Определение № 266 от 27.10.2017 г. на ВКС по гр. д. № 1784/2017 г.

Подадена е молба от [фирма], чрез адв. К. М., вх. № 11333/19. 10. 2017 г., с която се иска настоящият състав да извърши преценка дали не са налице основания за спиране, на осн. чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, на производството по гр. д. № 1784/2017 г. на ВКС, 1 г.о., до приключване с влязъл в сила съдебен акт на производството по гр. д. № 70723/2017 г. на Софийския районен съд, I г.о., 25 с-в, образувано по подадена от [фирма] против [фирма] искова молба вх. № 2024888/4. 10. 2017 г. По така депозираната молба е постъпило писмено становище вх. № 11457/23. 10. 2017 г., подадено от [фирма], чрез адв. Д. Д., в което се излагат съображения за липса на основания по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК за спиране на производството по делото. Твърди се, че фактите, чието установяване се иска с предявения иск, по който е образувано гр. д. № 70723/2017 г. на СРС, г.о., 25 с-в, са въведени и в настоящото исково производство, пред въззивната инстанция, и разгледани в атакуваното решение, че същите не са от значение при решаване на спора по иска за собственост, както и че подадената от молителя искова молба е оставена без движение с разпореждане № 240158/16. 10. 2017 г., за обосноваване правния интерес от иска по чл. 124, ал. 5 ГПК, и няма данни указанията на съда да са изпълнени. Поддържа се и недопустимост на установяване на нови обстоятелства пред касационната инстанция. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното: Молбата по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК не следва да бъде уважавана. Според постановката на точка 8 от ТР № 1/17. 07. 2001 г. на ВКС, коригирана с точка 9 от ТР № 2/2. 04. 2004 г., Върховният касационен съд може, на осн. чл. 182, б. „г“ ГПК (отм.), да спре касационното производство само в хипотезата на чл. 218и ГПК (отм.), когато след отмяна на въззивното решение е дал ход на разглеждане на делото по същество. Когато действа като контролноотменителна инстанция, а не като съд по същество, ВКС не може да съобразява нови фактически положения, установени с влезли в сила съдебни актове. Поради това в случаите, при които висящността на обуславящото дело е възникнала след приключване на въззивното производство, но при висящност на касационното, спиране на осн. чл. 182, б.“г“ ГПК (отм.) не може да се постанови. Влязлото в сила решение по обуславящото дело би могло да се съобрази само ако въззивното решение се отмени и делото се върне за ново разглеждане, а ако ВКС остави в сила решението по обусловеното дело - по реда на отмяната по чл. 231, б.“а“ ГПК (отм.). Постановките на точка 8 от ТР № 1/17. 07. 2001 г. и точка 9 от ТР № 2/2004 г. запазват действието си и след влизане в сила на ГПК от 2007 г. С оглед на горното и предвид обстоятелството, че в случая не е налице хипотезата на чл. 295, ал. 2 ГПК (отмяна на въззивното решение при повторно касационно обжалване и разглеждане на делото от касационната инстанция по същество), искането по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК не следва да бъде уважавано. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,