Определение № 648 от 21.10.2011 г. на ВКС по т. д. № 82/2011 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Б. С. М. – [фирма], [населено място] срещу решение № 138/21.10.2010г., постановено по гр.д.№ 195/10г. от Търговищкия окръжен съд, с което е отменено решение № 197/12.05.2010г. по гр.д.№ 1605/09г. на Търговищкия районен съд и касаторът е осъден да заплати на Д. К. В., [населено място] сумата от 3601.76 лв., представляваща обезщетение за причинени от негови работници имуществени вреди. Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК. Ответникът оспорва жалбата. Претендира разноски за касационното производство. Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа жалбата и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното: Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че работници на ответника – настоящ касатор неправомерно са разорали посев с ечемик и са ожънали засята от ищеца пшеница, с което са му причинили имуществена вреда, изразяваща се в направени разходи за обработката и пропусната полза от реколтата. Настоящият състав на ВКС, ТК, І отд. намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване. Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК и според разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010г. по тълк.д.№ 1/09г. на ОСГТК на ВКС, касаторът е задължен да посочи две групи основания: касационни основания по чл.281 ГПК – за нищожност, недопустимост или неправилност на въззивното решение и основания за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1 ГПК – за произнасяне от съда по материалноправен или процесуален въпрос, решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата или имащ значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Правният въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК следва е поставен с ясна и точна формулировка от касатора, като ВКС не е задължен да го изведе от изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК. Заявлението на касатора в изложението не може да се квалифицира като конкретен правен въпрос от по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Въпросът дали сключено споразумение между страните е относимо към спора, представлява наведено оплакване и по чл.281, т.3 ГПК. Касаторът не сочи, че са допуснати конкретни нарушения на материалния закон. Неправилността на обжалваното решение не е основание по чл.280, ал.1 ГПК с оглед на законодателното разрешение за функциите на ВКС като инстанция за проверка по приложението на правото, а не на фактите по конкретния спор. На основание чл.81 ГПК касаторът следва да заплати на ответника разноски за настоящото производство в размер на 600 лв. по договор за правна защита и съдействие от 13.01.2011г. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд