Решение № 13398 от 29.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8151/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по жалба на Я. М. П. срещу решение 5820 от 26.06.2025 г., постановено по адм. д. 1015/2024 г. по описа на Административен съд Пловдив (АС), с което е отхвърлена жалбата ѝ против ревизионен акт (РА) Р-16001623005266-091-001/14.02.2024 г., издаден от Т. И. К. на длъжност началник на сектор, възложил ревизията и Н. И. П. на длъжност главен инспектор по приходите, ръководител на ревизията, при Териториална дирекция (ТД) на Национална агенция за приходите (НАП) Пловдив, потвърден с решение 185/25.04.2024 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ("ОДОП") - гр. Пловдив при Централно управление (ЦУ) на НАП, с който спрямо П. в качеството й на управител на САОТРЕЙД ЕООД, е установена отговорност по чл. 19, ал. 1 от ДОПК, както следва: отговорност за лихви за корпоративен данък за периода 01.01.2017 г. 31.12.2020 г. в размер на 582,38 лв.; отговорност за ДДС за периода 01.01.2018 г. 31.03.2022 г. в размер на 16 164,89 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 6 440,57 лв.; отговорност за данък върху доходите от трудови и приравнените на тях правоотношения за периода 01.12.2017 г. 31.03.2022 г. в размер на 28 927,62 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 10 389,52 лв.; отговорност за ДОО за осигурители за периода 01.12.2017 г. 31.03.2022 г. в размер на 67 909,40 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 25 034,14 лв.; отговорност за вноски за здравно осигуряване за осигурители за периода 01.12.2017 г. 31.03.2022 г. в размер на 34 249,03 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 12 332,96 лв.; отговорност за Универсален пенсионен фонд за осигурители за периода 01.12.2017 г. 31.03.2022 г. в размер на 14 520,58 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 5 344,94 лв. и Я. П. е осъдена да заплати на НАП сумата в размер на 13 525,84 лв.- юрисконсултско връзнаграждение. В касационната жалба се твърди неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се прави оплакване, че с обжалваното решение Административен съд - Пловдив неправилно е приел, че е налице фактическият състав на чл. 19, ал. 1 от ДОПК. Поддържа, че носителят на публичният дълг САОТРЕЙД ЕООД е разполагало с реално имущество вземания от клиенти, други вземания и краткотрайни активи (маски). Същите не са били обект на принудително изпълнение и/или обезпечение. Не са предприети никакви действия от страна на публичния изпълнител за своевременно и добросъвестно обезпечаване и събиране на публичния дълг. Посочва, че действията по събиране на дълговете на дружеството са започнали в много по- късен момент, в който оборотите на дружеството са намалели, а вземанията от клиенти са вече събрани. Касационният жалбоподател оспорва приетото от административния съд, че сумите на актива и пасива в счетоводния баланс на САОТРЕЙД ЕООД не са равнени. Позовавайки се на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, касаторът посочва, че за част от неплатените публични задължения е било образувано изпълнително дело на 14.06.2018г., а първото съобщение за доброволно изпълнение е връчено едва на 30.04.2020г. С разпореждане от 20.03.2023г. производството по принудително изпълнение е прекратено. Излага, че проверка на клиенти на САОТРЕЙД ЕООД е направена едва на 21.03.2023г. Намира, че неизвършване на действия по обезпечаване и принудително събиране на публичния дълг от дружеството освобождава ревизираното лице от отговорност по чл. 19 от ДОПК, при условие, че този данъчен длъжник е имал достатъчно имущество да покрие задължението. Оспорва твърдението на приходните органи, че Я. П., като управител на САОТРЕЙД ЕООД, е продала на ЕТ Я. Я. П. на 01.02.2021г. шевни машини с инвентарни номера, които съвпадат с тези обект на запорите, наложени с постановление на публичния изпълнител. Касационният жалбоподател излага, че с постановлението за налагане на запор от 05.03.2021г. са запорирани 12 шевни машини, които в последствие са продадени, което е видно и от разпореждането за прекратяване на принудителното изпълнение от 20.03.2023г. Касационният жалбоподател не е съгласен с извода на съда, че е налице безвъзмездна доставка в полза на трето лице по отношение на 4 бр. МПС, предмет на договор за лизинг с опция придобиване. Твърди, че е налице експлоатационен лизинг, който има характеристика на наем на вещ. Посочва, че е недопустимо в съдебното производство, при условие, че ревизията е с правно основание чл. 19, ал. 1 от ДОПК, административният съд да разшири служебно тази отговорност като добави хипотезата на чл. 19, ал. 2 от ДОПК. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд - Пловдив и вместо него - да постанови друго такова, с което да отмени оспорения РА. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции по представен списък по чл. 80 от ГПК. Ответникът по касационната жалба директорът на Дирекция "ОДОП" - Пловдив взема становище в писмени бележки и в съдебно заседание за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 13 525,84 лева. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар в случай, че се претендира такова с размер над минимума по Наредба 1/09.07.2014г. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Първо отделение, като съобрази фактите по делото и оплакванията в жалбата, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и e процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред АС Пловдив е бил РА Р-16001623005266-091-001/14.02.2024 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден с решение 185/25.04.2024 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП, с който спрямо П. в качеството й на управител на САОТРЕЙД ЕООД, е установена отговорност по чл. 19, ал. 1 от ДОПК, както следва: отговорност за лихви за корпоративен данък за периода 01.01.2017 г. 31.12.2020 г. в размер на 582,38 лв.; отговорност за ДДС за периода 01.01.2018 г. 31.03.2022 г. в размер на 16 164,89 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 6 440,57 лв.; отговорност за данък върху доходите от трудови и приравнените на тях правоотношения за периода 01.12.2017 г. 31.03.2022 г. в размер на 28 927,62 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 10 389,52 лв.; отговорност за ДОО за осигурители за периода 01.12.2017 г. 31.03.2022 г. в размер на 67 909,40 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 25 034,14 лв.; отговорност за вноски за здравно осигуряване за осигурители за периода 01.12.2017 г. 31.03.2022 г. в размер на 34 249,03 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 12 332,96 лв.; отговорност за Универсален пенсионен фонд за осигурители за периода 01.12.2017 г. 31.03.2022 г. в размер на 14 520,58 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 5 344,94 лв.. Решаващият съд е описал фактическата обстановка по провеждане на ревизията, в това число: издадените заповеди за възлагане и изменение на ревизията; констатациите относно задълженията на дружеството, установените взаимоотношения между дружеството и ревизираното лице; извършените процесуални действия; наличието на неуспешно проведено производство по събиране на задълженията на дружеството. Съдът е възпроизвел и мотивите на органите по приходите да приемат, че е налице основание за ангажиране на отговорността на ревизираното лице по чл. 19, ал. 1 от ДОПК. Изложени са мотиви, че актът е издаден от компетентни органи, в предвидената за това форма, и при липса на допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, водещи до неговата отмяна. Посочено е, че предмет на спора между страните е вменяването на отговорност на жалбоподателката на основание чл. 19, ал. 1 от ДОПК за задължения на САОТРЕЙД ЕООД за отговорност за лихви за корпоративен данък, ДДС, данък върху доходите от трудови и приравнените на тях правоотношения, ДОО за осигурители, вноски за здравно осигуряване за осигурители, Универсален пенсионен фонд за осигурители за посочените периоди, в които ревизионният акт е бил потвърден при административното оспорване. Решаващият съд е изложил мотиви защо споделя констатациите на ревизиращите органи, че са налице всички елементи на фактическия състав на отговорността по чл. 19, ал. 1 от ДОПК. Възпроизведена е нормата на чл. 19, ал. 1 от ДОПК, като е прието, че са налице всички елементи на фактическия състав. Посочено е, че по делото няма спор, че ревизираното лице е било управител на дружеството за процесните периоди. За безспорно е прието, че САОТРЕЙД ЕООД е задълженото юридическо лице, чиито управител е била П.. Безспорно по делото е, че на дружеството не е издаван РА, а процесните задължения са така определените в подадените данъчни декларации от П. в качеството на управител на САОТРЕЙД ЕООД. Административният съд е констатирал, че в приетото по делото заключение по съдебно-счетоводната експертиза (ССчЕ), вещото лице е установило публични задължения на САОТРЕЙД ЕООД към 12.12.2024 г., т.е. извън процесния данъчен период и е включило задължения, установени с РА Р-16001623005545-091-001/04.04.2024 г., който РА освен, че е издаден след процесния такъв, е издаден на Я. М. П. в качеството й на ЕТ Я. Я. П. по реда на чл. 177 от ЗДДС за задължения на САОТРЕЙД ЕООД. Отделно от това съдът е установил, вещото лице се е позовало на писмо/отговор изх. С240016-178-0025137/12.12.2024 г. на ТД на НАП Пловдив, което не е приложено по делото. По тази причина съдът не е кредитирал заключението в тази му част. Съдът е приел, че е доказано наличието на следващия елемент от фактическия състав наличието на укриване на факти и обстоятелства, които по закон лицето е било длъжно да обяви пред органа по приходите или публичния изпълнител. Изложил е подробно фактите, които е приел за установени във връзка с действията на публичния изпълнител по изпълнително дело 80534038/2018 г. с длъжник САОТРЕЙД ЕООД. Установил е, че от счетоводния амортизационен план на дружеството към месец февруари 2021г. се установява, че са налични 16 бр. шевни машини. Публичният изпълнител е наложил запор върху 15 от тях, тъй като машина инвентарен номер 41 е била с балансова стойност 15 лева. Извършен е опис на запорираните 15 бр. машини на 19.05.2021г. С уведомление от 28.09.2021г. П., че 3 от машините не са собственост на САОТРЕЙД ЕООД. Въз основа на това изявление на П. с протокол от 28.09.2021г. публичният изпълнител е посочил, че описаните движими вещи машини, с инвентарни 46, 47 и 48, няма да се включват в съобщение за провеждане на търг с тайно наддаване. Така 12 бр. от запорираните машини са продадени чрез публични търгове и получените суми са разпределени за погасяване на задълженията на САОТРЕЙД ЕООД. В хода на процесната ревизия органите по приходите са установили, че на 01.02.2022 г. САОТРЕЙД ЕООД издава фактура на ЕТ Я. Я. П. 711/01.02.2022 г. с предмет продажба на активи шевни машини 40 бр. на обща стойност 4500 лева, при условие, че като собственост на дружеството са били декларирани 13 бр. машини. Административен съд Пловдив е приел, че самият факт, че дружеството е продало 40 бр. шевни машини при декларирани от същото само 13 бр., е достатъчен, за да обоснове извода на приходните органи, че управителят на САОТРЕЙД ЕООД Я. П. е укрила от публичния изпълнител активи на дружеството, които биха могли да послужат за погасяване на част от изискуемите задължения на дружеството към НАП, а създаването на фактически пречки пред органите по приходите и публичните изпълнители за упражняване на техни правомощия по закон представлява укриване по смисъла на чл. 19, ал. 1 от ДОПК. Първостепенният съд е обсъдил и установеното в хода на ревизията, че през ревизирания период САОТРЕЙД ЕООД е имало 4 бр. договори за лизинг с опция за закупуване. Не е спорно по делото, че договорите са редовно обслужвани от САОТРЕЙД ЕООД до м.04.2022 г. Всички дължими вноски и такси са погасявани в срок, но преди изтичане на договорите, са подписани тристранни споразумения, съгласно които САОТРЕЙД" ЕООД прехвърля правата си за придобиване на въпросните МПС на ЕТ Я. - Я. П. или на ПАМ ТРЕЙД ЕООД с управител М. А. П. дъщеря на ревизираното лице. Съдът е констатирал, че в разглежданата ревизия относими са само две от тристранните споразумения, а имено тези с ПОРШЕ ЛИЗИНГ БГ ЕООД с дати 26.03.2022 г. и 31.03.2022г., тъй като по другите два договора съгласието за прехвърляне правото на придобиване е дадено от новия управител на САОТРЕЙД ЕООД В. Л.. Въз основа на така установеното съдът е достигнал до извод, че това безвъзмездно разпореждане попада в хипотезата на чл. 19, ал. 2, предл. 2 от ДОПК. По отношение на следващите две предпоставки за отговорността по чл. 19, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК съдът е приел, че са налице обективна невъзможност за събиране на задълженията, която да е в причинно-следствена връзка с действията по укриването на фактите и обстоятелствата. Съдът е достигнал до извод, че в случая по причина на укриване на активи, към които да бъде насочено изпълнението, а така също и при намаляване на имуществото на задълженото лице в хода на образувано изпълнително дело, е налице невъзможност да бъдат погасени задълженията му. Административният съд е посочил, че до извод в обратната насока не водят твърденията на П., че дружеството е разполагало и с други активи, в т.ч. вземания от трети лица клиенти, на които органите по приходите, респ. публичният изпълнител, не са извършили проверки, доколкото разпоредбата на чл. 214, ал. 1 от ДОПК регламентира възможността на длъжника да избере способ за принудително изпълнение, но за да упражни това свое право на избор, той трябва да обяви цялото си имущество. Съдът е заключил, че в конкретния случай длъжникът САОТРЕЙД ЕООД не само не е обявил цялото си имущество, но се установи, че е укрил една част от него (машини), а друга е намалил (2 бр. МПС). Направен е краен извод, че приходната администрация е издала един законосъобразен ревизионен акт, при правилно приложение на материалния закон, който следва да бъде потвърден, а жалбата на Я. М. П. като неоснователна и недоказана е оставена без уважение. Решението на Административен съд Пловдив e валидно, допустимо и правилно. Съгласно чл. 19, ал. 1 от ДОПК, който в качеството си на управител, член на орган на управление, прокурист, търговски представител, търговски пълномощник на задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 и 2 укрие факти и обстоятелства, които по закон е бил длъжен да обяви пред органа по приходите или публичния изпълнител и вследствие от това не могат да бъдат събрани задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски, отговаря за непогасеното задължение. Тълкуването на разпоредбата налага извод, че фактическият състав на същата включва следните елементи: 1. Субект на отговорността трето отговорно лице управител, член на орган на управление, прокурист, търговски представител, търговски пълномощник; 2. Наличие на задължение на лице по чл. 14, т. 1 или 2 от ДОПК 3. Действие укриване на факти и обстоятелства, които по закон е бил длъжен да обяви пред орган по приходите или публичен изпълнител. В съдебната практика се приема, че действието следва да е извършено преднамерено, т. е. необходимо е виновно поведение; 4. Причинно следствена връзка - вследствие на това укриване на факти и обстоятелства не могат да бъдат събрани задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски. 5. Невъзможност да бъде събрано вземането - чрез допустими доказателствени средства органът по приходите следва да докаже, че ревизираното дружество не разполага с имущество, които е в състояние да покрие съществуващите публични задължения. 6. Граници на отговорността - в резултат на виновното си поведение лицето отговаря за пълния размер на непогасеното задължение. С оглед на доказателствата по делото следва да бъде прието, че между страните по делото не е спорно наличието на следните елементи 1. Задълженото лице Я. М. П. е субект на отговорност поради това, че е била управител на задълженото дружество за процесните данъчни периоди. 2. Налице е задължение на лице по чл. 14, т. 1 ДОПК - дружество САОТРЕЙД ЕООД има публични задължения за лихви за корпоративен данък, ДДС, данък върху доходите от трудови и приравнените на тях правоотношения, ДОО за осигурители, вноски за здравно осигуряване за осигурители, Универсален пенсионен фонд за осигурители, които са определени в подадените данъчни декларации от П. в качеството на управител на САОТРЕЙД ЕООД; 3. Задълженото дружество не разполага с парични средства и имущество, които са в състояние да покрият размера на публичните задължения. Първоинстанционният съд е приел, че е налице умишлено действие на задълженото лице, изразяващо се в укриване на факти и обстоятелства, които по закон е бил длъжен да обяви пред публичния изпълнител. Последното е обосновано с констатацията, че П. в качеството си на управител и едноличен собственик на САОТРЕЙД ЕООД е укрила от публичния изпълнител активи на дружеството, които биха могли да послужат за погасяване на част от изискуемите задължения на дружеството към НАП. Фактите в тази насока са правилно установени от АС и в съответствие със съдопроизводствените правила, поради което и на основание чл.221, ал.1 от АПК, настоящият състав препраща към мотивите на първоинстанционния съд. При проведена среща на 17.02.2021г. със старши публичен изпълнител, за която е изготвен протокол от същата дата, се установява, че касаторката е заявила, че предстои съкращаване на работници и е поет ангажимент да се предоставят активи-машини, съоръжения в шивашките цехове, като с фактура 711/01.02.2022г. САОТРЕЙД ЕООД продава на ЕТ Я. - Я. П. 40 бр. шевни машини и оверлог за сумата от 4 500 лева. Това поведение на касаторката, а имeнно че преди срещата, същия месец са продадени 40 бр. шевни машини определено е целенасочено и предопределя умишлено укриване на факти. Действително стойността според оценителната експертиза на продадените машини е относително ниска в съответствие с дълга на дружеството/ 7849,30 лева/, но водещо е поведението на управителя, насочено към укриване от публичния изпълнител на активи, които биха могли да послужат за погасяване на част от изискуемите задължения на дружеството, т.е. дружеството е продало други 40 бр. машини на 01.02.2022 г. след като е декларирало, че има налични и собствени единствено и само 13 бр. машини. Това умишлено поведение води до създаването на фактически пречки пред органите по приходите и публичните изпълнители за упражняване на техни правомощия по закон и представлява укриване по смисъла на чл. 19, ал. 1 от ДОПК. Спорен остава елементът дали е налице причинно-следствена връзка между поведението на задълженото лице и невъзможността да бъдат събрани задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски на дружеството. В тази връзка са наведени доводи в касационната жалба, че невъзможността да се съберат задълженията на САОТРЕЙД ЕООД е в резултат на поведението на публичния изпълнител, който не е положил дължимата грижа да събере задълженията на дружеството. Настоящата съдебна инстанция не споделя тези доводи на касационния жалбоподател, тъй като по делото се съдържат данни за извършени действия от публичен изпълнител за ревизирания период, в това число и прилагане на обезпечителни мерки, като това че те не са постигнали необходимия резултат за събиране на задълженията не може да се разглежда като следствие от бездействието на приходната администрация. Настоящият състав намира, че в нарушение на процесуалните правила и в разрез с изискването за невлошаване положението на жалбоподателя, за първи път в съдебното решение съдът е приел за установено наличие на предпоставките на чл. 19, ал. 2, предл. второ от ДОПК. Това нарушение обаче, не е от категорията на съществените, което да налага отмяна на съдебния акт. Установено е и не се оспорва от страните, че в хода на ревизията органите по приходите са установили, че през ревизирания период САОТРЕЙД ЕООД е имало 4 бр. договори за покупка на МПС с лизингодатели ПОРШЕ ЛИЗИНГ ЕООД и ОТП ЛИЗНГ ЕООД. Предмет на лизинговите договори с ПОРШЕ ЛИЗИНГ ЕООД са 2 бр. VW Tiguan NF Highline 2.0TDI, а с ОТП ЛИЗНГ ЕООД - 2 бр. DACIA LODGY. Всички договори за лизинг са с опция за закупуване. От представените от лизингодателите документи е установено, че договорите са редовно обслужвани от САОТРЕЙД ЕООД до м.04.2022 г. Всички дължими вноски и такси са погасявани в срок, но преди изтичане на договорите, са подписани тристранни споразумения, съгласно които САОТРЕЙД" ЕООД прехвърля правата си за придобиване на ЕТ Я. - Я. П. или на ПАМ ТРЕЙД ЕООД с управител М. А. П. дъщеря на жалбоподателката. С тези действие лизингополучателят чрез своя управител се отказва от придобиването на автомобили, за които в по-голямата част са заплатени лизинговите вноски, вследствие на което не притежава ДМА, което и като продължение на разпореждането с 40 броя шевни машини, това действие на управителя е насочено към намаляване имуществото на дружеството, с цел да се избегне принудителното изпълнение на задълженията и да се създадат фактически пречки пред органите по приходите и публичните изпълнители за упражняване на техни правомощия по закон. Видно от текста на чл. 19, ал. 1 ДОПК елемент от фактическия състав е не всяко укриване на факти и обстоятелства, а само на такива, които по закон управителят е бил длъжен да обяви пред публичния изпълнител. Съгласно чл. 212, ал. 1 ДОПК всички лица, държавни и общински органи, които разполагат със сведения за доходи, имущество или активи на длъжника, са длъжни по писмено искане на публичния изпълнител да предоставят информацията и данните, с които разполагат. Видно от текста на чл. 212 ДОПК, същият не регламентира задължения на длъжника, а на трети лица. Чл. 214, ал. 1 ДОПК регламентира възможността на длъжника да избере способ за принудително изпълнение. За да упражни това свое право на избор, той трябва да обяви цялото си имущество. В случая от доказателствата по делото се установява укриване на имуществото на длъжника именно в тази хипотеза, изразяващо се в недеклариране на вземания. Този факт се установява и от заключението на вещото лице, прието в хода на първоинстанционното производство, от което се установява, че дружеството е имало вземания към клиенти /видно от счетоводния баланс на САОТРЕЙД ЕООД/ в размери, които не са били декларирани от касаторката. В тази насока е неоснователен довода в касационната жалба, че счетоводните баланси са били публикувани в установения срок в търговския регистър за всяка от годините /2018,2019,2020 и 2021г./, както и годишният финансов отчет за 2022г. и публичният изпълнител е имал достъп до тях, тъй като от счетоводните записвания не се установяват действителните длъжници на дружеството, спрямо които да се предприемат действия в хода на изпълнителното производство. Напротив с придружително писмо от 01.03.2021г. П. е представила Справки, вкл. справка 5 за вземания от банки и трети лица, в която сочи, че няма вземания от банки и трети лица. Досежно различните стойности на финансовите отчети и счетоводни баланси правилно съдът не е кредитирал заключението на вещото лице, тъй като представените за първи път в хода на съдебното обжалване разпечатки не се установява от кого са изготвени, като проверка в счетоводството на дружеството не е извършвана. В тази насока е носнователен довода на касатора, че не са предприети никакви действия от страна на публичния изпълнител за своевременно и добросъвестно обезпечаване и събиране на публичния дълг, а действията по събиране на дълговете на дружеството са започнали в много по- късен момент, в който оборотите на дружеството са намалели, а вземанията от клиенти са вече събрани. След образуване на изпълнителното производство са извършени проверки за активи/имущество, с което да се обезпечи публичният дълг. Наложени са запори на банкови сметки, с Постановление С200016-022-0040294/30.06.2020 г. и Постановление С210016-022-0034148/20.05.2021 г., разкрити в ТБ УниКредит Булбанк АД и ТБ ДСК ЕАД. От получените отговори на търговските банки е установено, че липсват авоари по сметките. Наложени са запори на движими вещи - шевни машини и оверлози с Постановление С210016-022-0015436/05.03.2021 г. и Постановление С220016-022-0034526/30.05.2022 г. След провеждане на серия от търгове с тайно наддаване в Дирекция Събиране, движимите вещи са продадени. На 28.03.2022 г. е извършено последното доброволно плащане за данъци и осигуровки от страна на длъжника. След тази дата няма постъпили плащания по изпълнителното дело, освен тези от продажбата на движимите вещи с наредител купувач, съгласно проведените търгове. Неоснователен е и довода на касатора, че дружеството е разполагало с 68150 маски, които са произведени периода януари-февруари 2022г., на стойност, по счетоводни данни 206 850 лева и същите не са запорирани и изнесени на публична продан от публичния изпълнител. При приемане на заключението на вещото лице в съдебно заседание се установява, че периодът на осчетоводяване на маските по сметка 302/2 е от 01.01.2022 г. до 06.02.2022 г., като не е извършвал проверка на място в самото счетоводство на дружеството, а само въз основа на документи, представени му от счетоводителя Н. В.. Документите включват счетоводна информация на хартиен носител разпечатки на счетоводни сметки. Според вещото лице това, че е констатирал, че тези маски, са осчетоводени към 31.12.2022 г. по сметка 302 Материали и са уточнени като подматериали маски, не означава, че са произведени през 2022 г. Вероятно, според вещото лице, стоят по тази сметка, защото не са продадени, но не може да посочи причината защо така са осчетоводени. В този смисъл както е приел и АС е факта, че това обстоятелство за пръв път е заявено с жалбата до съда, а не в хода на ПУФО или в хода на ревизията, въпреки отправените до жалбоподателката ИПДПОЗЛ . Правилно в тази насока не е кредитиран представения приемо-предавателен протокол от 01.04.2022 г. между САОТРЕЙД ЕООД, чрез В. Х. Л. и Я. М. П. за оставяне на съхранение произведена продукция предпазни маски, опаковани единично всяка, около 69 000 бр. за принудително изпълнение на задълженията на дружеството САОТРЕЙД ЕООД, които ще бъдат съхранявани на адрес гр. Първомай, [улица]. Правилно не са кредитирани и показанията на свидетелката М. П. дъщеря на жалбоподателката и офис мениджър в САОТРЕЙД ЕООД, тъй като от една страна са вътрешнопротиворечиви и некореспондиращи с останалите събрани по делото писмени доказателства, а от друга страна са заинтересовани, поради роднинската връзка с касаторката. Неоснователен е довода в жалбата свързан с твърденията за налични вземания от трети лица, които публичният изпълнител не е взел предвид при обезпечаване, респ. събиране на вземанията. В тази част заключението на вещото лице правилно не е кредитирано от съда, доколкото не съответства на събраните в хода на ревизията доказателства, а е изготвено въз основа на новопредставени счетоводни справки, без проверка в счетоводството. Този извод се потвърждава и от факта, че Баланс на дружеството към 31.12.2021г. заверен от касатора се различава от представения по преписката. Неоснователен е довода на касатора за бездействие на публичния изпълнител от образуване на изпълнителното дело до връчване на съобщението за доброволно изпълнение, предвид обсъденото по-горе в мотивите обстоятелство, че след образуване на производството, тъй като дружеството е продължило да натрупва задължения, публичният изпълнител е издал разпореждания за присъединяване на задължения към образуваното изпълнително дело, които са изпращани по пощата с обратна разписка на адреса за кореспонденция с дружеството, като видно от върнатите обратни разписки, разпорежданията са получавани лично от Я. М. П. или от М. А. П. (дъщеря на Я. П.) - офис мениджър в САОТРЕЙД ЕООД. Същите не са обжалвани и касаторката е знаела за размера на задълженията които не погасява, докато както сама твърди, дружеството е имало много постъпления по сметките и съответно е заплащала вноските за лизинговите автомобили. Неоснователен е довода за липса на констатация от кой момент е настъпила невъзможността да бъдат събрани задълженията на САОТРЕЙД ЕООД, тъй като от Справка за проучено имуществено състояние и категоризация на задължено лице е посочено, че датата, на която дългът е категоризиран като несъбираем, е 17.03.2023 г. поради което е спазена разпоредбата на чл. 20 от ДОПК, като в периода от прехвърляне на дружество до установяване на несъбираемостта на дълга не са извършвани допълнителни действия от новия управител, с които да е намаляло допълнително имуществото на дружеството. След извършено пълно проучване на имущественото състояние на длъжника, е констатирано, че то не притежава имущество, включително авоари по сметки, които да послужат за обезпечаване и събиране на публичните му задължения. На 20.03.2023 г. с Разпореждане С230016-035-0069340/2023 г., издадено от публичния изпълнител е прекратено производството по принудително изпълнение. Доказателствата за реалната несъбираемост на задълженията на главния длъжник, са посочени подробно в решението на съда и се споделят от настоящият състав. При реализиране на отговорността по реда на чл. 21 от ДОПК приходните органи са спазили поредността и са предприели всички необходими процесуални действия за събиране на вземанията от основния длъжник, останали неудовлетворени поради липса на активи на дружеството, от което следва, че е изпълнена и последната предпоставка по чл. 19, ал. 1 от ДОПК. Не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК и обжалваното решение, като валидно, допустимо и правилно, следва да се остави в сила. На ответника по касация се дължи юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 700 лв., а не посочения от процесуалния представител размер от 13 527 лв. При определянето на този размер съдът прилага разпоредбата на чл. 161, ал. 2 ДОПК, тъй като в касационната инстанция не се изисква събиране на доказателства, назначаването на експертизи и др. В случая съдът съобрази и обемът на процесуалното представителство на ответника по касация, поради което следва да бъде намален размерът на претендираното юрисконсултско възнаграждение. В тази връзка съдът съобрази и приетото в решение по дело С-438/22 на СЕС, че националният съд може и да не приложи национална правна уредба, вкл. и когато предвидените в тази наредбата минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги.