Определение № 3380 от 20.03.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2753/2024 г.

Производството е по чл. 213а, ал.7 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на директора на Областно пътно управление (ОПУ) - Пловдив, подадена чрез пълномощник, против определение № 1747 от 22.02.2024 г. по адм.д. № 137/2024 г. на Административен съд - Пловдив, с което съдът е оставил без разглеждане негова частна жалба против определение № 1457 от 14.02.2024 г., постановено по същото дело, поради недопустимост на обжалването. Според частния жалбоподател определението е неправилно, тъй като съдът е тълкувал и приложил разпоредбата на чл. 200, ал. 2 АПК неправилно по отношение на постановените от органа актове за спиране на административното производство, доколкото следва да бъде осигурена процесуална възможност на на издателя на акта да го защити пред съд. Иска отмяна на определението с изрични указания на Административен съд - Пловдив за последващо администриране на допустимата частна жалба. Претендира присъждане на разноски. Върховният административен съд приема частната жалба за процесуално допустима като подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, тя е неоснователна. От данните по делото е видно, че производството пред Административния съд - Пловдив е образувано по жалба на "Бътерфлай - 2003" ЕООД срещу акт за спиране на административно производство № 53-00-37/ 08.01.2024 г. на директора на ОПУ - Пловдив. Съдът е установил, че производството пред административния орган е започнало по заявление да дружеството за издаване на разрешение за специално ползване на пътищата. По подробно изложени мотиви на основание чл. 54, ал. 1, т. 5 АПК сезираният орган е спрял административното производство. С определение № 1457 от 14.02.2024 г. Административинят съд - Пловдив е отменил акта и е върнал преписката на органа със задължителни указания. Директорът на Областно пътно управление - Пловдив е подал частна жалба против това определение. С обжалваното в настоящото производство определение, на основание чл. 213а, ал. 2 във вр. с чл. 215, т. 4 АПК Административният съд - Пловдив е оставил без разглеждане частната жалба като недопустима. Съдът е приел, че оспореният акт е такъв по чл. 200, ал. 1 АПК, а съгласно чл. 200, ал. 2 АПК той може да бъде обжалван от страните, участващи в административното производство, каквото качество издателят на акта на този етап на производството няма. Определението е правилно. Първоинстанционния съд е сезиран с жалба по чл. 54, ал. 5 АПК, съгласно която разпоредба актът за спиране на административното производство може да се обжалва по реда на глава десета, раздел IV, т.е. по реда на чл. 197 и сл. АПК. Съгласно чл. 200, ал. 2 АПК определението може да се обжалва от страните в административното производство. Както правилно е приел съдът, издалият акта орган е решаващ орган, пред него се развива административното производство, а не е страна в него. За разлика от административното производство, в съдебното производство административният орган, издал оспорения акт, е надлежна страна с оглед на изричната разпоредба на чл. 153, ал. 1 АПК. Затова, в производството пред административния орган последният има качеството на решаващ орган, а не на страна. В този смисъл е и тълкувателно решение № 2 от 24.03.2021 г. на ВАС по т. д. № 10/2019 г. При точно определено качество в процеса на частния жалбоподател съдът правилно е тълкувал и приложил релевантната разпоредба на чл. 200, ал. 2 АПК, към която изрично препраща разпоредбата на чл. 54, ал. 5 АПК. Липсата на качеството на страна в административното производство прави частния жалбоподател лице без процесуална легитимация. Обжалваното определение е постановено в съответствие с правомощието на съда по по чл. 213а, ал. 2 АПК, при правилно приета недопустимост на частната жалба на основание чл. 215, т. 4 АПК. Предвид изложеното, обжалваното определение следва да бъде оставено в сила. Воден от горното, Върховният административен съд