Определение № 446 от 14.12.2012 г. на ВКС по гр. д. № 539/2012 г.

Производството е по чл.274, ал.3, т.1 във връзка с чл.280, ал.1 и чл.288 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба вх.№ 29198 от 27.09.2012 год. на Б. Д. П. и Б. Д. И., и двамата от [населено място], срещу определение № 2365 от 10.09.2012 год. по ч.гр.дело № 2672/2012 год. на Варненския окръжен съд, с което е потвърдено определение № 289 от 25.06.2012 год. на Девненския районен съд за прекратяване на производството по гр.дело № 1427/2010 год. поради липса на правен интерес от предявения от жалбоподателите срещу И. А. И., А. А. И., В. Г. И. и А. Г. Д. отрицателен установителен иск, че ответниците не са собственици на недвижим имот от * кв.м. площ от източната част от имоти по кадастралната карта на [населено място], с идентификатори * и *, повдигнати в червен цвят на скица на л.46 от делото. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа, че е налице противоречие на определението с практиката на ВКС/решение № 352 от 14.10.2011 год. по гр.дело № 1301/2010 год., І г.о. и решение № 66 от 24.04.2012 год. по гр.дело № 795/2011 год., ІІ г.о. по въпроса за правния интерес от предявяване на отрицателен установителен иск. Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че настоящото частно касационно производство следва да бъде спряно на основание чл.292 ГПК, тъй като изходът на делото е в зависимост от разрешението на поставения с т.1 от предложението за издаване на тълкувателно решение на Общото събрание на гражданската и търговската колегии на ВКС /тълк.дело № 8/2012 год./ въпрос: при какви предпоставки е допустимо предявяване на отрицателен установителен иск. По тези съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.