Определение № 34 от 28.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 31/2011 г.

Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК. Т. Х. Т. е подал частна касационна жалба срещу определение № 1128 от 22.10.2010 г. постановено по гр.д. № 858 от 2010 г. на Софийския окръжен съд, Гражданско отделение с което е потвърдено разпореждане № 707 от 16.08.2010 г. по гр.д. 4337 от 2010 г. на Ботевградския районен съд и е прекратено производството по делото поради недопустимост на иска- нередовна искова молба, изразяващо се в липсата на конкретизиране на спорното право и от друга поради липса на правен интерес от разглеждане на спора. В жалбата се инвокират оплаквания за неправилност на определението поради неговата незаконосъобразност и необоснованост. Допълнително в частната касационна жалба се навеждат нови фактически обстоятелства, които Т. Х. Т. е следвало да посочи пред първата инстанция в изпълнение на указанията за привеждане на исковата молба в съответствие с изискванията на ГПК с цел точно и ясно субстанциране на спорното материално право. Касатора не представя изложение, но в касационната жалба посочва ,че определението е постановено в отклонение от тълкуването дадено с трайната съдебна практика по въпроса за правният интерес при установителните искове, което може да се тълкува в смисъл, че се подържа искане за касационна проверка на определението в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Ответника К. П. Н. не е депозирал отговор. Върховния касационен съд, Първо отделение като прецени аргументите, изложени в жалбата, данните по делото и доводите на страните приема за установено следното: Жалбата е допустима защото е подадена от надлежна страна, в едноседмичния срок по чл.275, ал.1 ГПК. В същото време касационна проверка на определението не се налага защото то е постановено в съответствие с практиката на ВКС. Във въззивното определение подробно е посочено защо исковата молба е недопустима и аргументите за това се споделят изцяло от настоящия състав. В съответствие с постоянната съдебна практика е поставеното изискването в исковата молба изчерпателно да бъде посочено спорното право, което се определя от правопораждащите факти, страните и направеното искане. Фактическите обстоятелна обуславящи правопораждащите факти се навеждат едва с касационната жалба, което е недопустимо. В исковата молба единствено е отбелязано, че за двата съседни земеделските имоти на страните е изготвена проекто -скица, в която е нанесена невярна имотна граница. Това твърдение е недостатъчно за да обуслови правен интерес от провеждането на установителен иск по чл.109а от Закона за собствеността. По въпроса за задължителното наличие на абсолютната процесуална предпоставка “правен интерес” липсва колебание в практиката. Тези аргументи са водещи за отклоняване на искането за касация на определението. Настоящия състав споделя виждането, че възражения срещу погрешното заснемане на имотните граници следва да се отправи по реда на чл.25 от ППЗСПЗЗ. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,