Определение № 8262 от 03.07.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5908/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 6 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по две частни жалби, подадени от В. Б. М. от гр. София, с адрес: бул. •••, както следва: Първата частна жалба с вх. № 7803 от 16.05.2024 г. е против определение от 03.04.2024 г., постановено по адм. дело № 3097/2024 г. на Административен съд София-град (АССГ), с което е отхвърлено искането на В. Б. М. за освобождаване от внасяне на държавна такса за образуване на съдебното производство. Приложени са разпореждане [номер] от 10.10.2023 г. на ТП на НОИ-София-град за отпускане на пенсия за инвалидност поради общо заболяване на основание чл. 74 от Кодекса за социално осигуряване и декларация за материално и гражданско състояние от 11.04.2024 г. С частната жалба се настоява отмяната на определението от 03.04.2024 г. Втората частна жалба е против определение по протокол № 71 от 19.04.2024 г. по адм. дело № 3097/2024 г. на Административен съд София-град (АССГ), с което и на основание чл. 159, ал. 5 АПК съдът е оставил без разглеждане жалба на В. Б. М. против отказ, обективиран в писмо № РВР23-ГР94-2498-(1)/13.03.2024 г. на кмета на район „Връбница“ на Столична община и е прекратил производството по адм. дело № 3097/2024 г. по описа на АССГ, второ отделение, 32 състав. В частната жалба, макар и с неясно съдържание, се извличат доводи за наличие на касационни-отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, във връзка с чл. 236 АПК за съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, по които се претендира неговата отмяна. Ответникът по частните жалби - Кметът на район „Връбница“ при Столична община, е изразил становище единствено по тази срещу определението по протокол № 71 от 19.04.2024 г. по адм. дело № 3097/2024 г. на Административен съд София-град (АССГ), като е развил съображения за нейната неоснователност. Счита постановеното от първостепенния съд протоколно определение за правилно и законосъобразно. Върховният административен съд, в настоящия тричленен състав на четвърто отделение, след като прецени данните по делото и доводите по всяка една от частните жалби приема, че същите са подадени в преклузивния срок по чл.230 от АПК и от надлежна страна, поради което разглеждането им е процесуално допустимо. Разгледана по същество поотделно всяка една от тях е неоснователна, поради следното: За да постанови определение в закрито заседание от 03.04.2024 г. по адм. дело № 3097/2024 г. Административен съд София-град е приел, че са налице основанията за насрочване на образуваното пред него по жалба на В. Б. М. против отказ, обективиран в писмо № РВР23-ГР94-2498-(1)/13.03.2024 г. на кмета на район „Връбница“ на Столична община дело в открито заседание, като е конституирал страните и е указал доказателствената тежест, която всяка от страните в процеса носи. Със същото определение и на основание чл. 158, ал. 1 от АПК съдът е отхвърлил искането на В. Б. М. за освобождаване от внасяне на държавна такса за образуване на съдебното производство и е указал на жалбоподателката най-късно в открито съдебно заседание, насрочено на 19.04.2024 г. от 14:10 часа, да представи документ за платена държавна такса в размер на 10.00 (десет) лева по сметката на Административен съд – София-град, като при неизпълнение на това указание и на основание чл. 158, ал. 3 АПК жалбата ѝ ще бъде оставена без разглеждане, а производството по делото – прекратено. Жалбоподателката М. е уведомена лично по телефон за така постановеното определение на 03.04.2024 г. в 15:10 часа – обстоятелство, удостоверено в приложения на л. 19 от първоинстанционното дело списък на призованите лица за съдебното заседание, насрочено на 19.04.2024 г. от 14:10 часа, както и е съобщено на посочен от нея електронен адрес на 03.04.2024 г. в 15:48 часа, видно от приложеното на л. 25 и л. 26 удостоверяване. Препис от определението от 03.04.2024 г. е връчен лично на В. М. на 10.04.2024 г., видно от приложеното на л. 20 известие за доставяне по образец на „Български пощи“ ЕАД. Установява се от изготвената и приложена в кориците на делото справка от счетоводството на АССГ, че в периода от 26.03.2024 г. до 17.04.2024 г. няма внесена държавна такса в размер на 10.00 (десет) лева по адм дело № 3097/2024 г. На 19.04.2024 г. пред първоинстанционния съд жалбоподателката е депозирала искане делото да се отложи за друга дата поради заболяване. С това искане В. М. е претендирала предоставяне на безплатна правна помощ. Обжалваното определение е правилно. Съдът обосновано е приел, че по силата на общата препращаща норма на чл. 144 от АПК, за неуредените в дял трети на кодекса въпроси се прилага субсидиарно Гражданският процесуален кодекс (ГПК), поради което по отношение на освобождаването от съда от внасяне на такси и разноски по административни дела, предвид липсата на съответна уредба в АПК, приложение намира чл. 83, ал. 2 от ГПК. Посочената разпоредба предвижда, че такси и разноски по производството не се внасят от физическите лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят. По молбата за освобождаване съдът взема предвид доходите на лицето и на неговото семейство, имущественото състояние, удостоверено с декларация, семейното положение, здравословното състояние, трудовата заетост, възрастта и други констатирани обстоятелства. При установеното от първоинстанционния съд, в изпълнение на това изискване, че не са налице основания за освобождаване от внасяне на дължимата държавна такса, защото жалбоподателката не е представила данни за обстоятелствата по чл. 83, ал. 2 от ГПК, въз основа на които съдът да направи преценка дали действително няма възможност за заплащане на такса, поради и което искането на В. Б. М. е преценено като неоснователно. Понастоящем не са налице основания, които да опровергават изложените правни изводи, поради което определението следва да бъде оставено в сила. За пълнота следва да се посочи, че в новопредставената с депозиране на частната жалба декларация за материално и гражданско състояние от 11.04.2024 г., В. М. под страх от наказателна отговорност по чл. 313 НК е декларирала, че получаваният от нея месечен доход от пенсия възлиза на 606.00 (шестстотин и шест) лева, което е още един довод в подкрепа на извода на АССГ, че внасянето на дължимата държавна такса в размер на 10.00(десет) лв. е във възможностите на жалбоподателката. Въпросът за необходимостта от безплатна правна помощ следва да бъде разгледан от съда след внасяне на държавната такса, за което действие не е необходима правна помощ. Настоящият съдебен състав счита за правилно и обжалваното определение по протокол № 71 от 19.04.2024 г. по адм. дело № 3097/2024 г. на Административен съд София-град (АССГ). За да постанови това протоколно определение Административен съд София-град е установил, че с определение от 03.04.2024 г. е указал на В. М. най-късно в срок до насроченото на 19.04.2024 г. съдебно заседание да внесе държавна такса от 10.00 (десет) лева. Жалбоподателката не е изпълнила указанието в срок, въпреки че съобщението е връчено надлежно. В частната жалба не се и твърди изпълнение на дадените указания - дължимата държавна такса да е била внесена. Такава не е и постъпила, включително и до настоящия момент. Поради това правилно съдът е приложил разпоредбата на чл. 158, ал. 3 във връзка с чл. 151, т. 3 от АПК като е прекратил съдебното производство. Действително съдът, след като е констатирал нередовността на жалбата, не е оставил същата без движение, както гласи цитираната разпоредба на АПК. Извършеното нарушение обаче не следва да се приема за съществено, тъй като по отношение на жалбоподателя са налице указания конкретно в какво се състои нередовността на жалбата му, както и какви ще са последиците при неизпълнението им. Не е налице нарушение, което да е попречило на жалбоподателя да разбере какви са указанията и какво точно ще последва при неизпълнението им. Разпоредбите на чл. 151, т. 3 и чл. 158, ал. 3 от АПК са императивни. С факта на неизпълнение на указанието за представяне на документ за внесена държавна такса по сметка на АССГ, нередовността на жалбата не е отстранена. Неотстраняването на нередовността в указания срок е основание за прекратяване на производството по делото, защото нередовността е пречка за извършване на следващи процесуални действия. Неизпълнението на указанията има за последица прекратяване на образуваното дело и десезиране на съда от разглеждане на спора, в какъвто смисъл е и обжалваното определение, което като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 236 АПК, Върховният административен съд - четвърто отделение