Определение № 181 от 15.01.2026 г. на ВКС по гр. д. № 3974/2025 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на З. Г., Б. Г., М. Г., Б. Г. срещу определение № 1807 /09.06.2025 г. по в.ч.гр.д. № 1599 /2025 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е отменено определение № 6672 /21.05.2025 г. по гр.д. № 6996 /2025 г. на Пловдивския районен съд и вместо това е постановено друго, с което С. А. Б. е овластен на основание чл.391 ГПК, във вр. с чл.134, ал.3 ЗЗД да подаде от името на длъжника „Стар инвест“ ЕООД възражение по реда на чл.414 ГПК срещу заповед за незабавно изпълнение, издадена по ч.т.д. № 909 /2015 г. на Търговищкия районен съд против „Стар инвест“ ЕООД, с искане за спиране на изпълнителното производство по изп.д. № 92 /2025 г. по описа на ЧСИ Р. Р., с рег. №.

Насрещната страна С. А. Б. е подал писмен отговор, с който оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване и допустимостта и основателността на частната жалба.

Частната жалба е допустима: подадена е в срок от страни по делото, които имат право и интерес да обжалват срещу определение на въззивния съд, което подлежи на обжалване и е редовна.

Легитимацията на частните жалбоподатели произтича от качеството им на трети лица, чиито правни сфери са засегнати от допуснатата обезпечителна мярка, тъй като подаването на възражение по чл.414 ГПК е процесуално действие, свързано с отричане на признатото им със заповедта за изпълнение материално право (тяхно вземане) в заповедното производство. Обжалването на определението представлява защита срещу оспорване на тяхното вземане.

За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел следното:

Молителят С. А. Б. е взискател, а „Стар инвест“ ЕООД е длъжник по изп.д. № 217/2018 г. по описа на от ЧСИ Д. Н., рег. № КЧСИ.

По това изпълнителното дело са се присъединили като взискатели З. Г., Б. Г., М. Г., Б. Г. въз основа на удостоверение, издадено по чл.456 ГПК по изп.д. № 92/2025 г. на ЧСИ Р. Р., рег. № КЧСИ, което е образувано за събирането на вземането на четиримата взискатели от „Стар инвест“ ЕООД въз основа на изпълнителен лист, издаден по заповед за незабавно изпълнение на парично вземане по чл.417 ГПК, изд. по гр.д. № 909 /2015 г. на Търговищкия районен съд.

С. Б. е поискал от съда да бъде овластен да подаде възражение по реда на чл.414 ГПК от името на длъжника „Стар инвест“ ЕООД в заповедното производство по гр.д. № 909/2015 на ТРС. Това искане следва да бъде уважено, доколкото за молителя С. Б. съществува правен интерес да преодолее конкуренцията на своето вземане с конкуренцията на присъединилите се по неговото изпълнително дело взискатели.

Доколкото вземането на присъединилите се взискатели има за свое изпълнително основание изпълнителен лист, издаден в заповедно производство, то за първоначалния взискател има значение дали неговият длъжник е подал възражение по реда на чл.414 ГПК за да оспори вземането или не.

Пропускът на длъжника да подаде възражение против издадена заповед за изпълнение представлява увреждащо останалите кредитори действие, т.к. увеличава пасива в имуществото му.

В този случай следва кредиторът да може да упражни правото на бездействащия длъжник, а когато това право не се състои в предявяване на иск, е достатъчно овластяване на кредитора по процесуалния ред на обезпечителното производство. Съществува възможност такова възражение да е било подадено или да е изтекъл срокът за подаването му. Този въпрос обаче е без отношение към производството по чл.134, ал.3 ЗЗД, т.к. допустимостта на самото възражение е въпрос на преценка от заповедния съд, а не следва да се извършва в производството, което има обезпечителен характер. Ако правото на длъжника да подаде възражение е преклудирано, заповедният съд ще следва да има преценката дали да приеме възражението, подадено от овластения да го подаде кредитор. Също така е без правно значение за това производство дали първоначалният взискател има и други пътища за защита на интересите си, т.к. преценката на съда е ограничена единствено до искането,с което е бил сезиран.

Правото по чл.134, ал.3 ЗЗД е форма на обезпечение на вземанията. Автономна преценка на кредитора е кой път на защита той да предпочете и съдът не може да основава извода си за основателност на исканата мярка с аргументи а целесъобразност на исканото действие спрямо интересите на кредитора или при съпоставка с други уредени в правото способи за защита. Единствен коректив би бил неоправданото засягане на чужда правна сфера, каквато в този случай не е налице, т.к. спрямо длъжника мярката е полезна (определение № 506/12.07.2013 г. по ч.т.д. № 2589/2013 г. на II т.о. на ВКС).

По наличието на основания за допускане на касационно обжалване:

В представеното изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, частните касационни жалбоподатели се позовават на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, във връзка с което поставят следния въпрос:

1. Представлява ли бездействието на длъжника задължителна предпоставка за допустимост на искането по чл.134, ал.3 ЗЗД на кредитор да бъде овластен за извършване на действие от името на длъжника?, за който се твърди, че е разрешен в противоречие с решение № 159/17.02.2021 г. по гр.д. № 759 / 2020 г. на IV г.о. на Върховния касационен съд (ВКС) и определение № 539 от 11.07.2011 г. по ч,гр.д. № 488 /2011 г. на I т.о. на ВКС.

Въпросът е обуславящ за изхода на спора, но не е разрешен в противоречие, а в съответствие с посоченото решение и с посоченото определение на ВКС.

В посоченото решение в отговор на правен въпрос е прието, че ищецът трябва да установи, че е кредитор и че има правен интерес да бъде овластен от съда (да извърши действието, да упражни чуждото имуществено право), както и това, че неговият длъжник има имуществено право към трето лице, но бездейства, не го реализира и така уврежда интересите на своя кредитор, като застрашава възможността му да удовлетвори своето вземане.

В посоченото определение по чл.274, ал.3 ГПК, с което не е допуснато касационно обжалване, не е прието нещо различно. Прието е следното: чл.134 ЗЗД дава на кредитора правно средство срещу бездействие на неговия длъжник, с което рискува да намали имуществото си, т.е. да намали общото обезпечение. Чл.134 ЗЗД не ес прилага, когато длъжникът бездейства, но наличното му имущество е достатъчно, за да покрие задълженията му. Който иска да да упражнява чуждо право по чл.134 ЗЗД трябва да установи, че има вземане срещу титуляра на това право.

В настоящият случай, качеството на кредитор на С. А. Б. не е спорно, нито това, че срещу неговия длъжник е издадена заповед за незабавно изпълнение в полза на присъединилите се взискатели, по която е образувано друго изпълнително дело. Въззивният съд е обосновал наличието на правен интерес за С. А. Б. да упражни чуждото имуществено право – да подаде възражение по чл.414 ГПК по другото изпълнително дело, като твърди, че длъжникът му бездейства, въззивният съд е обосновал извода си, че така длъжникът уврежда интересите на взискателя С. Б., а присъединилите се взискатели не са твърдели, нито доказали длъжникът да е подал възражение по чл.414 ГПК по изпълнителното дело, по което са взискатели срещу него.

В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателите поставят и следните въпроси, за които твърдят, че са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като по тях липсва съдебна практика:

1. Допустимо ли е кредитор да бъде овластен по реда на чл.134, ал.3 ЗЗД да извърши от името на длъжника процесуални действия, различни от предявяването на иск?

2. Подаването на възражение по чл.414 ГПК от името на длъжника попада ли в приложното поле на чл.134, ад.3 ЗЗД като действие, за което кредитор може да бъде овластен от съда по реда за обезпечаване на исковете?

3. Налице ли е правен интерес за кредитор - взискател по изпълнително дело, да иска овластяване по реда на чл.134, ал.3 ЗЗД за подаване от името на длъжника на възражение против заповед за изпълнение, издадена в полза на друг присъединен кредитор?

4. За да бъде овластен по реда на чл.134, ал.3 ЗЗД кредитор да подаде от името на длъжник възражение против издадена заповед за изпълнение, необходимо ли е да се установи бездействие от страна на длъжника? Следва ли последният да е получил заповедта за изпълнение и да е започнал да тече срокът по чл.414 ГПК?

5. Подаването на възражение по чл. 414 ГПК, представлява ли упражняване на такива права на длъжника, упражнението на което зависи от чисто личната негова преценка, и в тази връзка налице ли е в този случай изключението по чл.134, ал.1, предл. последно?

Първите три въпроса са по приложението на чл.134, ал.1 и ал.3 ЗЗД. Няма съмнение, че подаването на възражение по чл.414 ГПК е упражняване на имуществено право и то на такова, упражняването на което не зависи от чисто личната преценка на длъжника. Разпоредбата не съдържа ограничението по отношение на това процесуално действие.

Съществува и практика на ВКС в този смисъл – например определение № 65/03.02.2020 г. по ч.гр.д. № 65/2021 г. на III г.о. на ВКС, както и посоченото от жалбоподателите определение № 389/08.10.2020 г. по ч.гр.д. № 2139/2020 г. на III г.о. на ВКС, в които е прието, че длъжникът няма правен интерес да обжалва определение, с което е допуснато такова овластяване, тъй като е благоприятно за него.

Четвъртият въпрос е обуславящ, но не е разрешен както се твърди. Жалбоподателите не са твърдели, нито установили по делото, че техният длъжник „Стар инвест“ ЕООД е подал възражение срещу издадената в тяхна полза заповед за незабавно изпълнение, поради което следва да се приеме, че не са опровергали това твърдение на молителя С. Б..

Отделно от това и както им е посочил въззивният съд, допустимостта на самото възражение е въпрос на преценка от заповедния съд, пред който те лесно могат да се защитят, с доводи, че такова възражение е подадено или преклудирано. Заповедният съд ще следва да извърши преценката дали да приеме възражението на овластения да го подаде кредитор.

Петият въпрос е обуславящ, но както беше посочено за първите три въпроса няма съмнение, че подаването на възражение по чл.414 ГПК е упражняване на такова имуществено право, което не зависи от чисто личната преценка на длъжника.

Касационните жалбоподатели излагат доводи и за очевидна неправилност на обжалваното определение – основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК.

Очевидната неправилност е отделно основание за допускане на касационно обжалване, такава форма на неправилност, която предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона - материален или процесуален или явна необоснованост. Настоящият състав намира, че за да е очевидна, неправилността на обжалваното определение трябва да е толкова съществена, че да може да бъде установена при прочит на същото (на мотивите към него). В конкретния случай при запознаване с обжалваното определение настоящият състав не установи то да е постановено в явно нарушение на материалния или процесуалния закон, нито извън тези закони, нито да е явно необосновано (фактическите изводи на съда да не съответстват на обсъдените от него доказателства). Или: При запознаване със съдържанието на обжалваното определение (на мотивите към него) настоящият състав не може да установи основателността на наведените доводи за неправилност по чл.281, т.3 ГПК.

Поради това настоящият състав намира, че няма съмнение за очевидна неправилност на обжалваното определение.

От изложеното дотук настоящият съдебен състав намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.

С оглед изхода от това производство частните жалбоподатели нямат право на разноски. Ответникът не претендира разноски и не представил списък на разноски и доказателства за направени разноски, поради което и на него разноски не следва да се присъждат.

Воден от изложеното съдът