Определение № 263 от 13.05.2026 г. на ВКС по н. д. № 435/2026 г.

Производството е по реда на чл. 44, ал. 1 от НПК. Настоящото дело е образувано по повод разпореждане на съдия - докладчик от Софийски градски съд за прекратяване на съдебното производство по ЧНД № 3095/2024 г. по описа на същия съд и за повдигане спор за подсъдност пред Върховния касационен съд. Мотивите на съдията - докладчик са в насока, че Окръжен съд – Търговище преждевременно е прекратил образуваното пред него съдебно производство по делото и е сезирал СГС по правилата на специалната подсъдност, защото засегнатото лице не е било призовавано за съдебното заседание пред Окръжен съд – Търговище от адреса, посочен в искането, депозирано пред него по Закона за признаване, изпълнение и изпращане на съдебни решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции /ЗПИИРКОРНФС/. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като прецени данните по делото намери следното: Производството по ЧНД № 118/2026 г. по описа на окръжен съд – Търговище е образувано на основание ЗПИИРКОРНФС по постъпило искане от компетентните власти от Кралство Нидерландия за признаване и изпълнение на решение за налагане на финансова санкция по отношение на Г. Кючек, с известен адрес в Р България, [населено място], [улица]. В удостоверението по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагане на финансови санкции, нидерландските власти са посочили този адрес на Г. К.. Липсват данни за бащино име и ЕГН на засегнатото лице, като била отразена единствено датата и годината му на раждане. В закрито съдебно заседание, проведено на 27.04.2026 г., съдията – докладчик но НЧД № 118/2026 г. по описа на Окръжен съд – Търговище изискал справка от Национална база данни „Население“ към МРРБ за имена, адрес и ЕГН на засегнатото лице. Същият ден деловодител при Окръжен съд – Търговище изготвил докладна записка (л. 18 от делото), в която отразил, че при зададените параметри – име и дата на раждане не се открива лице, отговарящо на тези критерии. На това основание с определение, постановено в открито съдебно заседание от 29.04.2026 г. било прекратено производството по делото пред Окръжен съд – Търговище и същото изпратено на Софийски градски съд, поради невъзможност да бъде установено местоживеенето или обичайното пребиваване на лицето. С разпореждане от 07.05.2026 г. по ЧНД № 3095/2026 г. съдията – докладчик от СГС приел, че Окръжен съд – Търговище преждевременно е прекратил образуваното пред него съдебно производство по делото, защото не направил опит да призове засегнатото лице от посочения в удостоверението адрес. Затова прекратил производството пред себе си и повдигнал спор за подсъдност. Върховният касационен съд намира, че съобразно разпоредбата на чл. 31, ал. 1 от ЗПИИРКОРНФС решението за налагане на финансови санкции се признава от окръжни съд по местоживеенето или обичайното пребиваване на лицето. В случая, адресът на засегнатото лице Г. Кючек в Р България, посочен от нидерландските власти в удостоверението по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагане на финансови санкции, е в гр. Търговище. Това обуславя и компетентността на Окръжен съд – Търговище да разгледа делото или поне да установи, че засегнатото лице не пребивава на този адрес и неговото обичайно пребиваване не е в [населено място]. Данни за това, че лицето не е на адреса и не пребивава постоянно на същия не се намират по делото. В този смисъл, основателно е твърдението на съдията – докладчик от СГС, че Окръжен съд – Търговище преждевременно е прекратил производството по делото, образувано пред него, като не е изчерпил процедурата, задължаваща го да установи местонахождението или обичайното пребиваване на засегнатото лице и едва тогава да прибегне до хипотезата на чл. 15, ал. 5 от ЗПИИРКОРНФС. Затова делото следва да се изпрати на ОС – Търговище. Водим от горното и на основание чл. 44, ал. 1 НПК, съдът