Определение № 7249 от 12.06.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5431/2024 г.

Производството е по чл. 213а, ал.7 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на Р. К. К., чрез процесуалния му представител адв. Харизанов срещу определение № 2889/10.04.2024 г., постановено по адм. дело № 1397/2023 г. по описа на Административен съд – Бургас, с което е върната касационната му жалба с вх. № 2465/27.02.2024 г. срещу решение № 976/05.02.2024 г., постановено по същото дело поради неотстраняване в указания срок за нередовностите по жалбата. В жалбата е изложен довод, че К. е заплатил по сметка на Върховния административен съд дължимата такса от 70 лева, видно от разписка на Еasy Pay от 03.04.2024 г., но е счел, че това е достатъчно и не е представил в деловодството на съда копие от същата. Направено е и възражение, че жалбата е подписана от пълномощника в качеството му на такъв, и че на процесуалния представител е изпратено съобщение и препис за изготвеното решение, и че в законния срок той е депозирал в съда подписана от него жалба. Претендира се отмяна на определението, като неправилно и връщане на делото за продължаване на процесуалните действия по администриране на касационната жалба. Ответникът кмет на Община Поморие не представя становища по жалбата. Върховният административен съд, второ отделение, счита частната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 230 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С разпореждане №1654/28.02.2024 г. съдът е оставил без движение касационната жалба, като е указал на жалбоподателя в 7 дневен срок от получаване на съобщението да: 1. да внесе по сметка на Върховен административен съд държавна такса в размер на 70 лв. и представи по делото документ, удостоверяващ плащането; 2. да представи по делото касационна жалба, преподписана от адвокат ведно с пълномощно за преподписването. В случай, че жалбоподателят има юридическа правоспособност да представи удостоверение за юридическа правоспособност и 3. да представи препис от преподписаната касационна жалба за ответната страна. В надлежно връченото съобщение на 29.03.2024г. са изрично вписани последиците за касатора от неизпълнение на дадените указания в срок. В предоставения седемдневен срок дадените указания не са били изпълнени, поради което частната жалба е върната, като недопустима с обжалваното определение. Определението е обосновано, правилно и законосъобразно. Разпоредбите на чл. 212 и чл. 213 АПК визират процесуалните изисквания за редовност на всяка касационна жалба, императивно заложени в закона, за които съдът е длъжен да следи служебно. Редовността на касационната жалба е абсолютна положителна процесуална предпоставка за надлежно упражняване на потестативното право на жалба, а отсъствието и изключва допустимостта на образуваното по нея съдебно производство. Не се подкрепят от приложените по делото писмени доказателства твърденията в частната жалба, че касационната жалба е преподписана и депозирана в съда от пълномощника адв. Харизанов в качеството му на такъв. Видно от подадената и входирана в деловодството на административния съд жалба с вх. № 2465/27.02.2024 г., тя е подадена лично от Р. К., без вписване на процесуален представител, и е подписана с един подпис на подателя. След като жалбата е подадена от К. и в указания от съда преклузивен седмодневен срок не е изяснен подателя, респ. не е преподписана, то изводът на административният съд, че не е изправен този порок по жалбата е правилен.Наличното по делото пълномощно на адвокат Харизанов не е достатъчно само по себе си да докаже, че жалбата е подадена от него. Доводът, че държавната такса е внесена в срок, но страната е счела, че това е достатъчно и не е представила в деловодството на съда разписката на Еasy Pay от 03.04.2024 г. е неоснователен. Непредставянето на вносния документ в указания срок съставлява неизправяне недостатъка по жалбата и води до приложимост на цитираните по – горе разпоредби, тъй като задължение за извършване на служебна проверка от съда не е визирано, разписано и уредено в процесуалния закон. Освен това съгласно разпоредбите на чл. 212 от АПК касационната жалба още при самото си подаване следва да е придружена от изискуемите документи, включително и документ удостоверяваш внесената държавна такса, като при липса на такива се дава допълнителна възможност на жалбоподателя да отстрани нередовностите в седем дневния преклузивен срок. В случая е налице изрично уведомление, че в указания срок следва да се представи документ, доказващ обстоятелството, че таксата е внесена в посочения времеви период. Без значение е, че таксата е била внесена, тъй като изискването за представяне на платежен документ в срока за изпълнение на указанията е самостоятелно, а безспорно същото не е изпълнено. Задължението на жалбоподателя по дадените указания не е само да внесе в срок таксата, но и да представи документ за това в същия този срок. В случая приложение намира и правна разпоредба на чл. 64, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК, съгласно която процесуалните действия, извършени след като са изтекли установените от закона или определените от съда срокове, не се вземат предвид. С оглед на гореизложеното безспорно е обстоятелството, че касационният жалбоподател не е изпълнил дадените от съда указания за отстраняване на нередовностите по касационната жалба, досежно внасяне на държавната такса, преподписване на жалбата и представяне на преписи от същата, поради което процесуално обосновано и правилно, административният съд по реда на чл. 213а, ал. 1 АПК е върнал касационната жалба. Предвид изложеното на основание чл. 213а, ал. 7, във връзка с чл. 221, ал. 2 предл. 1 и с чл. 236 от АПК обжалваното определение следва да се остави в сила, а частната жалба – без уважение като неоснователна. Воден от горното Върховния административен съд, второ отделение