Определение № 5133 от 24.04.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4020/2024 г.

Производството е по реда на чл. 200, ал. 2 АПК. Образувано е по частна жалба на кмета на Община Пловдив, чрез главен юрк. Паланова, против Определение №1246 от 07.02.2024г., постановено по адм. дело №3070/2023г. по описа на Административен съд – Пловдив, с което по жалба на "Ди ЕС Пропърти Билд" ЕООД е отменена заповед №23ОА-3087/29.11.2023г. на кмета на Община Пловдив. С доводи за необоснованост и неправилност се претендира отмяна на определението. Прави възражение за прекомерност на претендираните от ответника разноски. Ответникът "Ди ЕС Пропърти Билд" ЕООД, чрез адв. Иванов, в писмено възражение по жалбата, излага доводи за нейната недопустимост и алтернативно – неоснователност. Претендира присъждане на направените за настоящото производство разноски и прилага доказателства за извършването им. Върховният административен съд, второ отделение намира частната жалба за процесуално недопустима. Обжалваното определение е постановено в производство по реда на чл. 197 и сл. от АПК, тъй като предмет на контрола за законосъобразност е акт по чл. 54, ал. 1, т. 5 от АПК. Съгласно чл. 54, ал. 5 от АПК, актът за спиране на производството се обжалва по реда на глава Х, раздел IV от АПК, тоест по реда на чл. 200, ал. 2 от АПК, съгласно която норма с активна процесуална легитимация за обжалване на определения от вида на процесното разполагат "страните, участващи в административното производство". Административният орган – издател на оспорената заповед няма качеството на страна в административното производство, поради което частната жалба се явява процесуално недопустима. В този смисъл е Тълкувателно решение № 2/24.03.2022г. по тълк. дело №10/2019г. на Общото събрание на съдиите от Първа и Втора колегия на Върховния административен съд. Предвид изложеното, процесната частна жалба следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното съдебно производство да се прекрати. При този резултат частният жалбападател следва да бъде осъден да заплати на ответника, своевременно поисканите и доказано направените пред касационната инстанция разноски, редуцирани от съда до предвидения минимум за този вид дела, в размер на 1250 /хиляда двеста и петдесет/ лева, с оглед своевременно направено от касатора възражение за прекомерността им. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение