Определение № 112 от 20.06.2017 г. на ВКС по гр. д. № 1958/2017 г.

Производството е по чл. 274, ал.2, пр.2, вр. чл.274, ал.2, т.2 и чл.248, ал.3, изр.2 ГПК. С определение от 04.01.2017 г. по в. гр. д. № 1799/2015 г. на Софийски апелативен съд, Х състав, постановено в производство по чл.248 ГПК, е оставено без уважение искането на Нов б. ун. за допълване на решението в частта за разноските пред въззивната инстанция. Съдът е приел, че с оглед изхода на делото разноски не се дължат, тъй като те остават в тежест на страните така, както са направени. Частна жалба срещу определението по чл.248 ГПК е подадена от Нов български университет. Жалбоподателят поддържа, че в срок е представил списък на разноските по чл.80 ГПК в размер на 33 085,60 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение, определено в съответствие с чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съдът следвало да присъди тази сума в производството по чл.248 ГПК, за което имало и указания на ВКС, дадени с разпореждане № 156 от 12.08.2016 г. на и.ф. председател на ІІ ГО. Към жалбата е представено и изложение на основанията по чл.280, ал.1 ГПК. Ответницата Д. С. В., действаща като [фирма], оспорва жалбата. Счита, че тя е неоснователна. Позовава се на разпоредбата на чл.78, ал.8 ГПК в редакцията, действаща след изменението с ДВ бр.8/2017 г., а ако е приложима старата редакция, според която размерът на юрисконсултското възнаграждение зависи от цената на иска, то следва да се приеме, че в случая тази цена е равна на данъчната оценка на имота на ответника по предявения иск по чл.109 ЗС. Частната жалба е допустима – подадена е в срок, срещу подлежащо на обжалване пред ВКС определение на апелативен съд по чл.248 ГПК. Съгласно т.24 на ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС определението на въззивния съд за допълване или изменение на въззивното решение в частта за разноските се обжалва по реда на чл.274, ал.2 ГПК. Ето защо в настоящия случай не се развива фаза по допустимост на касационното обжалване при съблюдаване на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК. Частната жалба е частично основателна по следните съображения: В производство по чл.248 ГПК Софийският апелативен съд е отказал да присъди на Нов б. ун. юрисконсултско възнаграждение за въззивното дело. Мотивирал се е с това, че е бил сезиран с жалби и от двете страни, едната от които е уважена, при което разноските се поемат от всяка страна така, както са направени. Определението е неправилно. Въззивното дело е образувано по жалба на Д. С. В., действаща като [фирма], против решение на първата инстанция по чл.109 ЗС и против осъждането и да заплати разноски за първоинстанционното производство в размер на 27 690,78 лв. Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение по чл.109 ЗС и при този резултат на делото той е следвало да присъди на основание чл.78, ал.1 ГПК разноски за въззивното производство в полза на въззиваемата страна Нов български университет. Обстоятелството, че със същото решение, имащо в тази част характер на определение, той е променил разноските за производството пред първата инстанция /намалил е присъденото юрисконсултско възнаграждение/, не се отразява на дължимостта на разноските за въззивната инстанция. Ето защо обжалваното в настоящото производство определение на въззивния съд по чл.248 ГПК следва да бъде отменено и ВКС да присъди юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство. Съдът определя размера на това възнаграждение на 300 лв., съобразно действащата редакция на чл.78, ал.8 ГПК, след изменението с ДВ бр. 8/2017 г., вр. чл.37, ал.1 ЗПП и чл. 25, ал.1 НЗПП. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.