Определение № 2888 от 11.06.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3631/2023 г.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Н. И. Н., ЕГН[ЕИК] срещу решение № 608/10.05.2023 г. по гр.д.№ 2821/2022 г. на Пловдивски окръжен съд, с което е отменено решение № 260012/15.04.2022 г., поправено с решение № 260020/19.07.2022 г., постановено по гр.д. № 1365/2020 г., по описа на Районен съд – Карлово и вместо това е отхвърлен иска, предявен от касатора да се признае за установено по отношение на държавата, представлявана от министъра на Министерство на земеделието, че той е собственик на реална част от имот ***с площ 0,995 дка. с граници: от всички страни имот ***и че в КККР на [населено място], [община], Пловдивска област, одобрени със заповед № РД-18-620/04.09.2019 г. на изпълнителния директор на АГКК, е допусната грешка, като собствения на ищеца поземлен имот с идентификатор ***, площ: 995 кв.м, находящ се в местността ***, трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория на земята: 5, погрешно е заснета неправилно в очертанията на съседния имот с идентификатор ***, с трайно предназначение на територията "горска", НТП широколистна гора, площ 11905 кв.м. Претендираната площ е индивидуализирана със скицата на л. 8 от делото на РС. В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на решението поради това, че не е съобразено действителното положение на имота, който реално ползва ищеца, придобил имота по покупко-продажба, а съдът е изходил от местоположението на имота по кадастралната карта, която няма вещно действие. Според касатора, няма пречка въпреки имота е реституиран с влязло в сила решение по ЗСПЗЗ и отразен в картата на възстановената собственост /КВС/, трансформирана в кадастрална карта /КК/, да се установи различно местоположение на възстановения имот. В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК е наведено основанието по чл. 280, ал.1, т.1 и по ал.2, пр.3 ГПК, като се твърди противоречие на въззивното решение с ТР № 8/2014 г. на ОСГК на ВКС и с решения № 162/22.10.2019 г. по гр.д. № 4699/2018 г. на ВКС, І гр.о. и решение № 4 от 07.02.2017 г. по гр.д.№ 2386/2016 г. на ВКС, І гр.о. по въпроса: Приложената към решението на ОСЗ скица към решението установява ли по безспорен начин местоположението на имота и ако не, налице ли е грешка по смисъла на пар.1, т.16 ЗКИР. Поставен е и въпроса решението на ОСЗ има ли конститутивно действие, като е цитирана част от решение № 65/10.07.2018 г. по гр.д.№ 1580/2017 г. на І гр.о. За определяне границите на бившите имоти могат ли да се ползват стари кадастрални, комасационни и други планове, аерофотоснимки и др. както и анкетите, могат ли да се правят възражения по плана по чл. 13а, ал.4 ППЗСПЗЗ, и по така установените граници с него и да се оспорват тези граници с иск по чл. 14, ал.4 или с иск по чл. 54, ал.2 ЗКИР? Ответникът по касация Министерство на земеделието и храните оспорва касационната жалба и допускането до касационен контрол, тъй като решението е съобразено със съдебната практика и доказателствата за пространствения обхват на правото на собственост на ищеца и границите на имота по нот. акт и решението на ПК, с което е възстановен на праводателката му, както и с установеното от СТЕ, приета от ОС, че няма грешка в КК. Касационната жалба е постъпила в срок и изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на касационно обжалване е, поради което съдът я преценява за допустима. По делото е установено следното: С решение № 18271/08.04.1998 г., т..2 е възстановено правото на собственост в съществуващи реални граници на наследници на Н. Н. М. върху имот нива от 0,995 дка. в землището на [населено място], [община], м. А., съставляващ имот ***с граници: имот ***и имот ***- широколистна гора на държавно лесничейство. На л. 119 от делото на РС е приложена скица на възстановения имот, в което са посочени същите граници и имот ***от масив ***. С н.а. № 5,т.ІV/23.10.2002 г. наследниците са продали на ищеца Н. И. Н. нива - имот № ***от масив ***с площ 0,995 дка при граници: имот ***от масив ***и имот ***– широколистни дървесни видове. Ищецът е възложил геодезично заснемане на терен, който попада изцяло в имот ***и не граничи с имоти ***и ***от масив ***, ограден с телена ограда, засят от него с розови насаждения. По делото твърди, че реално ползва заградения имот, като счита, че той му е продаден. СТЕ, приета от РС – основна и допълнителна установяват, че възстановения и продаден имот съвпадат, но се различават от заснетия имот при геодезично заснемане, възложено от ищеца. Приетото от въззивната инстанция заключение на СТЕ установява, че имота е заснет в КК по същия начин, както е отразен в картата за възстановената собственост /КВС/ и не е констатирано наличие на грешка, т.е. няма разминаване между възстановения, продадения и заснетия имот в КК. РС е уважил иска, като е изходил от геодезичното заснемане, възложено от ищеца и установеното на место при извършен оглед от съда, че оградената реална част е засадена рози от ищеца, а не с широколистна растителност. Въззивната инстанция е отменила решението и е отхвърлила иска, като е приела, че ищецът се легитимира като собственик на ПИ с идентификатор ***на основание договор за покупко-продажба от 2002 г., който е възстановен с решение № 18271/08.04.1998 г., т..2 на ПК като имот ***от масив ***по КВС на праводателите му, че КВС е инкорпорирана в КК и между двата имота няма разлика в начина на графичното им отразяване, т.е. възстановения имот не е грешно заснет в КК. Въззивният съд се е позовал и на цитираната от касатора практика. По въпроса дали решението на ОСЗ има ли конститутивно действие, ТР № 1/1997 г. на ОСГК на ВС е даден положителен отговор. В този смисъл практиката на ВКС е последователна и непротиворечива. С посоченото от касатора решение № 65/10.07.2018 г. по гр.д.№ 1580/2017 г. на І гр.о., на което се е позовал и съда, е даден отговор, че в производството по чл. 54, ал. 2 ЗКИР изводът за принадлежността на правото на собственост и границите на това право върху реституираният имот се определят с административният акт – решението на поземлената комисия, което е застъпено и в т. 2 на ТР № 8 от 23.02.2016 г. по тълк. д. № 8/2014 г. на ОСГК на ВКС. За имотите, които не са заснети в кадастрален план към момента на влизане в сила на ЗСПЗЗ, чл. 13а ППЗСПЗЗ предвижда изготвяне на помощен план, който въз основа на стари кадастрални, комасационни и други планове, аерофотоснимки, дешифровъчни фотосхеми, както и анкетиране или влязло в сила съдебно решение, определя границите и номерата на бившите имоти и границите и номерата на съществуващите имоти и застрояването в тях, както и регистър на бившите и съществуващите имоти- чл. 13а, ал. 1, 2 и 3 ППЗСПЗЗ. Заинтересованите лица могат да възразят срещу установените с този план граници в определен срок. Издаденото въз основа на този план решението на общинската служба по земеделие, с което са определени границите на имотите подлежи на обжалване по чл. 14, ал.3 ЗСПЗЗ, а след влизането им в сила спорът за пространствения обхват на правото на собственост, както и за това кому принадлежи правото на възстановяване за конкретен имот може да се разглежда само в производство по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ, защото по този иск се установява правото на собственост към релевантния за реституцията момент – колективизацията. Праводателката на ищеца не се е възползвала от нито една от тези възможности, видно от изпратената праписка от ПК. Искът по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ може да се води само от заинтересовани лица, каквито са лицата, подали заявление, а не техните частни правоприемници. / т.3А от ТР № 4/2014 г. на ОСГК на ВКС, Решение № 161 от 29.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 6153/2013 г., I г. о. / Затова настоящия иск не може да се приеме като такъв за установяване граници на имота към минал момент. Следователно въззивното решение е постановено в сътоветствие със съдебната практика и не е налице наведеното основание за допускане до касационно обжалване. По въпроса „приложената към решението на ОСЗ скица към решението установява ли по безспорен начин местоположението на имота и ако не, налице ли е грешка по смисъла на пар.1, т.16 ЗКИР“, се твърди противоречие с решения № 162/22.10.2019 г. по гр.д. № 4699/2018 г. на ВКС, І гр.о. и решение № 4 от 07.02.2017 г. по гр.д.№ 2386/2016 г. на ВКС, І гр.о. Приложената към решението скица на л. 119 от делото на РС отразява същото местоположение на имота и същите граници, каквито са и описаните в решението. Цитираните съдебни решения са неотносими към настоящия спор. С първото е прогласено за нищожно решението на въззивната инстанция, като абсолютно неясно относно това по какъв иск и/или искове се е произнесъл съда. Предмет на иска, по който е постановено второто решение е имот от урбанизираната територия, а съдът е изяснил, че с иска по чл. 54, ал.2 ЗКИР съдът се произнася относно правото на собственост към настоящия момент, като проследява собствеността и начина на отразяването й по предходните планове. То не отразява спецификата, когато такъв иск е предявен за имот, възстановен по ЗСПЗЗ. Наведено е и основанието по чл. 280, ал.2, пр.3 ГПК. Това основание е налице когато обжалваният акт страда от особено тежка форма на неправилност, която се установява от мотивите на решението, без да се извършва същинската касационна проверка на оплакванията в касационната жалба. Очевидно неправилно е решението, когато е постановено в противоречие с императивна правна норма или такава не е приложена, когато решението е постановено при противоречие с правни принципи, гарантиращи обективно, безпристрастно и съобразено с обективната истина, решаване на правния спор, при зачитане равенството на страните, или когато при формиране на правните изводи въз основа на установените факти по делото са нарушени грубо основни логически, опитни и общоприложими научни правила. В обобщение не са налице наведените основания по чл. 280, ал.1, т.1 и ал.2 ГПК, поради което не се допуска касационно обжалване. Водим от горното, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение