Определение № 97 от 28.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 665/2010 г.

Производството е образувано по частна жалба на С. И. Д. и Жени И. Д. срещу определение № 445 от 15.07.2010 г. по ч.гр.д. № 270/2010 г. на Върховния касационен съд, ІV г.о., с което е оставена без разглеждане частната им касационна жалба срещу въззивното определение от 14.12.2009 г. по ч.гр.д. № 994/2009 г., с което е изменено определението от 23.07.2009 г. по гр.д. № 2680/2009 г. на Добричкия районен съд за допускане на обезпечение на предявения от тях иск като е увеличен размера на паричната гаранция. Ответниците не са изразили становище. Частната жалба е подадена в законния срок и е процесуално допустима. За да постанови обжалваното определение, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., е приел, че частната жалба е процесуално недопустима като се е позовал на ТР на ОСГТК на ВКС по гр.д. № 1/2010 г. Частната жалба е неоснователна Действително към момента на постановяване на обжалваното определение ТР № 1/21.07.2010 г. на ОСГТК не е било обявено, но е било постановено. В него е прието, че определението, с което въззивният съд се е произнесъл по частна жалба срещу определение на първоинстанционния съд, с което е допуснато обезпечение на иск или молбата за обезпечение е оставена без уважение, не подлежи на касационно обжалване. Съобразно разрешението дадено в тълкувателното решение, което е задължително за органите на съдебната власт- чл. 130 ал. 2 ЗСВ, въззивното определение по чл. 396 ГПК в случая не подлежи на касационен контрол. Затова частната касационна жалба срещу това определение като недопустима не подлежи на разглеждане. Определението на ВКС, състав на ІV г.о., следва да бъде потвърдено Водим от горното Върховният касационен съд, състав на IІІ гражданско отделение