Определение № 120 от 06.03.2017 г. на ВКС по т. д. № 1709/2016 г.

Производството е по чл. 274 ал. 1 т. 2, вр. чл. 248 ал. 3 ГПК, образувано по частна жалба на [фирма] - [населено място] срещу Определение № 375 от 07.06.2016 г. по т.д.№37/2016 г. на Варненски апелативен съд, с което е оставено без уважение направеното искане по чл. 248 ГПК да се измени въззивното решение в частта за разноските - платено адвокатско възнаграждение за всички съдебни инстанции - и на ищеца да се присъдят изцяло направените и доказани разноски, с оплакване за неправилност. Жалбоподателят излага, че на основание чл. 3 ал.1 т.1 от Закон за ограничаване на плащанията в брой, неправилно въззивният съд е приел, че не е доказано платеното адвокатско възнаграждение, като в чл. 5 ал. 1 от ЗОПБ, е предвидена санкция за неспазване на ограничението и не е предвидена санкция плащането да се приеме за недоказаное, напротив, законът с израза ”направеното плащане” в чл. 5 приема, че е извършено плащане в брой. Жалбоподателят поддържа, че дори и да се приеме за законосъобразно приетото от въззивния съд, то същият е следвало да му присъди максимално предвидената сума, за която е приел, че е допустимо да се доказва, че е платена в брой, съгласно чл. 3 от ЗОПБ. Иска определението в частта, с която не е уважена молбата по чл. 248 ГПК, да се отмени и да му се присъдят направените разноски за възнаграждение за адвокат за всички инстанции, евентуално - до размера, определен в Закона за ограничаване на плащанията в брой. Ответникът по частната жалба [фирма] - [населено място] оспорва същата, като неоснователна, като поддържа, че липсват доказателства ищецът да е направил претендираните разноски за адвокат и по силата на Закона за ограничаване на плащанията в брой, когато се касае за плащания, надвишаващи 15 000 лв. до 01.01.2016 г. и 10 000 лв. след тази дата, задължително е следвало да се извършат по банков път. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, намира, че определението подлежи на обжалване, съгласно чл. 274 ал. 1 т. 2, вр. чл. 248 ал. 3 ГПК и че жалбата е редовна и допустима, като подадена в срок. С въззивното решение, като е уважен изцяло предявеният иск, ответникът е осъден да плати на ищеца 34 663.32 лв. - разноски за всички съдебни инстанции, и отказал да присъди адвокатско възнаграждение: 16 000 лв. - за първоинстанционното производство, 20 000 лв. - за първото въззивно производство и 16 000 лв. - за второто въззивно производство, по съображения, че съгласно чл. 3 ал. 1 от Закона за ограничаване на плащанията в брой, когато се касае за плащане на суми над 15 000 лв. до 01.01.2016 г. и 10 000 лв. след тази дата, същите се извършват само чрез превод или внасяне по платежна сметка. Молбата на ищеца по чл. 248 ГПК за присъждане на всички платени адвокатски възнаграждения, е отхвърлена по съображения, че не е доказано плащането, което следва да бъде документално установено със съответни банкови документи - чрез превод или внасяне по платежна сметка, съгласно чл. 3 ал.1 ЗОПБ. Определението е неправилно. Ищецът е представил договори за правна защита и съдействие, в които е отразена платена сума - възнаграждение за адвокат: по т.д.№ 687/2013 г. на В. - 16 000 лв., по т.д.№ 111/2014 г. на ВАС - 20 000 лв., по т.д.№2605/2014 г. на ВКС - 14 000 лв. и по т.д.№ 37/2016 г. на ВАС - 16 000 лв. Определението противоречи на т. 1 от ТР №6/06.11.2013 г. по тълк.д.№6/2012 г. на ВКС, ОСГТК, съгласно която се присъждат разноски за адвокатско възнаграждение, когато страната е заплатила същото - ако в договора е записан начин на плащане по банков път, представят се доказателства за това, а ако е в брой - достатъчно е вписване в договора за направеното плащане, което има характер на разписка. При доказано от ищеца плащане на разноски - адвокатско възнаграждение с представените договори за правна помощ, в които е отразено, че възнаграждението е платено, не е необходимо ищецът да представя доказателства за извършено плащане по банков път. Към доказването на плащането няма отношение разпоредбата на чл. 3 ал. 1 от Закона за ограничаване на плащанията в брой, като нарушаването на разпоредбите на този закон има за последица реализиране срещу нарушителя на административно-наказателна отговорност, но не се отразява на надлежността и доказването на извършеното плащане. С оглед възражението за прекомерност, направено от ответника в производството по т.д.№687/2013 г. на В., по т.д.№111/2014 г. на ВАС и по т.д.№ 37/2016 г. на ВАС, доказаното платено адвокатско възнаграждение: 16 000 лв. - по първото посочено дело, 20 000 лв. - по второто и 16 000 лв. - по третото, следва на основание чл. 7 ал.2 т. 5 от Наредба №1/09. 07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съответно да се намали и за посочените инстанции да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение по 6544.60 лв. Така за тези съдебни инстанции разноските са общо 19 633.80 лв. и като се прибавят разноските по т.д.№ 2605/2014 г. за ВКС - 14 000 лв., за които няма възражение на ответника за намаляване поради прекомерност - общо се дължат на ищеца разноски за адвокатско възнаграждение за всички съдебни инстанции 33 633.80 лв. По изложените съображения частната жалба следва да се уважи в този размер, поради което Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение