Определение № 50438 от 10.08.2023 г. на ВКС по т. д. № 799/2022 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Агенция „Пътна инфраструктура”, представлявана от адв. В. П., срещу решение № 262 от 20.12.2021г. по в.т.д. № 425/2021г. на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 260041 от 29.03.2021г. по т.д. № 61/2020г. на Хасковски окръжен съд в частта, с която касаторът е осъден да заплати на „ТРЕЙС БГ” ЕАД на основание чл.59, ал.1 ЗЗД сумата 80 722,87 лева, представляваща стойността на извършени СМР за ремонт на Мостово съоръжение при км.19+185 на Републикански път III-8081 Долни Главанак – Малки воден, ведно със законната лихва, считано от 23.03.2020г. до окончателното ѝ изплащане, както и разноски в размер на 4083,87 лева. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно. Намира за неправилен извода на въззивния съд, че повредите по моста се дължат на форсмажорно обстоятелство, поради което ищецът не носи гаранционна отговорност за тях, като излага съображения, че е представил кореспонденция с ищеца, както и документи от надзорни и проектантски органи, установяващи, че нанесените щети по моста се явяват дефекти и следва да бъдат отстранени като такива в условията на гаранционна отговорност на изпълнителя по договора. Поддържа, че въззивният съд неправилно е основал решението си на заключението на СТЕ, като сочи, че вещото лице не е имало необходимата квалификация за отговор на поставените задачи. Излага съображения и за липса на форсмажорно обстоятелство по смисъла на договора, който изключва неблагоприятните климатични условия като такова. Касаторът намира за неправилен извода на въззивния съд за наличие на предпоставките на чл.59, ал.1 ЗЗД, като сочи, че извършените от ищеца работи са без необходимото възлагане при спазване на процедурите, регламентирани с нормативни актове, без одобрение на проектно решение и ценова оферта и без осъществяване на строителен надзор, а са изцяло по усмотрение и преценка на изпълнителя по договора. Твърди, че ищецът е бил наясно с това, че ремонтните работи няма да му бъдат заплатени, но въпреки това ги е извършил по своя инициатива. В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът поддържа, че е налице основанието на чл.280, ал.1, т.3 ГПК и е от съществено значение за решаване на спора точното прилагане на закона, отчитайки спецификата на спора между страните, както и решаването му в насока, различна от установената практика, но в интерес на развитие на правото. Излага съображения, че в настоящия случай не е налице обедняване на ищеца, а отстраняване на дефекти, които по договор следва да са за сметка на строителя. Повтаря доводите си, изложени в касационната жалба, за неправилно изключена от въззивния съд гаранционна отговорност и за липса на непредвидено обстоятелство по смисъла на договора. Цитира практиката на ВКС по решение № 179 от 16.12.2016г. по т.д. № 2235/2015г. на ВКС, ТК, I т.о. и твърди, че в случая възлагане на работите от негова страна няма, което само по себе си изключва прилагането на разпоредбата на чл.59 ЗЗД и съответно отговорността му. Излага отново и съображенията си, че доколкото строителните работи са извършени по усмотрение на ищеца за отстраняване на дефекти, без договорно основание и в нарушение на императивните разпоредби, не е налице обедняване на изпълнителя, респ. обогатяване на Агенцията. Поради това намира, че постановеното решение е в противоречие със закона и с практиката на ВКС. Ответникът „ТРЕЙС БГ” ЕАД оспорва касационната жалба. Прави възражение за липса на основания за допускане на касационно обжалване, тъй като касаторът изобщо не е формулирал конкретен въпрос, който е решен в противоречие с посоченото от него решение № 179 от 16.12.2016г. по т.д. № 2235/2015г. на ВКС, ТК, I т.о. или е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Излага и подробни съображения за неоснователност на касационната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касаторката доводи, приема следното: Касационната жалба е редовна - подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Въззивният съд е посочил, че предмет на обжалване пред него е частта от първоинстанционното решение, с която е уважен частично евентуалния иск по чл.59 от ЗЗД до присъдената на ищеца сума от 80 772,87 лв. Приел е за установено от фактическа страна, че след като ищецът е изпълнил строително-монтажните работи на обект „Републикански път III-8081” Долни Главанак – Малки Воден, разрушено мостово съоръжение при км 19+185“, възложени му със сключения между него и ответната агенция договор от 22.07.2013 г., и след като работата му е била приета от възложителя с констативен акт за установяване годността за приемане на строежа от 03.10.2014 г., са настъпили повреди по мостовото съоръжение, констатирани с посочения в исковата молба констативен протокол от 13.02.2015 г. и изразяващи се в следното: разрушени челни редове на укрепителните стени от габиони, бетоновата облицовка по откосите и изнесена част от насипа при устоите на мостовото съоръжение при км.19+185. Посочил е, че в комисията, съставила протокола, са участвали представители и на ищеца, и на ответника, съответно и протоколът е подписан от техни представители, наред с представители на проектанта и строителния надзор. Въззивният съд е изтъкнал, че спорен въпрос във въззивното производство е причината за възникване на повредите. Приел е, че в експертизата, изготвена от вещото лице М. Т., е изразено категорично заключение, че разрушаването на мостовото съоръжение не се дължи на некачествено изпълнение на СМР, нито пък е резултат от експлоатацията на моста, а проявилите се по моста дефекти са следствие от огромното количество вода, заляло моста поради падналите проливни дъждове в района в периода 31.01- 02.02.2015 г., довели до изпускане на водите от язовир Студен кладенец, което е довело до препълването на язовир Ивайловград и оттам - до заливането на моста с огромно количество вода. Съобразил е, че в дадените устни обяснения пред първоинстанционния съд, отразени в протокола от откритото съдебно заседание, проведено на 25.01.2021 г., вещото лице заявява, че няма основание да се съмнява в качеството на първоначалното изпълнение и потвърждава отново, че щетите на обекта са от огромното количество вода, заляло моста, като е посочило, че фактически мостът е бил вътре в язовира и при оттичането на водата са били компрометирани габионите. Посочил е, че според вещото лице и при качествено изпълнение на обекта тези вреди биха били неизбежни при такова природно бедствие, както и че при ново такова наводнение габионите пак ще изчезнат, независимо от положената геомрежа и анкери при извършеното отстраняване на щетите. Въззивният съд въз основа на това заключение е достигнал до категоричен извод, че причинените върху мостовото съоръжение щети не са резултат от некачествено изпълнение от страна на ищеца на възложените му с договора от 22.07.2013 г. строително монтажни работи, а са резултат от проливните дъждове в периода 31.01.- 02.02.2015 г. и причиненото от тях наводнение, т.е. са вследствие на форсмажорни обстоятелства и не се дължат на дефекти, проявени в гаранционния срок на посочения договор поради некачествено изпълнение на ищеца. Изложил е съображения, че заключението следва да бъде кредитирано, тъй като в него е даден обоснован отговор на поставените на експертизата въпроси и страните /в частност агенцията-ответник/ не са заявили оспорване на същото в заседанието, когато то е прието като доказателство по делото след изслушването на вещото лице. Предвид изложеното въззивният съд е намерил, че не следва да бъде ангажирана гаранционната отговорност на ищеца по сключения договор за отстраняване на причинените по моста щети за негова сметка, тъй като ответната агенция твърди, но не доказва тези щети да съставляват „дефекти“ по смисъла на т.9 от раздел I-ви на сключения между страните договор. Добавил е, че в първоинстанционното производство са събрани доказателства, оборващи същото твърдение - категоричното заключение на обсъдената експертиза, както и обстоятелството, че самата агенция жалбоподател, приела без забележки изпълнените от ищеца СМР по договора от 22.07.2013 г. /както е видно от приложения по първоинстанционното дело констативен акт за установяване годността за приемане на строежа от 0310.2014 г./, носи доказателствената тежест да установи, че възникналите след приемането на работата разрушения по мостовото съоръжение имат характера на „дефекти“ по смисъла на горната точка от договора, т.е. че се касае за проявени в гаранционния срок недостатъци или се касае за установено в съответния гаранционен срок отклонение от изискващите се с техническите спецификации качества на изпълнените СМР на строежа, свързани с безопасната експлоатация. Въззивният съд е констатирал, че в жалбата си агенцията - жалбоподател е оспорила извода на първоинстанционния съд, че в протокола от 13.02.2015г. заливането на моста от придошлата река е посочено като основна причина за настъпване на повредите, като в тази връзка заявява, че протоколът е подписан от представители на строителния надзор и други представители, които нямат професионална квалификация и не са компетентни да установят дали дадено обстоятелство е форсмажорно или не, както и да дали е налице причинно-следствена връзка между форсмажорните обстоятелства и настъпването на повредите на мостовото съоръжение. Изтъкнал е, че дори и да бъде прието, че протоколът обективира мнението на лица, нямащи професионалната квалификация да извършат компетентна преценка за наличието на форсмажорни обстоятелства, то сам по себе си този факт при липса на ангажирани други доказателства не води до извод, че възникналите разрушения по моста не се дължат на форсмажорни обстоятелства, при положение че чрез други налични по делото доказателства се установява точно обратното, а именно - че възникналите разрушения се дължат на форсмажорни обстоятелства. Въззивният съд е приел за установено от заключението на ССЕ, че общата стойност на осчетоводените от дружеството - ищец и платени от него разходи за изпълнение на процесните СМР за отстраняване на щетите по мостовото съоръжение възлизат на сумата от 80 722,87 лв. с ДДС, като е намерил за неоснователно възражението на ответника, че не всички разходи касаят процесния обект. Посочил е, че вещото лице с категоричност е установило, че издадените от подизпълнителите фактури и съпровождащите ги документи са за извършените СМР на процесния обект. Споделил е изложените от първоинстанционния съд мотиви, че всяко едно вземане по чл.59, ал.1 ЗЗД възниква при наличието на следните кумулативно предвидени предпоставки: обедняване на ищеца, обогатяване на ответника, връзка между обедняването на ищеца и обогатяването на ответника, липса на правно основание за обогатяването на ответника и липса на друга възможност за обеднилия се да се защити /липса на друг иск, с който да се защити/. Намерил е, че в случая обедняването на ищеца се изразява в направените разходи за ремонт на моста, какъвто ремонт е несъмнено установено по делото, че ищецът е извършил през 2019 г. и след продължително водена с агенцията - ответник писмена кореспонденция, при която от страна на агенцията нееднократно е искано ищецът да отстрани щетите по моста, но за своя сметка, считайки ги като гаранционни дефекти. Изтъкнал е, че ищецът не носи договорна гаранционна отговорност за отстраняване на причинените разрушения по моста, които не се дължат на проявени в гаранционния срок по договора дефекти вследствие на некачествено изпълнение, а са резултат от форсмажорни обстоятелства. Приел е, че обогатяването на ответната агенция се изразява в спестяване на средствата за разходите, които ищецът е направил за ремонта на моста. Поради това е достигнал до извод, че агенцията ответник се е обогатила за сметка на ищеца с извършените от него разходи за ремонта. Добавил е, че този извод се подкрепя и от статута на агенцията, като е изложил съображения, че макар процесният мост да представлява публична държавна собственост /чл.8, ал.2 от Закона за пътищата/, то по силата на чл.22, ал.4 ЗП материалноправно легитимиран да отговаря по предявения иск е именно Агенция „Пътна инфраструктура“, тъй като на нея държавата е възложила управлението на републиканските пътища /чл.19, ал.1 ЗП/, тяхното строителство, ремонт и поддръжка /чл.21, ал.3 и чл.30, ал.1 ЗП/ и от нейния бюджет се предвиждат средствата за извършване на посочените дейности. По тези съображения е приел, че е налице обедняване на ищеца, изразяващо се в направените разходи за ремонт на моста, и обогатяване на агенцията - ответник, изразяващо се в спестените средства за ремонта, като между обедняването на ищеца и обогатяването на ответника е налице връзка и липсва основание за обогатяването на последния. Изтъкнал е, че предвид липсата на друг иск за възстановяване на направените от ищеца разходи за ремонта /тъй като те не са извършени на база установена между страните договорна връзка, нито пък може да се приеме, че в случая е налице институтът на воденето на чужда работа без пълномощие/, е осъществен фактическият състав на неоснователното обогатяване по смисъла на чл.59, ал.1 от ЗЗД и на това основание ответната агенция дължи на ищеца доказаният размер на направените от ищеца разходи във връзка с ремонта на процесния мост. Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Съгласно т.1 на ТР № 1 от 19 февруари 2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС касаторът е длъжен да изложи точна и ясна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. Върховният касационен съд не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба по чл.284, ал.3 ГПК, но може само да го уточни и конкретизира. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по делото само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. В случая в изложението си касаторът на е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който се твърди наличие на основанията по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК, а е повторил изложените в касационната жалба твърдения за допуснати от въззивния съд нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Касаторът се е позовал на решение № 179 от 16.12.2016г. по т.д. № 2235/2015г. на ВКС, ТК, I т.о., но не е формулирал конкретен правен въпрос, който е решен в противоречие с него, а единствено е изложил съображения за липса на посочените в решението предпоставки за ангажиране на отговорността по чл.59 ЗЗД. Следва да се добави, че изводът на въззивния съд за наличие на предпоставките на чл.59 ЗЗД е формиран след обсъждане на събраните доказателства и конкретните факти по делото, а несъгласието на касатора с така формирания извод представлява оплакване за неправилност на въззивното решение, по което касационната инстанция не може да се произнесе в селективния стадий на касационното производство. С оглед липсата на формулиран правен въпрос не следва да се обсъжда наличието на соченото от касатора основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. По изложените съображения настоящият състав намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. При този изход на спора на касатора не се дължат разноски. На ответника следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство в размер на 100 лева. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение