Определение № 164 от 21.05.2014 г. на ВКС по т. д. № 447/2014 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Н. Г. М. с ЕГН [ЕГН], чрез процесуалния му пълномощник адвокат М. И., срещу решение № 509 от 28.10.2013 г. по в.гр.д. № 788/2013 г. на Апелативен съд – П., с което след отмяна на решение № 135 от 29.03.2013 г. по т.д. № 313/2010 г. на Окръжен съд – Пловдив е отхвърлен предявеният срещу [фирма], ЕИК[ЕИК], установителен иск за признаване за установено, че Н. М. има вземане към [фирма] в размер на 200 000 лева, произтичащо от запис на заповед от 22.06.2007 г., с падеж 31.01.2009 г., за което вземане е издадена заповед за изпълнение № 10986/28.12.2009 г. и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 18165/2009 г. на Районен съд – Пловдив. Преди произнасяне по поддържаните от касатора основания за допускане на касационно обжалване, настоящият състав констатира, че един от поставените в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК въпроси/ по т.4/, свързан с доказателствената тежест при предявен установителен иск по чл.422 ГПК при издадена заповед за незабавно изпълнение въз основа на запис за заповед, попада в обхвата на т.17 от висящото тълкувателно дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Поради това е налице основание за спиране на настоящото производство. Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение