Определение № 1525 от 08.02.2024 г. на ВАС по адм. д. № 832/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от АПК във вр. чл. 216 от Закона за обществените поръчки (ЗОП). Образувано е по частна жалба на „Българска автомобилна индустрия“ЕАД, против определение № 1233 от 23.11.2023 г. по преписка № КЗК-837/853/2023 г. на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), с което е оставено без уважение искане за допълване на решение № 1077/26.10.2023 г. по преписка № КЗК-837/853/72/2023 г. в частта относно разноските по т. 3 от диспозитива. В частната жалба се твърди, че определението е незаконосъобразно поради нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила. С оглед липсата на изискване за писмена форма, липсата на договор за правна помощ не било основание за отказ за присъждане на разноски. Разходите били доказани от представеното преводно нареждане за извършен банков превод. Твърди се, че са налице всички предпоставки за присъждане на търсеното адвокатско възнаграждение. Иска се отмяна на определението и постановяване на друго, с което претендираните разноски да бъдат присъдени в полза на „Българска автомобилна индустрия“ЕАД. Ответната страна по частната жалба дава становище за нейната неоснователност. Твърди се, че КЗК е постановила определението си при съобразяване със събраните в хода на производството доказателства. Твърди, че страната е следвало да представи договор за правна помощ в писмен вид, с оглед доказване договореността на заплащането на адвокатско възнаграждение. Частната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 216 от ЗОП. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Във връзка с постъпила жалба от „Българска автомобилна индустрия“ ЕАД срещу Решение № F408748/17.08.2023 г. на главния секретар на Агенция „Митници“ за откриване на процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет „Придобиване на оборудване за митнически контрол, по инструмента за финансова подкрепа ССЕІ, по обособени позиции“, пред Комисията за защита на конкуренцията е образувано производство по преписка № КЗК - 837/853/2023 г. С Решение № 1077 от 26.10.2023 г., Комисията е отменила оспореното решение като незаконосъобразно и е възложила на възложителя да заплати направените по производството разноски от страна на жалбоподателя „Българска автомобилна индустрия“ ЕАД в размер на 4 500 лв., представляващи внесената от жалбоподателя държавна такса. Липсва произнасяне по искането на това дружество за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение. Не се оспорва от страните, че в хода на производството пред КЗК не е представен писмен договор за осъщественото по силата на пълномощно от адв. Левиева процесуално представителство, нито други доказателства за уговореното между страните адвокатско възнаграждение. Представено е платежно нареждане за превод на сумата от 4500 лева, в което като основание е посочен договор за правна помощ от 14.09.2023г. При така установеното, настоящият съдебен състав намира, че оспореното определение е обосновано и законосъобразно. Видно от събраните доказателства, в хода на производството пред КЗК по оспорване на решението за откриване на процесната процедура за възлагане на обществена поръчка, жалбоподателят е представил доказателства за надлежното упълномощаване на адв. Левиева да осъществи процесуално представителство в полза на дружеството, като липсват доказателства за размера на договорено възнаграждение. При така направеното искане за възлагане върху възложителя на разноски, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение, следва да се сподели извода, че същите макар и установени по размер, не са доказани по основание. Претенцията за заплащане на разноски следва да се представи пред решаващия орган преди приключване на производството, като същото важи и за доказателствата, които ги установяват както по основание, така и по размер. Това условие има за цел да осигури възможността на останалите участници да упражнят в пълнота гарантираните им от закона права на участие и защита, в това число и да вземат обосновано и на базата на събраните доказателства становище, относно необходимостта и възможността за присъждане на разноски в тяхна тежест. В случая от представеното платежно нареждане не може да се направи еднозначен и значим за настоящото производство извод, че така преведената в полза на адвоката сума е за заплащане на предварително договорено на 14.09.2023 г. възнаграждение за оказване на правна помощ и участието му именно в производството по преписка № КЗК- 837/853/2023 г., т.е. правилно е преценено, че макар и доказано по размер чрез конкретно преведена сума, искането за присъждане на разноски не е доказано по основание. Писмен договор, макари и да не е задължителен, би дал яснота на решаващия орган относно установените с него отношения между страните, и би дал възможност за обосновано, а от там и законосъобразно произнасяне в полза на търсещия репариране на разноски правен субект. Същия положителен за дружеството резултат би бил постигнат и при устно упълномощаване с уточнени параметри на отношението, но наличието на такова следва изрично да бъде заявено пред КЗК както от упълномощеното лице, така и от упълномощителя. Данни за изявления в този смисъл липсват, тъй като не са отразени в съставения нарочен протокол № 1180 от проведеното на 26.10.2023г. заседание на КЗК, на което страните са присъствали. Поради горното, настоящият съдебен състав намира, че оспореното определение е обосновано, постановено при спазване на материалния закон и приложимите процесуални правила. При установена липса на твърдяните в частната жалба касационни основания по смисъла на чл. 209 т. 3 от АПК, водещи до неговата законосъобразност, акта на КЗК следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221 ал. 2 предл. първо от АПК във вр. с чл. 216 от ЗОП, Върховен административен съд, четвърто отделение