Определение № 576 от 25.06.2014 г. на ВКС по т. д. № 2889/2013 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационната жалба на Н. срещу Решение № 2042 от 21.12.2012г. по в.т.д.№ 2496/2012г. на Апелативен съд – София, с което е обезсилено Решение № 21 от 20.04.2012г. по т.д.№ 63/2010г. на Окръжен съд Враца и производството по делото е прекратено. С решението на първоинстанционния съд е обявен за недействителен, на основание чл.647,т.3 ТЗ /ред. ДВ бр.84/2000г./ по отношение на кредиторите на несъстоятелността на [фирма] /н/ договорът за покупко-продажба на недвижими имоти от 18.03.3009г., сключен между длъжника и М. П. Б., обективиран в нот.акт № 161, том І, рег.№ 701 по нот.дело № 73/2009г. на нотариус Р.В.. За да постанови този резултат въззивната инстанция е приела, че производството по несъстоятелност е било инициирано от длъжника и с Решение № 32 от 30.10.2010г. по т.д.№ 31/2009г на ОС Враца по реда на чл.632,ал.1 ТЗ е обявена неплатежоспособността, открито е производство по несъстоятелност, постановено е прекратяване на дейността, дружеството е обявено в несъстоятелност, и производство е спряно до изтичане на срока по чл.632,ал.2 ТЗ. В рамките на едногодишния срок Н. е подала молба за възобновяване на производството, която с решение от 30.11.2010г. е отхвърлена като неоснователна и със същия съдебен акт е постановено прекратяване на производството и дружеството е заличено. Това решение е отменено от САС с решение по т.д.№ 148/2011г. и делото е върнато на Врачанския ОС с указания. По тези съображения САС е счел, че липсва влязъл в сила съдебен акт, възобновяващ производството по несъстоятелност и легитимиращ НАП като кредитор. Посочено е, че процесуална предпоставка за предявяване на отменителния иск по чл.647 ТЗ е признаване правото на ищеца на кредитор по установения ред, съгласно глава 41- чрез предявяване на вземанията и едва след легитимиране на релевираното вземане с включването му в списъка на одобрените от съда вземания, кредиторът може да пристъпи при условията на чл.649 ТЗ към конститутивните отменителни искове по чл.647 ТЗ. С тези съображения е мотивиран изводът за недопустимост на предявения иск и недопустимост на постановеното по него решение на първоинстанционния съд. С касационната жалба се иска отмяна на решението като неправилно и връщане на делото за разглеждане от друг състав на въззивния съд. Твърдението е, че при предявяването на отменителния иск Н. се е легитимирал като кредитор, представяйки доказателства за наличие на изискуеми публични задължения на длъжника /ревизионен акт от 17.11.2006г./, а към датата на постановяване на обжалваното решение, е обявено определението на съда по несъстоятелността от 11.12.2012г. за одобряване на изготвения от синдика списък на служебно вписани вземания-публични държавни вземания в общ размер 259 369.47лв.-т.е. Н. има качеството на кредитор с прието вземане по смисъла на чл.693 ТЗ. От насрещната страна М. Б. е постъпил писмен отговор с който се оспорва наличието на предпоставките за допускане на касационното обжалване и основателността на касационната жалба. Поддържаното становище е, че съгласно разпоредбата на чл.649,ал.1 ТЗ в приложимата редакция, искът е могъл да бъде предявен в едногодишен срок от откриване на производството по несъстоятелност, което се счита за открито от датата на решението по чл.630,ал.1 ТЗ-чл.634а ТЗ. Решението за откриване на производството по несъстоятелност е от 30.10.2009г. и към момента на подаването на исковата молба ищецът не е имал качество на кредитор, а го е придобил едва през 2012г., което потвърждава извода за липсата на активна легитимация за завеждане на иска. След образуване на касационното производство с пар.9 на ЗИДТЗ- ДВ бр.20/2013г., са изменени разпоредбите на чл.647 и чл.649 ТЗ, като изменението е приложимо и по отношение на заварените производства за попълване масата на несъстоятелността, а с Решение № 4 от 11.03.3014г. по конст.дело № 12/2013г., КС отхвърли искането за обявяване противоконституционността на пар.14,ал.1и 2 и пар.15 ПЗР на ЗИДТЗ. Това предопределя прилагането на обратното действие на закона и по отношение на висящото производство. Приложението на новата разпоредба на чл.649,ал.3 ТЗ обосновава необходимостта от допускането на касационния контрол за извършване на проверка и за допустимостта на иска, като предявен от кредитор. Делото следва да бъде докладвано на Председателя на Първо т.о. за насрочване в съдебно заседание, тъй като държавна такса предварително не се дължи /чл.649,ал.6 ТЗ/. Следва да бъдат дадени указания на страните да представят доказателства за етапа, на който се намира производството по несъстоятелност, необходими за извършване на преценка за правосубектността на длъжника.