Определение № 719 от 12.03.2026 г. на ВКС по т. д. № 2304/2025 г.

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на М. Г. М. ЕГН: [ЕГН] срещу решение №682 от 23.05.2025 г. по т.д. 1782/2023 г. на Апелативен съд -София, с което е потвърдено постановеното решение № 261 964 от 13.06.2022 г., поправено с решение № 263 122 от 12.10.2022 г. по реда на чл. 247 от ГПК, постановени по гр.д. № 7260/2018 г. по описа на Софийски градски съд, В ЧАСТТА, с която е признато за установено, на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 430, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ, че ответникът М. Г. М. ЕГН: [ЕГН] дължи на „Банка ДСК“ АД, ЕИК[ЕИК]: - сумата от 132 638.67 лева, представляваща главница по Договор за ипотечен кредит от 28.03.2007 г., ведно със законната лихва върху част от тази сума в размер на 16 526.22 лева, считано от 07.07.2017 г., а върху остатъка от 116 112.45 лева, считано от 04.12.2018 г.; - сумата от 55 183.75 лев а, представляваща договорна лихва по Договор за ипотечен кредит от 28.03.2007 г., за периода от 12.02.2014 г. до 06.07.2017 г. - сумата от 316.62 лева, представляваща наказателна лихва за периода от 01.03.2014 г. до 06.07.2017 г.; - сумата от 440 лева, представляваща дължими такси, за които суми е издадена Заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д. № 10526/2017 г. от Районен съд Пловдив; Изложени са оплаквания в КЖ, за това, че съдът не е развил в мотивите своите съображения по оплакванията във въззивната жалба относно липсата на отграничаване на дължимите вноски по кредита с редовно настъпил падеж за периода до приетата от съда него дата на действително обявяване на кредита за предсрочно изискуем с получаването на препис от ИМ от длъжника по кредита и не е допуснал задача на в.л.по ССчЕ за размера на тези вноски, не се е произнесъл относно допустимостта на обективното съединяване на исковете по чл.422 ГПК с осъдителните искове по чл.430 ТЗ с един и същ предмет, както и че неправилно съдът е приел, че в случая с допълнителното споразумение не е настъпила обективна новация относно основанието на задължението на длъжника по кредита. Твърди се и че съдът не е обсъдил и не е съобразил извършените от длъжника плащания за погасяване на дължими вноски по кредита извършени от страна на длъжника в хода на процеса, което е в нарушение на чл.235 ал.3 ГПК. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи, че са налице основания за допускане до касация, съгласно чл. 280 ал.1,т.1 ГПК. Ответникът по касационната жалба „Банка ДСК“ АД -София, в писмен отговор от страна на процесуалния си представител, изразява становище за липса на предпоставки за допускане на касационно обжалване и неоснователност на КЖ. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като констатира, че решението е въззивно и отговаря на предпоставките по чл.280 ал.3, т.1 ГПК намира, че касационната жалба е допустима, редовна и подадена в срок. За да постанови обжалваното въззивно решение, решаващият съдебен състав е изложил следните съображения в мотивите на акта: Ищецът - „Банка ДСК“ АД, ЕИК[ЕИК] е предявил против М. Г. М. искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 430, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ, с които е поискал да се признае за установено, че ответникът дължи: - сумата от 137 864.51 лева, представляваща главница по Договор за ипотечен кредит от 28.03.2007 г., ведно със законната лихва, считано от 07.07.2017 г.; договорна лихва за периода от 04.11.2012 г. до 06.07.2017 г., в размер на сумата от 94 847.69 лева, наказателна лихва, в размер на сумата от 2 295.40 лева за периода 05.01.2013 г. до 06.07.2017 г. - такси, в размер на сумата от 1 808.92 лева; Ищецът твърди обстоятелствената част на исковата молба, както и в допълнителната искова молба /л. 115/, че с ответника на 28.03.2007 г. са сключили Договор за ипотечен кредит, по силата на който на 30.03.2007 г. реално е предоставил на кредитополучателя сумата от 150 000 лева. Кредитополучателят нередовно е погасявал вноските по уговорения погасителен план, поради което на 23.12.2010 г. са сключили Допълнително споразумение към договора за кредит, с което са променили падежната дата от 30-то на 5-то число на месеца; уговорили са гратисен период за издължаване на главницата от 9 месеца; натрупаната лихва от 8 596.99 лева да се капитализирала към главницата, чийто нов размер става 153 800 лева. Плащанията, направени от кредитополучателя не били в размер, достатъчни за погасяване на вноските по кредита след месец октомври 2012 г. Не са погасени и следващите вноски, за периода ноември 2012 г. – февруари 2013 г. При забава в плащането на месечна вноска от седмия ден остатъкът от кредита се олихвявал с договорената лихва, увеличена с надбавка от 3 процентни пункта. При забава над 90 дни остатъкът от кредита ставал предсрочно изискуем и се отнасял в просрочие, а надбавката за забава е вече в размер на 10 процентни пункта. Общият размер на наказателната лихва възлиза на 2 295.40 лева, от които 1 950.70 лева при надбавка от 3% за периода 05.01.2013 г. – 27.06.2017 г. и 344.70 лева при надбавка от 28.06.2017 г. до 06.07.2017 г. Длъжникът дължи заемни такси на обща стойност 1 808.92 лева. Банката е обявила кредита за предсрочно изискуем на 28.06.2017 г., като на постоянния и настоящ адрес на длъжника са изпратени две нотариални покани, редовно връчени при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Считано от 28.06.2017 г. кредитът е олихвен с наказателна надбавка от 10 %.4 Банката на 07.07.2017 г. е подала заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК, по което е образувано ч.гр.д. № 10526/2017 г. по описа на Районен съд Пловдив. На 10.07.2017 г. е издадена Заповед № 6670 за изпълнение на парично задължение за: - сумата от 137 864.51 лева, представляваща главница по Договор за ипотечен кредит от 28.03.2007 г., ведно със законната лихва, считано от 07.07.2017 г.; - договорна лихва за периода от 04.11.2012 г. до 06.07.2017 г., в размер на сумата от 94 847.69 лева, - наказателна лихва, в размер на сумата от 2 295.40 лева, за периода 05.01.2013 г. до 06.07.2017 г. - държавна такса, в размер на сумата от 4 736.33 лева и юрисконсултско възнаграждение от 50 лева; Длъжникът е направил възражение, поради което в срок е предявил искове по чл. 422 от ГПК, имащи за предмет да се установи, че ответникът дължи паричните суми, посочени в заповедта за изпълнение. Направил изричното изявление с исковата молба, че ако предсрочната изискуемост на кредита не е настъпила с връчването на двете нотариални покани по реда на чл. 47 от ГПК, то същите последици да се считат за настъпили с връчването на препис от исковата молба на ответника. При условията на евентуалност ищецът е предявил осъдителни искове за сумите, предмет на установителните искове. Ответникът в отговор на исковата молба и допълнителен отговор е оспорил допустимостта и основателността на исковете и поискал да се отхвърлят. Направил възражение за нищожност на клаузите, посочени в т. 8.1 и т. 9.1 от Общите условия, валидни към датата на сключването на договора - 28.03.2007 г., свързани с правото на банката да променя БЛП; уведомяване на кредитополучателя по подходящ начин за променения БЛП; определяне на нов размер на месечната погасителна вноска и предоставяне на актуализиран погасителен план. От доказателствата по делото се установявало, че между „Банка ДСК“ АД и ответника по иска на 28.03.2007 г. е бил сключен Договор за ипотечен кредит, по силата на който кредитополучателят на 30.03.2007 г. реално е получил сумата от 150 000 лева. Съгласно чл. 7 от Договора, кредитополучателят се задължил да заплаща лихва, формирана от базов лихвен процент, който към датата 28.03.2007 г. е в размер на 3.69 % и стандартна надбавка от 9.30 %, т.е. лихвеният процент по кредита е 12.99 %. През септември 2007 г., април 2008 г. и октомври 2008 г. лихвеният процент е променен съответно/увеличен на 13.49 %; на 13.99 % и 14.99 %. Кредитополучателят нередовно е погасявал вноските по уговорения погасителен план, поради което на 23.12.2010 г. са сключили Допълнително споразумение към договора за кредит, с което са променили падежната дата от 30-то на 5-то число на месеца; уговорили са гратисен период за издължаване на главницата от 9 месеца; натрупаната лихва от 8 596.99 лева да се капитализирала към главницата, чийто нов размер става 153 800 лева. Плащанията, направени от кредитополучателя след сключването на Допълнителното споразумение не били в размер, достатъчни за погасяване на вноските по кредита след месец октомври 2012 г. При забава в плащането на месечна вноска от седмия ден остатъкът от 6 кредита се олихвявал с договорената лихва, увеличена с надбавка от 3 процентни пункта – т. 20.1 от ОУ. При забава над 90 дни остатъкът от кредита става предсрочно изискуем и се отнасял в просрочие, а надбавката за забава е вече в размер на 10 процентни пункта – т. 20.2 от ОУ. Твърдението на ищеца /Банката/, че е обявила кредита за предсрочно изискуем на 28.06.2017 г. е несъстоятелно. Това е така, защото двете нотариални покани, материализиращи нейното изявление не са изпращани на адресите, посочени от длъжника в Договора за кредит и в Допълнителното споразумение. Кредитът е обявен за предсрочно изискуем с връчването на исковата молба на ответника на – 04.12.2018 г. Банката на 07.07.2017 г. е подала Заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК, по което е образувано ч.гр.д. № 10526/2017 г. по описа на Районен съд Пловдив. На 10.07.2017 г. е издадена Заповед № 6670 за изпълнение на парично задължение за: - сумата от 137 864.51 лева, представляваща главница по Договор за ипотечен кредит от 28.03.2007 г., ведно със законната лихва, считано от 07.07.2017 г.; - договорна лихва за периода от 04.11.2012 г. до 06.07.2017 г., в размер на сумата от 94 847.69 лева, - наказателна лихва, в размер на сумата от 2 295.40 лева, за периода 05.01.2013 г. до 06.07.2017 г. - държавна такса, в размер на сумата от 4 736.33 лева и юрисконсултско възнаграждение от 50 лева; Длъжникът е направил възражение, поради което кредиторът в срок е предявил установителните искове с правно основание чл. 422 от ГПК. В първата инстанция е било прието заключението на вещото лице, извършило счетоводна експертиза, от която се установявало реалното предоставяне на кредита. Забавено плащане на вноските и начисляването на наказателна лихва по т. 20.1 от ОУ, считано от 25.05.2009 г. Погасяването на кредитното задължение е преустановено след 11.04.2013 г. Забавата в погасяването на кредитното задължение е повече от 90 дни. Кредитополучателят е извършил плащания, общо в размер на сумата от 145 314.86 лева. Тази сума е отнесена за погасяване на: - лихва, в размер на 121 225.60 лева; - главница, в размер на 12 151.90 лева; - лихва върху просрочени главница, в размер на 44.26 лева; - лихва върху остатък от главницата 10 837.40 лева; - такси и други разноски по кредита, в размер на 892.11 лева; - извънредна вноска по главницата на 14.07.2010 г., в размер на 163.59 лева. Във въззивното производство са приети писмените заключения на вещото лице, извършило основна и допълнителна счетоводна експертиза. От тези заключения се установявало, че съгласно първоначалния погасителен план дължимата сума за вноски от датата на отпускане на кредита към датата 01.07.2024 г. е в размер на 364 182.80 лева. Дължимите вноски по месеци от отпускането на кредита до датата на сключване на Допълнителното споразумение възлизали на сумата 79 878.50 лева. Дължимите вноски от датата на Допълнителното споразумение до датата 01.07.2024 г. възлиза на 355 015.52 лева. Общата дължима сума за вноски от датата на сключване на договора до 01.07.2024 г. била в размер на 434 894.02 лева. Заключенията, според въззивния съд, потвърждавали, че последното плащане по кредита е на 11.04.2013 г., както и отнасянето на платените вноски към главница, лихви /договорна и наказателна/ и такси, така както е посочило вещото лице в първата инстанция. От правна страна: Предмет на производството са: Главен иск с правно основание чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 430, ал. 1 от ТЗ, имащ за предмет да се установи задължение за заплащане на главницата, в размер на 137 864.51 лева по Договор за ипотечен кредит от 28.03.2007 г., ведно със законната лихва, считано от 07.07.2017 г.; акцесорни искове по чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 430, ал. 2 от ТЗ, имащи за предмет да се установи задължение за заплащане на: - договорна лихва за периода от 04.11.2012 г. до 06.07.2017 г., в размер на сумата от 94 847.69 лева, - наказателна лихва, в размер на сумата от 2 295.40 лева, за периода 05.01.2013 г. до 06.07.2017 г. - такси, в размер на сумата от 1 808.92 лева; Съгласно разпоредбата на чл. 430 от ТЗ с договора за банков кредит банката се задължава да отпусне на заемателя парична сума за определена цел при уговорени условия и срок, а заемателят се задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане на срока. Заемателят плаща лихва по кредита, уговорена с банката. Съгласно разпоредбата на чл. 146 от ЗЗП /ал. 1 – 4/, неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. Не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, особено в случаите на договор при общи условия. Съгласно разпоредбата на чл. 143 от ЗЗП, неравноправна клауза в договор, сключен с потребител е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка. В разглеждания случай процесния Договор за ипотечен кредит е сключен на 28.03.2007 г. при наличието на Общи условия, като в т. 8.1 е предвидено правото кредиторът да променя БЛП. В тази точка и следващите от ОУ, а и в Договора отсъства клауза, която да визира предпоставките, при които Банката може да повиши лихвения процент. Банката, при извършеното трикратно увеличение на лихвения процент не е определила нов размер на месечната вноска за лихва и главница и не е представила на кредитополучателя актуализиран погасителен план – т. 9.1. от ОУ. Клаузите на т. 8.1 и т. 9.1 от ОУ в редакцията от 01.01.2007 г., според съда, са нищожни, тъй като установяват неравноправност в отношенията между банката и кредитополучателя, имащ качеството на потребител, не отговарят на изискването за добросъвестност и водят до значително неравновесие между правата и задълженията на банката и потребителя на банковата услуга. Главният иск, имащ за предмет установяване на задължение за заплащане на неиздължената главница по Договора, обявен за предсрочно изискуем, според съда, е частично основателен. Събраните по делото доказателства установяват наличието на договор за кредит, сключен в предписаната от чл. 430, ал. 3 от ТЗ писмена форма за действителност. Налице са били условията за обявяването на неговата предсрочна изискуемост. Налице са неравноправни клаузи в съдържанието на процесния договор. Длъжникът е получил кредит в размер на 150 000 лева, който е длъжен да върне, а от направените вноски по погасителния план за погасяване на главницата са отредени само 17 361.33 лева, поради което е останал задължен за сумата от 132 638.67 лева-главница. Предявеният иск е основателен до размер на сумата от 132 638.67 лева и подлежи на отхвърляне до пълния предявен размер от 137 864.67 лева. Върху погасената част от главницата преди образуване на заповедното производство следва да се начисли законната лихва, считано от 07.07.2017 г., а върху остатъка от 116 112.45 лева от деня на връчване на исковата молба, когато целия кредит е станал предсрочно изискуем. Изявлението на банката за обявяване на кредита за предсрочно изискуем е материализирано в исковата молба и изявлението поражда правни последици с връчването на препис с приложенията на ответника - кредитополучател, ако са налице предвидените в договора обективни предпоставки. Обявяването на кредита за предсрочно изискуем в исковото производство представлява правнорелевантен факт, който трябва да бъде съобразен от съда на основание чл. 235 от ГПК в рамките на претендираните суми. Искът за установяване на задължение за заплащане на договорна /възнаградителна/ лихва по процесния договор е приет за частично основателен за сумата от 55 183.75 лева и за периода от 12.02.2014 г. до 06.07.2017 г., като е неоснователен и подлежи на отхвърляне за разликата до пълния предявен размер от 94 847.69 лева и за периода от 04.11.2012 г. до 11.02.2014 г. Искът за установяване на задължението на ответника за заплащане на наказателна лихва е частично основателен за сумата от 316.62 лева, за периода от 01.03.2014 г. до 06.07.2017 г. и подлежи на отхвърляне за разликата до пълния предявен размер от 2 295.40 лева, както и за периода от 05.01.2013 г. до 28.02.2014 г. Искът за установяване на задължението на ответника да заплати заемни такси е частично основателен за сумата от 440 лева и подлежи на отхвърляне, за разликата до пълния предявен размер от 1 808.92 лева. По довода на ответника, че с Допълнителното споразумение от 23.12.2010 г., субектите по материалното правоотношение са извършили обективна новация не са споделени от страна на въззивния състав. Частичната основателност на предявените установителни искове е пречка да се разгледат предявените при условията на евентуалност осъдителни искове. С оглед на изложеното въззивната жалба, подадена от ответника е неоснователна, поради което следва да се потвърди решението на първоинстанционния съд в частта, в която е признал за установено, че ответникът дължи на ищеца, на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 430, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ: - сумата от 132 638.67 лева, представляваща главница по Договор за ипотечен кредит от 28.03.2007 г., ведно със законната лихва върху част от тази сума в размер на 16 526.22 лева, считано от 07.07.2017 г., а върху остатъка от 116 112.45 лева, считано от 04.12.2018 г.; - сумата от 55 183.75 лева, представляваща договорна лихва по Договор за ипотечен кредит от 28.03.2007 г., за периода от 12.02.2014 г. до 06.07.2017 г.; - сумата от 316.62 лева, представляваща наказателна лихва за периода от 01.03.2014 г. до 06.07.2017 г.; - сумата от 440 лева, представляваща дължими такси; В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи, че са налице основания за допускане до касация, съгласно чл. 280 ал.1,т.1 ГПК относно материалноправни и процесуалноправни въпроси, от които обуславящ изхода по спора се явява този за задължението на съда да обсъди всички събрани доказателства, да вземе в предвид направените доводи и възражения на страните и да изложи пълни и ясни мотиви към акта като изложи фактически и правни съображения и изводи мотиви по същество на спора,длъжен ли е също така въззивният съд да обсъди и прецени събраните за първи път в производството пред него от въззивния съд доказателства, включително и изслушаните и приети допълнителни задачи на счетоводната експертиза. По този обобщен процесуалноправен въпрос следва да се допусне касационно обжалване за проверка за съответствие на въззивното решение с практиката на ВКС по чл.290 ГПК-цитираните в изложението по чл.284 ал.3, т.1 ГПК решения на състави на ВКС: Р. №157/08.11.2011 по т.д. №823/2010 на ВКС, Второ т.о. Р.№990/24.03.2010 г. по гр.д. №47/2009 на Първо г.о. и Р №134/30.12.2013 г. по т.д. №134/2013 г. на Второ т.о., както и служебно известните на съда такива. По материалноправните въпроси съдът ще вземе становище при произнасянето си по основателността на КЖ при съответствието им с наведените касационни основания за отмяна в самата КЖ. Относно наведеното оплакване за частичната недопустимост на произнасянето по установителния иск в частта относно произнасянето за сумите, дължими при установената настъпила предсрочна изискуемост от датата на получаването на препис от ИМ от страна на длъжника, настоящият състав ще се произнесе, съгласно чл. 293 ал.4 ГПК с решението по основателността на КЖ. С определение №792/22.03.2023 г. по гр д. 3583/22 на САС М. Г. М. ЕГН: [ЕГН] е бил частично освободен от внасяне на д.т. на основание чл. 83 ал.2 ГПК за размера над 1000 лева / 511,29 евро. С оглед изложеното, съдът