се намали поради некачествено извършено строителство платената цена на описаното ателие, с оплакване, че е необосновано. Жалбоподателката излага, че неправилно ВКС е приел, че са били предявени два обективно съединени иска: за 8500 лв., с която сума да се намали дължимото възнаграждение за СМР по договор за изработка и за 2000 лв. на основание чл. 265 ал. 1 т. 2 ЗЗД, въз основа на което е направил извода, че въззивното решение не подлежи на касационно обжалване. Сочи, че претенцията е за описаните в исковата молба недостатъци в строителството, които по размер са над 10 000 лв. и че иска присъждане на сумата 8500 лв. за недостатъците по п.1,2,4,5,6 и 7, а за този по п.3 иска премахване или евентуално 2000 лв. за поправка. Иска определението да се отмени. Ответникът по частната жалба [фирма] - [населено място] не изразява становище по същата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение намира, че определението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд, съгласно чл. 274 ал. 2 изр. 2 ГПК, тъй като е постановено от състав на ВКС и с него е оставена без разглеждане касационна жалба срещу въззивно решение. С обжалваното определение е оставена без разглеждане касационната жалба на С. С. В. - от [населено място], на основание чл. 280 ал. 2 ГПК срещу въззивното решение, с което е потвърдено в обжалваната част първоинстанционното решение, с което е отхвърлен иска й срещу ответника за 8800 лв. - сума, с която да се намали дължимото възнаграждение за извършени СМР по договор за изработка и иск за 2000 лв. по чл. 265 ал.1 т.2 ЗЗД. Обжалваното определение е правилно. Въззивното дело, решението по което се обжалва с касационната жалба, е търговско, постановено по жалба срещу решение в частта, с която е разгледан иск за намаляване на дължимо възнаграждение за изпълнени СМР по договор за изработка, с цена 8800 лв., като с исковата молба е бил заявен и евентуален иск за 2000 лв. по чл. 265 ал.1 т.2 ЗЗД. Предвид изложеното правилно с обжалваното определение касационната жалба е оставена без разглеждане, тъй като цената на всеки от предявените искове е до 10 000 лв., поради което Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение