Определение № 173 от 01.04.2009 г. на ВКС по т. д. № 104/2009 г.

Производството е по реда на чл.274 ал.3 т.2 ГПК вр.чл.248 ГПК. Образувано е по частната касационна жалба на Д., представлявана от Министъра на ф. срещу О. № 1* от 04.12.2008 год. по гр.д. № 2439/08 год. на Софийски апелативен съд. С него е по реда на чл.192 ал.4 ГПК (отм.) съдът се е произнесъл по частната жалба “Т”Е. срещу определението от 04.07.2008 год. по т.д. № 610/2006 год. на Софийски градски съд. С него СГС (сезиран с молба от 30.08.2007 год.) се е произнесъл по реда на чл.192 ал.4 ГПК (отм.) за изменение на постановеното на 24.07.2007 год. решение по същото дело в частта за разноските. Частната касационна жалба е депозирана в срока по чл.275 ал.1 ГПК. На основание чл.274 ал.3 ГПК е приложено изложение на основанията за допускане на касационен контрол в което се сочат бланкетно всички основания по чл.280 ал.1 ГПК. Липсва формулировка относно това, кой е същественият въпрос по който се е произнесъл въззивния съд. Становището на настоящия съдебен състав, че не е налице нито едно от основанията по т.1-3 на чл.280 ал.1 ГПК за допускане на факултативния касационен контрол произтича от следното: Софийски градски съд се е произнесъл по спор между “Т”Е., като ищец и Д., чрез Министъра на ф., като ответник. Като е счел искът за основателен, СГС го е уважил за сумата 66216 лв. Присъдил е и разноски в размер на 3348 лв. С депозирана на 30.08.2007 год. молба, ищецът е поискал изменение на решението в частта за разноските, като му бъдат присъдени още 3000 лв. С определението си от 04.07.2008 год. СГС е оставил молбата без уважение. По реда на въззивното обжалване Софийски апелативен съд е присъдил исканата сума. С допълнителна молба депозирана на 17.09.2008 год. Д. е поискал изменение на решението в частта относно присъждането на разноски. С обжалваното пред настоящата инстанция определение, по реда на чл.192 ал.4 ГПК (отм.) съдът се е произнесъл по искането. Всъщност, касаторът смесва основанията за допускане на касационен контрол с основанията за касиране на въззивния акт, като в изложението по чл.284 ал.1 т.3 ГПК отново са изложени доводи за неправилна преценка от страна на САС на фактите и обстоятелствата по делото и съпоставката с чл.70 ГПК (отм.) което е довело и до нарушение на закона. Налице е неправилно разбиране от страна на касатора на основанията по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Нарушаването на процесуалния закон или преждевременното произнасяне по разноските от страна на въззивния съд, евентуално би съставлявало основание по чл.281 т.2 (каквото не се твърди) или т.3 ГПК, но не и такова по чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Предвид на горното, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.