Определение № 306 от 25.05.2017 г. на ВКС по гр. д. № 5098/2016 г.

Производството е по чл.288 ГПК. С решение № 312 от 08.06.2016 г. по в. гр. д. № 549/2016 г. на Софийски окръжен съд е потвърдено решението от 30.03.2015 г. по гр. д. № 301/2013 г. на Сливнишкия районен съд в частта, с която са били отхвърлени предявените от И. Е. Н., М. М. К. и А. М. Г. срещу Л. Т. Н. /заместена в хода на производството от А. Ц. К./ и А. Ц. К. искове по чл.124, ал.1 ГПК за установяване правото на собственост на ищците въз основа на придобивна давност за 1/2 ид. част от онези реални части от три имота на общия наследодател К. М. в [населено място], които попадат в нерегулираната част на селото и в улица: от имот пл. № 413 – 226 кв. м. в [улица] кв. м. нерегулирани; от имот пл. № 387 - 170 кв. м. в [улица] кв. м. нерегулирани и от имот пл. № 385 – 203 кв. м. в [улица] кв. м. нерегулирани. Със същото решение на СОС е обезсилено като процесуално недопустимо поради липса на правен интерес решението на първата инстанция в частта, с която исковете са били отхвърлени и за другата 1/2 ид. част, която ищците притежават по наследство. Въззивният съд е приел от фактическа страна, че общият наследодател К. Н. М. е имал двама синове – М., който е наследодател на ищците и Ц. – наследодател на ответниците. Бившите имоти на К. М. в [населено място], които са спорни, се състоят от три части: – УПИ, собственост на ищците; нереализирана улица и нерегулирана част. С решение № 8 от 10.11.2005 г. на ПК Б. на наследниците на К. М. са възстановени ливада от 1,527 дка и ливада от 1030 дка, включващи и трите части от имотите на общия наследодател. Ответниците, като наследници на сина му Ц. К., са се снабдили с нотариален акт за собственост върху наследствената 1/2 ид.част от възстановените по ЗСПЗЗ части, попадащи в улица и в нерегулирана територия. Прието е, че ищците стопанисват от 1965 – 1966 г. трите имота в тяхната цялост, като ответниците не са имали претенции за това. При тези данни от правна страна е прието, че за онази 1/2 ид.част от процесните земи, които ищците имат по наследство от общия наследодател К. М., липсва спор за собствеността, затова предявеният иск е процесуално недопустим. За другата 1/2 ид.част, за която ответниците предявяват наследствени права от общия наследодател, искът, основан на придобивна давност, е допустим, но неоснователен. Прието е, че за тази част решението на ПК Б. е произвело правно действие, при което е настъпил реституционен ефект в полза на ответниците. Имотите са подлежали на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, тъй като общият наследодател е бил член на ТКЗС. За тях е важала забраната за придобиването им по давност на чл.86 ЗС в редакцията до изменението и от 1990 г., тъй като земите са били част от кооперативното земеползване. Нотариалният акт на ответниците за спорните части се ползва с легитимиращо действие, което ищците не са опровергали. Касационна жалба срещу въззивното решение в потвърдителната му част е подадена от И. Е. Н., М. М. К. и А. М. Г.. Жалбоподателите считат, че исковете им са доказани и съдът не е имал основание да ги отхвърля. От гласните доказателства се установявало, че жалбоподателите са осъществявали владение върху спорните имоти и са ги придобили по давност. Позовават се на обстоятелството, че от 1971 г., когато е била предвидена въпросната улица, тя не е била реализирана и представлява част от имотите, които те владеят. Позовават се и на обстоятелството, че собствеността върху нерегулираната част от имотите е възстановена с две решения на ПК Б. от 2001 г. и 2002 г. и до предявяване на иска през 2013 г. е изтекла предвидената в закона 10 годишна давност. Развиват и довод, че след 1971 г., когато е влязъл в сила регулационният план на [населено място], земите не са земеделски, тъй като попадат в строителния полигон, затова не подлежат на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. В изложението към жалбата се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по три въпроса, уточнени и обобщени от настоящия състав съобразно приетото в т.1 на ТР №1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС и във връзка с оплакванията в касационната жалба и посочената практика на ВКС, така: 1. Какви са предпоставките за придобиване по давност на земи, попадащи в строителния полигон на населеното място, когато са възстановени по реда на ЗСПЗЗ; 2. Какви са нормативните ограничения за придобивната давност по отношение на земи, възстановени по реда на ЗСПЗЗ и 3. В кои случаи въззивният съд може да допусне свидетелски показания. По тези въпроси жалбоподателите се позовават на практиката на ВКС - решение №62 от 29.03.2016 г. по гр. д. № 5628/2015 г. на I ГО; решение № 16 от 17.04.2015 г. на I ГО и определение № 545/07.07.2014 г. на III ГО. Ответникът в производството А. Ц. К. оспорва жалбата. Счита, че не са налице основания за допускането и до разглеждане по същество. Позовава се на ТР №1/06.08.2012 г. на ОСГК на ВКС. Третото лице помагач [община] оспорва жалбата. Счита, че улиците представляват обекти на публична общинска собственост и не могат да бъдат придобивани по давност. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, тъй като е редовна, подадена е в срок, от надлежна страна, срещу решение на въззивен съд по иск за собственост, за което не съществува пречка по чл.280, ал.2 ГПК за разглеждане на жалбата от ВКС. Налице е поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по втория въпрос за нормативните ограничения при придобиване право на собственост върху земи, възстановени по реда на ЗСПЗЗ. Въпросът е обуславящ за изхода на делото. С оглед данните, че нерегулираната част от спорните земи е възстановена по реда на ЗСПЗЗ с две решения на ПК Б. от 2001 г. и 2002 г. /още преди последното решение на ОСЗ от 2005 г., на което се е позовал въззивният съд/, изводът на съда за невъзможност идеална част от тези земи да е придобита по давност от ищците влиза в противоречие с решение № 62 от 29.03.2016 г. по гр.д. № 5628/2015 г. на ВКС, I ГО, в което е разисквана пречката по чл.5, ал.2 ЗВСОНИ, както и със задължителната практика по прилагането на чл.5, ал.2 ЗВСОНИ и това е основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК на въззивното решение. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение