Определение № 11756 от 01.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9771/2024 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от АПК. Образувано е по частни жалби на Ю. А. К. и на Е. Г. В. против определение № 14052/7.8.2024г. постановено от Административен съд София град по АД № 6804/2024г., с което е оставена без разглеждане жалбата на частните жалбоподатели срещу Разрешение за промяна на предназначението № 3/26.3.2024 г., издадено от главен архитект на район Триадица, Столична община. В частните жалби се излагат доводи, че определението е неправилно. Развиват се подробни съображения, които според частните жалбоподатели обосновават интереса им да оспорят атакуваното разрешение. Иска се отмяна на определението и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия, както и присъждане на разноски. Главният архитект на район Триадица, Столична община, в писмен отговор на частната жалба подадена от Ю. К. оспорва същата. Излага твърдения, че оспореното определение е постановено в съзвучие със закона. Моли оставяне в сила на определението и присъждане на разноски. Не изразява становище по частната жалба на Е. В.. Върховният административен съд, второ отделение, намира за процесуално допустими частните жалби, като подадени в срока по чл. 230 АПК и от надлежни страни, но неоснователни, по следните съображения: С посоченото определение административен съд София град е оставил без разглеждане жалбите на Й. Б., Ю. К. и Е. В. против Разрешение за промяна на предназначението № 3/26.3.2024 г., издадено от главен архитект на район Триадица, Столична община. Й. Б. не е обжалвал определението и по отношение на него същото е влязло в сила. С оспореното разрешение е позволена промяна на предназначението без строително-монтажни работи на самостоятелен обект с нежилищно предназначение - „ОФИС-АТЕЛИЕ № 7“ с идентификатор 68134.1003.172.3.30 по ККРР на София, находящ се в жилищна сграда – многофамилна в УПИ V, кв.110, ж. к. “Красно село – Стрелбище – УРБ, бл. 32“, район „Триадица“ в „АТЕЛИЕ ЗА ХИМИЧЕСКО ЧИСТЕНЕ“ на основание чл. 147а, ал. 1 от ЗУТ. Частните жалбоподатели Кабилова и В. твърдят, че са собственици на самостоятелни обекти в сградата, в която се намира обекта, чието предназначение е позволено да бъде променено. Нормата на чл. 147а, ал. 1 от ЗУТ предвижда облекчен режим за промяна на предназначението на сгради или на самостоятелни обекти в сгради, когато не се извършват строителни и монтажни работи. Промяната се извършва след издаване на разрешение за промяна на предназначението от главния архитект на общината, при условие, че са спазени изискванията на чл. 38 или 39, не се нарушават правилата и нормативите за застрояване и са представени положителни становища от съответните компетентни органи относно спазване на изискванията, определени с нормативен акт за новото предназначение. В ал. 2 на същия законов текст са изброени заинтересованите лица, имащи право на жалба срещу издадено по реда на ал. 1 разрешение за промяна на предназначението. Изброяването е numerus clausus и това са лицата по чл. 38 и чл. 39 от ЗУТ. Доколкото в случая се касае за промяна на предназначението не на жилищен обект, а на „офис-ателие“ в друг нежилищен обект „ателие за химическо чистене“, то правилно административният съд е приел за приложима хипотезата на чл. 38, ал. 5 от ЗУТ и е очертал кръга на заинтересованите лица в съответствие с чл. 38, ал. 5, изр. първо, във вр. с чл. 185, ал. 1, т. 2 – т. 4 от ЗУТ. От своя страна чл. 185, ал. 1, т. 2 – т. 4 от ЗУТ, предвижда, че не се иска съгласието на останалите собственици на етажната собственост при преустройства на собствени обекти, помещения или части от тях, когато: -не се отнемат общи помещения и площи или части от тях и не се променя предназначението им; -не се изменят съществено общите части на сградата; -се свързват вътрешни инсталации с общи мрежи, преминаващи през или до делителната стена или през обслужващи помещения по една вертикална ос; При положение, че разрешението за промяна на предназначението е издадено същата да се извърши без строително монтажни работи, не е възможно нито да се отнемат общи помещения и площи или части от тях, нито да бъдат изменени общи части на сградата. Следователно съгласие на останалите собственици от етажната собственост не е необходимо. Дори да е налице свързване на вътрешни инсталации с общи мрежи такова съгласие също не е необходимо. Правилен е извода на административния съд, че с оглед характера на досегашното предназначение и новото такова, не се очаква наднормено шумово и друго замърсяване. При тези данни правилно съдът е приел, че се касае за промяна предназначението на самостоятелен нежилищен обект в друг такъв, при спазване на изискванията на чл. 185, ал. 1, т. 2–4 ЗУТ и без да се допуска наднормено шумово и друго замърсяване, поради което и с оглед разпоредбата на чл. 38, ал. 5 ЗУТ не се изисква съгласието на останалите собственици на обекти в сградата за издаване на разрешение в хипотезата на чл. 147а ЗУТ, а това от своя страна изключва правния интерес на двете частни жалбоподателки от оспорването му. Предвид изложеното жалбоподателите в качеството им на собственици на обекти в сградата, не са активно легитимирани да оспорват разрешението за промяна на предназначението на самостоятелния обект с идентификатор 68134.1003.172.3.30 по ККРР на София. Оспореното определение на Административен съд София град следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, основателна се явява претенцията на ответния административен орган за присъждане на деловодни разходи размер в 100,- лева – юрисконсултско възнаграждение, които следва да бъдат понесени от Ю. К., в отговора по чиято жалба са претендирани. По изложените съображения и на основание чл. 235 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,