Определение № 485 от 12.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1284/2012 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решението на Софийския градски съд от 19.06.2012 г. по гр.д. № 17038/2011, с което е потвърдено решението на Софийския районен съд от 17.10.2011 г. по гр.д. № 27958/2011, с което са уважени предявените искове за признаване на уволнението за незаконно, за възстановяване на предишната работа и за обезщетение поради незаконно уволнение по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ. Недоволен от решението е касаторът [фирма], В., представляван от адв. В. П. от САК, който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправните въпроси за възможността работодателят да бъде представляван в трудовите правоотношение от пълномощник с общо пълномощно, в т.ч. при прекратяване на трудовото правоотношение и за възможността страните да се съгласят да променят мястото и характера на работата, без да засегнат условията и срока на уговорения срок за изпитване, които имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Ответницата по жалбата С. Н. Я., представлявана от адв. В. Б. от САК я оспорва, като счита, че повдигнатите правни въпроси нямат претендираното значение – въззивният съд не е отрекъл възможността за упълномощаване, а е съобразил необходимостта от изрично упълномощаване за всеки отделен случай, както и необходимостта от изрично уговаряне на изпитателен срок за новата длъжност. Ответницата по касацията счита, че въззивното решение е по същество правилно. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че първите два иска са неоцняеми, а третия е обусловен от първия, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищцата е работила при ответника като касиер по безсрочен трудов договор с изпитателен срок, който е сключен първоначално за длъжността „обслужващ магазин”, а в последствие е променен за „касиер”. Трудовото правоотношение е прекратено с оспорваната заповед № 11211/19.05.2011 г. преди изтичането на изпитателния срок, подписана от пълномощник на работодателя, който е овластен с общо пълномощно, а не с изрично пълномощно за прекратяване на трудовия договор с ищцата на съответното основаниие. Извършените действия без представителна власт може да бъдат потвърдени с отговора на исковата молба, но не е налице посоченото в заповедта основание, тъй като изпитателният срок е уговорен за длъжността „обслужващ магазин”, а не за новата длъжност „касиер”. Касационното обжалване следва да бъде допуснато, тъй като поставените правни въпроси обуславят решението по делото и имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение