Решение № 10682 от 9.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3699/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на Общинския съвет (ОбС) Луковит, подадена чрез пълномощника му адв. Асланян, против частта от Решение 190/30.01.2024 г. на Административен съд (АС) Ловеч, постановено по адм. д. 26/2023 г., с която е отменена т. 2 от неговото Решение 464/30.12.2022 г. по протокол 56 от заседание, проведено на 30.12.2022 г., касаеща определяне размера на такса битови отпадъци (ТБО) за 2023 г. съгласно Приложение 2 за населените места гр. Луковит, [населено място] и [населено място]. С доводи за наличието на касационните основания по чл. 209, т. 2 и т. 3, предложение първо АПК недопустимост и противоречие с материалния закон касаторът иска обезсилване, евентуално - отмяна на първоинстанционното решение в оспорената му част и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърлят жалбите против съответните части от решението на ОбС. В открито съдебно заседание жалбата се поддържа от адв. Асланян. Същият заявява от името на представляваната страна искане за присъждане на разноски, посочени в списъка по чл. 80 ГПК (държавна такса в размер на 370 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 1 000 лв.). Ответникът Г. А. А., [ЕГН], с адрес: гр. Луковит, [адрес] оспорва жалбата като неоснователна по съображения, изложени в хода на устните състезания и в писмено становище. Иска да бъде оставено в сила решението на административния съд в оспорената му част, както и присъждане на разноски възнаграждение за един адвокат. Ответникът Г. А. П., [ЕГН], с адрес: [населено място], община Луковит, област Ловеч, [адрес] - оспорва жалбата като неоснователна по съображения, изложени в хода на устните състезания и в писмено становище. Иска да бъде оставено в сила решението на административния съд в оспорената му част, както и присъждане на разноски. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е допустима като подадена от надлежно легитимирана страна в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК срещу частта от подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятна за нея, а разгледана по същество, основателна, поради следните съображения: С частта от Решение 190/30.01.2024 г. по адм. д. 26/2023 г., оспорена в настоящото касационно производство, АС Ловеч е отменил частично т. 2 от Решение 464/30.12.2022 г. на ОбС Луковит по протокол 56 от заседание, проведено на 30.12.2022 г., и свързаното с нея Приложение 2 относно определяне размера на ТБО за 2023 г. за населените места гр. Луковит, [населено място] и [населено място] с мотиви за допуснати съществени процесуални нарушения при издаването му, липса на правни основания и недостатъчни фактически основания, противоречие с чл. 67, ал. 2 ЗМДТ в приложимата редакция - ДВ, бр. 119/2002 г., в сила от 01.01.2004 г. Счел е, че е допуснато нарушение на чл. 22, ал. 2 ЗМСМА и на чл. 69, ал. 2 АПК. Изложил е съображения за това, че в оспорения общ административен акт липсват мотиви за неприложимостта на чл. 67, ал. 1, за да се пристъпи към определяне на основа за облагане по ал. 2 на същия законов текст. На първо място следва да се посочи, че решението на общинския съвет по чл. 66, ал. 1 ЗМДТ, с което се определя таксата за битови отпадъци в годишен размер, е общ административен акт, както правилно е приел административният съд. Безпротиворечиво е застъпеното в съдебната практика виждане, че това решение регламентира обществени отношения и засяга права, свободи или законни интереси на неопределен, но определяем брой лица, изпълнява се за съответната календарна година, а не се прилага безсрочно във времето, поради което отговаря на характеристиките по чл. 65 АПК. За него следователно са приложими нормите на раздел втори от глава пета АПК, а според чл. 74 субсидиарно се прилагат и тези от раздел първи. По отношение оспорването му се прилагат правилата на раздел втори от глава десета на АПК и субсидиарно според чл. 184 от същия правилата на раздел първи. Настоящият касационен състав намира за частично основателен доводът на касатора за недопустимост на оспореното първоинстанционно решение. Оспорването е заявено в срока по чл. 179, предл. първо АПК. Двамата жалбоподатели за доказали наличието на правен интерес в качеството си на собственици на жилищни недвижими имоти на територията на общината съгласно чл. 64 ЗМДТ във вр. с чл. 11 в гр. Луковит, [населено място] и [населено място]. Жалбоподателите обаче са физически лица, а с отменената част от решението на Общинския съвет са определени размери на ТБО не само за имотите на физическите лица, но и за тези на юридическите лица, а по отношение имотите на физическите лица за жилищните имоти и за нежилищните имоти. Изложеното налага извод, че двамата жалбоподатели не доказват личен и пряк правен интерес по смисъла на чл. 147, ал. 1 АПК, към който препраща чл. 184 от същия кодекс, от оспорването на общия административен акт в частта му на определения размер за ТБО за жилищните и нежилищните имоти на юридическите лица и за нежилищните имоти на физическите лица в гр. Луковит, [населено място] и [населено място]. В тази част решението е недопустимо и като такова следва да се обезсили, а производството по делото да се прекрати. Неоснователен е доводът на касатора, че правният интерес на жалбоподателите е отпаднал към датата на постановяване на първоинстанционното съдебно решение, тъй като за размера на ТБО за 2024 г. ОбС Луковит е приел ново Решение 29/28.12.2023 г. Това е така, защото според чл. 183 АПК решението, с което оспореният общ административен акт е обявен за нищожен, отменен или изменен, има действие по отношение на всички. Аналогична е разпоредбата на чл. 177, ал. 1, изр. второ АПК по отношение на индивидуалните административни актове. Чл. 195, ал. 1 АПК изрично регламентира, че само подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизането в сила на съдебното решение. Анализът на цитираните разпоредби налага извода, че установеното правило за действие във времето на влязло в сила съдебно решение, с което е отменен индивидуален или общ административен акт, е че това решение има обратно действие, като с обратна сила отпадат разпоредените с акта права и задължения. Изводът е, че след като оспореният общ административен акт установява размер на дължимата през 2023 г. от жалбоподателите ТБО, то обстоятелството, че към датата на оспореното първоинстационно решение този акт вече не се прилага, не обуславя извод за отпаднал правен интерес от оспорването му. Правилен е и изводът на административния съд, че оспореното пред него решение е издадено от компетентен орган съобразно чл. 141, ал. 3 от Конституцията на Република България и разпоредбите на чл. 21, ал. 1, т. 7 ЗМСМА и чл. 66, ал. 1 ЗМДТ, при спазване изискванията на чл. 27, ал. 2, ал. 4 и ал. 5 от ЗМСМА. Настоящият касационен състав намира, че са спазени изискванията за уведомяване за предстоящото издаване на на общия административен акт по чл. 66 и чл. 69 АПК. Допуснатата техническа грешка в изписването на годината в срока по чл. 69, ал. 2 АПК не опорочава процедурата по оповестяване до степен, налагаща отмяна на акта. В съобщението ясно е посочено, че на заинтересованите лица се предоставя 30 - дневен срок от датата на публикуване за предложения и становища по проекта за размера на ТБО за 2023 г. Варно е, че едномесечният срок по чл. 69, ал. 2 АПК изтича на 26.12.2022 г., който е официален празник, но непосочването в съобщението, че срокът изтича на 29.12.2022 г. погрешно е преценено от първостепенния съд като съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Не е налице и съществено нарушение на чл. 71 АПК. Постъпилите три становища действително не съдържат конкретни предложения, а въпроси, изискващи отговори, и представляват именно становища. От теорията, а и от постоянната съдебна практика на ВАС, следва, че съществено нарушение на административно производствените правила по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК е само това процесуално нарушение, което ако не бе допуснато би имало за последица друг правен резултат, т.е. не винаги допуснатото нарушение на административнопроизводствените правила има белега същественост и не винаги води до отмяна на оспорения административен акт. Преценката е на съда и тя следва бъде направена с оглед конкретните факти. В случая решението Общинския съвет не е прието при съществено нарушение на гарантираното право на заинтересованите лица да вземат участие в производството по издаването на общия административен акт. С още по-голяма сила изложеното важи за съобщаването на вече постановеното решение, което е извършено чрез публикуването му на интернет страницата на общината, но не и чрез други средства за масово осведомяване в изпълнение на чл. 22, ал. 2 ЗМСМА. Както е видно и от текста на чл. 179 АПК редовното съобщаване на актовете на общинския съвет е важно с оглед преценката за допустимост на оспорването им, което следва да е в рамките на преклузивните срокове, регламентирани в този законов текст, и разбира се, за да могат техните адресати да ги съобразяват и изпълняват точно. Не може да се приеме обаче, че съобщаването на конкретното решение само чрез публикуването му на интернет страницата на общината, но не и чрез други средства за масово осведомяване, представлява съществено процесуално нарушение, допуснато в производството по приемането му и налагащо отмяната му като незаконосъобразно. Настоящият касационен състав преценява като неправилни и изводите на първостепенния съд за незаконосъобразност на оспорения акт поради липсата на мотиви, обосноваващи неприложимост на чл. 67, ал. 1 ЗМДТ (ДВ, бр. 119/2002 г., в сила от 1.01.2004 г.). С Решението на ОбС в оспорената му част са определени по-високи промили за изчисляване размера на дължимата ТБО за жилищните имоти на физическите лица за 2023 г. в сравнение с 2022 г. за населените места гр. Луковит и [населено място] и същите промили като за 2022 г. за [населено място], когато този размер се определя на база данъчна оценка на недвижимите имоти. Текстът на чл. 67, ал. 1 и ал. 2 ЗМДТ е възпроизведен в чл.16а (нов, приет с Решение 325 от 29.12.2021 г.) от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Луковит, приета от Общинския съвет на основание чл. 9 ЗМДТ. В чл. 16б от същата наредба, приет също с Решение 325 от 29.12.2021 г., е регламентирано, че когато таксата се определя според количеството на битовите отпадъци, лицата по чл.15, а именно тези по чл. 11 ЗМДТ, подават декларация в два екземпляра в Дирекция Местни данъци и такси до 30 ноември на предходнта година, а за придобитите през годината имоти декларацията се подава в двумесечен срок от датата на придобиването им. В тази декларация се посочват видът и броят на съдовете за битови отпадъци, които ще се използват през годината, съобразно обявената честота на извозването на битовите отпадъци със заповедта на кмета на Общината, издадена в съответствие с чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ. Изводът е, че в тази наредба е регламентиран начинът за определяне на размера на ТБО според количеството битови отпадъци по чл. 67, ал. 1 ЗМДТ, а оспореното решение определя само размер на ТБО, когато тя се изчислява на база данъчна оценка на недвижимите имоти. Поради изложеното за преценката за законосъобразност на решението на ОбС не е необходимо излагането на мотиви за това защо не може да се установи количеството на битовите отпадъци, а такива, обосноваващи размера на ТБО чрез промилите с които се определя таксата върху посочената основа. При сходни факти Върховният административен съд вече се е произнесъл с постановените от него решения, като например Решение 3667/01.04.2015 г. по адм. д. 9382/2014 г. и Решение 7201/15.06.2021 г. по адм. д. 145/2021 г., мотивите в които се възприемат изцяло и от настоящия съдебен състав. Относно непълното посочване на правните основания (само чл. 21, ал. 2 ЗМСМА и чл. 79 АПК), основателен е доводът на касатора, че правното основание на чл. 66, ал. 1 ЗМДТ, според който таксата се определя в годишен размер за всяко населено място с решение на общинския съвет въз основа на одобрена план-сметка за всяка дейност, е посочено в предложението на кмета за приемане на решението. Изискването за форма на акта по чл. 59, ал. 4 във вр. с чл. 74 АПК е той да съдържа фактически и правни основания за издаването му. Без да прави разлика между фактическите и правните основания ВС приема в ТР 16/31.03.1975 г. на ОСГК, че те могат да предхождат издаването на акта и да се съдържат в друг документ, съставен с оглед предстоящото издаване на административния акт. Поради това, с оглед предмета на спора, административният съд е следвало да провери дали са обосновани определените от общинския съвет промили, чрез които се изчислява размерът на ТБО върху съответната данъчна основа и за целта на тази проверка съдържа ли решението му достатъчно мотиви. Всъщност от изложеното в мотивите на съдебното решение не се установява извършването на именно такава проверка. Съвсем лаконично съдът е посочил, че оспореният акт не съдържа правни основания, а фактическите основания са непълни. Липсата на мотиви в съдебното решение, препятстващи касационната проверка, е съществено процесуално нарушение. В касационната жалба обаче не се излагат каквито и да било доводи за неправилност на решението поради този порок, а по аргумент на чл. 218 АПК за наличието му касационната инстанция не следи служебно. Според мотивите на предложението за приемане на оспореното решение на основание чл. 66, ал. 1 ЗМДТ предлаганият размер на ТБО за 2023 г. е определен в съответствие с необходимите разходи за осигуряване на услугите за събиране, извозване и обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения и за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване, които според план сметката са в размер на 1 692 200 лв. Очакваните приходи от ТБО в размера от 2022 г. биха обезпечили 920 000 лв., което налага увеличаване на нейния размер. Като причини за увеличаване размера на ТБО се сочат запазване на високия размер на отчисленията при депониране на отпадъци във вр. с чл. 64, ал. 1 ЗУО и повишаване размера на минималната работна заплата, съответно, на осигурителната тежест за работодателя. При предложените увеличения на размера на ТБО очакваните приходи са в размер на 1 426 983 лв., от които при прогнозна събираемост от 85 % би следвало реалните приходи да са в размер на 1 212 935 лв. Недостигът от 479 265 лв. ще се осигури за сметка на общинския бюджет. Сравнението между промилите за изчисляване размера на ТБО за 2022 г. и тези за 2023 г. показва, че за гр. Луковит и за [населено място] размерът на ТБО се увеличава за жилищните имоти на физическите лица, а за [населено място] се запазва този от предходната година. Към предложението за приемане на решението е представена справка за разходите за предоставяне на всяка една от услугите по чл. 62 ЗМДТ за всяко едно от населените места в общината, в т.ч. за [населено място], Луковит и [населено място], и калкулация според разстоянието от населеното място до РЦУО в км., всеки един от изброените разходи за труд, горива, административни разходи, застраховки, такси, ремонтни разходи и др. на базата на които са изчислени разходите за транспорт за един товарен автомобил за съд 240 л. и броя вдигания на един съд. Така изчислените разходи за предоставянето на всяка една от услугите за гр. Луковит са в общ размер 1 446 854 лв. при очаквани приходи от ТБО в размер на 1 212 935 лв., за [населено място] 263 955 лв. при очаквани приходи от ТБО в размер на 134 731 лв.; за [населено място] 22 766 лв. при очаквани приходи от ТБО 11 631 лв. При тези факти настоящият съдебен състав приема, че размерът на ТБО за жилищните имоти на физическите лица за 2023 г. за трите населени места е определен с оспорения акт в съответствие с чл. 7, ал. 1 ЗМДТ въз основа на необходимите материално-технически и административни разходи по предоставяне на услугата и в съответствие с чл. 8, ал. 1, т. 1, ал. 3 и 4 ЗМДТ, тъй като този размер не възстановява напълно разходи на общината по предоставяне на услугата, а разликата е за сметка на общинските приходи според изложените в предложението мотиви. Така изложените по-горе съображения налагат извод за неправилност на оспореното първоинстанционно решение в посочената част, което налага неговата отмяна и постановяване на друго по съществото на спора, с което да бъдат отхвърлени като неоснователни жалбите против т. 2 от Решение 464/30.12.2022 г. на ОбС - Луковит, касаеща определяне размера на ТБО за 2023 г. съгласно Приложение 2 за жилищните имоти на физическите лица за населените места гр. Луковит и [населено място] и [населено място]. Настоящият касационен състав споделя изцяло доводите на ответниците по касация, че срещу заплащаната от тях такса следва да получават ефективни и качествени услуги, предоставяни от общината. Неизпълнението от страна на общината на посоченото задължение обаче не може да бъде санкционирано с отмяната на решението на Общинския съвет, определящо размер на ТБО, поради което стои извън предмета на делото. При този изход на спора е основателна претенцията на касатора за присъждане на разноски за настоящото съдебно производство, представляващи внесената държавна такса и договореното и заплатено адвокатско възнаграждение. Съобразявайки постановеното от СЕС Решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 (т. 54, т. 57 и т. 58), настоящият касационен състав намира, че с оглед фактическата и правна сложност на делото и обема на предоставената от процесуалния представител защита адвокатското възнаграждение следва да бъде намалено под минималния размер, определен в чл. 8, ал. 3 от Наредба 1/2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения.