Определение № 939 от 14.12.2012 г. на ВКС по гр. д. № 571/2012 г.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Х. З. С. против решение № 782/23.04.2012г. по гр.д.№ 424/2012г. на Варненски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 16 от 04.01.2012г. по гр.д.№ 9410/2010г. на Варненски РС в обжалваната част, с която е допуснато извършването на съдебна делба при равни квоти между касатора и И. П. К. на девет имота: 1. масивна сграда, ведно с дворно место в което е построена с площ 700 кв.м., съставляващо парцел VІІІ-... в кв. 137 по плана на [населено място], находащо се на [улица] и осем земеделски имота. В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон – чл. 22 и чл. 23 от СК, за нарушение на процесуалните правила, поради необсъждане на всички доказателства по отделно и в съвкупност и за необоснованост на извода, че всички имоти са съпружеска общност. В изложението по чл. 284, ал.1 т.3 от ГПК се иска допускане до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1 т.1 ГПК поради противоречие на възивното решение с ТР № 2/2001г. на ОСГК по въпроса става ли съпружеска общност имущество, придобито със средства и за нуждите на едноличен търговец възмездно по време на брака. Поставен е и въпросът стават ли съпружеска общност имотите, купени със средства от имущество, което е било лична собственост на единия съпруг. По този въпрос се твърди противоречие с Р № 110/17.01.1983г. по гр.д.№ 3593/1982г. на ВКС І гр.о. Ответницата по касация оспорва жалбата и пледира да не се допуска до касационен контрол възивното решение, тъй като не е доказано, че в сградата са вложени средства, придобити от бившия й съпруг като ЕТ, че сградата не е довършена и сега той ползва част от нея за жилищни нужди. Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение е, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното: По делото е установено следното: Страните са бивши съпрузи, чийто брак е сключен на 28.12.19969г. и е прекратен с развод с влязло в сила решение на 17.11.2009г. – при действието на СК от 01.10.2009г. Страните не спорят, че фактическата раздяла между тях е настъпила около 1999г. С н.а. № 139,т.3/1993г. ищецът Х. С. е купил дворно место от 700 кв.м., съставляващо парцел VІІІ-... от кв. 137 по плана на [населено място]. От 1992г. ищецът е регистриран като [фирма]. В периода 1994г. до 1999г. в това место е изградена масивна сграда, състояща се от механичен цех и гараж на първия етаж и помещение за шивашки цех на втория етаж. Първият етаж се ползва като работилница за селскостопански машини, за което служи и гаража, а шивашкия цех на втория етаж не довършен и не е открит. В таванската част живее ищецът. Сградата не е с разрешение за ползване, но са издадени становища, с които е разрешено ползването на работилницата. От ССЕ се установява, че строителни материали и строителни услуги са купени и платени със счетоводни документи, които за отразени в счетоводството на фирмата. Тя е реализирала доходи в периода 1992-1995г., отразени в т.2 от заключението. Съдът е приел, че тази сграда е съпружеска общност, защото не е установено, че реализираните доходи от търговската дейност на ЕТ са вложени в изграждането на сградата и че тя е предназначена за дейността на фирмата. В съответствие с този извод на съда е формулиран първия поставен въпрос – съпружеска общност ли е имот, придобит със средства, реализирани от дейност на ЕТ, които обслужват дейността му. Изводите на въззивния съд по този въпрос са в противоречие с установеното по делото и с ТР № 2/2001г. на ОСГК, което е основание за допускане до касация на основание чл. 280, ал.1 т.1 ГПК. По отношение на земеделския имот, купени с н.а. № 58,т.ІV/24.10.2001г. – нива от 3,001 дка за сумата 506 лв., касаторът не е доказал твърдението си, че тя е купена със средства от продажбата на кайсии, придобити от обработване на овощна гадина на родителите му, а и това твърдение само по себе си не установява трансформация на лично имущество. Това се отнася и за нивата от 11,506 дка, купена с н.а. № 185,т.І /23.04.2002г. за 800 лв., които е твърдял, че е получил като заем от сестра си. За получените в заем суми, съгласно чл. 32, ал.2 СК, солидарни длъжници са двамата съпрузи, т.е. придобитото с такива средства е съпружеска имуществена общност. За тези два имота, поставеният правен въпрос – става ли лична собственост имуществото, придобито по време на брака възмездно със средства от продажбата на лично имущество е неотносим, поради което решението, с което тези имоти са допуснати до делба не следва да се допуска до касационен контрол. За земеделските имоти, купени с н.а. № 134,т.VІІ/2004г., н.а. № 135,т.VІІ,2004г. и н.а. № 148,т.VІІ/2004г. и трите от 22.12.2004г., ищецът е твърдял, че са вложени лични средства от продажбата на компенсаторни бонове, получени като обезщетение за заявени за възстановяване земеделски имоти от родителите му. Установява се обаче, че на 02.12.2004г. – непосредствено преди покупката на трите имота, двамата съпрузи са продали свой съсобствен след развода недвижим имот с н.а. № 8,т.VІІ/02.12.2004г. за сумата 5631 лв. Според показанията на сина на страните, продажната цена получил само ищеца и не дал припадащата се част на съпругата си, а според твърденията на ищеца, той купил с парите от тази сделка златни накити и плащал таксата на другия си син в университета, но тези негови твърдения на са намерени за недоказани. Затова съдът приема, че за тези три имота, купени на 22.12.004г. формулираният въпрос за наличието на пълна трансформация е неотносим. Установено е, че с решения № 1А01.07.2003г. и 19.11.2003г. за невъзстановени имоти на майката Я. Х. Е., починала 12.12.2002г., ищецът е сестра му К. С. са обезщетени с компенсаторни записи на сойност 7754 лв. по първото решение и 2083 лв. по второто решение. За невъзстановени имоти на бащата З. С. Е., починал на 05.06.2003г. той е обезщетен с компенсаторни бонове на стойност 21 062 лв. Те са били продадени и за периода 29.07.2004г. – 20.10.2004г. са реализирани доходи от тях. На 15.09.2004г. от продажба е реализирана сума от 1938 лв. на 20.10.2004г. от продажбата на два пакета са реализирани суми от по 593 лв. и от 6161 лв. /л. 66 от делото на РС/ Тези суми са подлежали на разпределение между ищеца и сестра му К., която разпитана като свидетел установява, получената от брат й част и влагането й в покупката на земеделски имоти. Не е установено кога тезисуми са изтеглени от сметката. С н.а. № 39,т. 1 от 20.01.2005г. ищецът и сестра му К. С. продали останал в наследство от родителите им недвижим имот за сумата 3000 лв., а с н.а.№ 48, т.VІ./17.02.2005г., ищецът купил нива от 8,336 лв. за 700 лв., с н.а. № 45,т.ІІ/31.03.2005г. купил нива от 7,003 дка за сумата 700 лв. и с н.а. № 86,т.ІІІ/08.06.2005г. купил нива от 7,203 дка за 600 лв. За последните три земеделски имота, купени през първата половина на 2005г. с оглед събраните доказателства за продажба на наследствено имущество и безспорния факат за фактическа раздяла между страните към този период, следва да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1 т.1 ГПК по поставения въпрос - става ли лична собственост придобитото по време на брака възмездно имущество на името на единия съпруг, ако вложените средства са от продажбата на лично имущество. По този въпрос съдебната практика приема, че е налице пълна, или частична трансформация, тъй като е оборена презумпцията за съвместен принос. /т.3 от ППВС 5/1972г., Р № 680/02.11.2010г. по гр.д.№ 784/2009г. І гр.о. Р № 727/23.11.2010г. по гр.д.№ 978/2010г. ІV гр.о. и др./ По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение