Определение № 11262 от 21.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 401/2024 г.

Производството е по реда на чл.248, ал.1 от Гражданскопроцесуален кодекс(ГПК) вр.с чл.144 от Административнопроцесуалния кодекс(ГПК). Образувано е по молба на адв.В. В. Петков от САК, процесуален представител на Х. А., гражданин на Сирия, с която се иска допълване на решение N 9838/17.09.2024г., постановено по адм.д. N 401/2024г. на Върховния административен съд, в частта за разноските. Иска се присъждане на направените по делото съдебно-деловодни разноски за двете инстанции, претендирани на осн.чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата. Ответната по молбата за допълване страна- началник сектор „Незаконна миграция“ при отдел „Миграция“- СДВР чрез юрк. Иванова, в срока по чл.248, ал.2 от ГПК е представила писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на молбата. Твърди се, че искането за присъждане на разноски не е направено своевременно, най-късно в съдебното заседание, в което е приключило разглеждането на делото пред съответната инстанция. Сочи се също, че от процесуалния представител на жалбоподателя не е представен списък на разноски по реда на чл.80 от ГПК, а в представения по делото договор за правна помощ не е отразена договорена сума. Липсват и доказателства за заплащането на такава. Иска се молбата да бъде оставена без уважение, а в случай, че молбата бъде уважена, да бъде взето предвид Решение С-438/22 на СЕС. Върховният административен съд, състав на трето отделение, преценява молбата за допълване за процесуално допустима, като подадена в срока по чл.248, ал.1 от ГПК и от надлежна страна. Разгледана по същество, молбата е основателна по следните съображения: С решението, чието допълване се иска, Върховният административен съд е отменил решение N 6812/09.11.2023г., постановено по N 8693/2023г. по описа на Административен съд- София град и вместо него е постановил отмяна на заповед УРИ N 5392 ПАМ-6163/21.08.2023г., издадена от началник сектор „Незаконна миграция“ при отдел „Миграция“- при СДВР, с която на Х. А., гражданин на Сирия е наложена принудителна административна мярка „връщане до страната на произход- Сирия“ и преписката е върната на административния орган за ново разглеждане. В решението на Върховния административен съд няма произнасяне по претенцията за разноски. Установи се по делото, че на Х. А. е предоставена безплатна правна помощ и както в жалбата пред първоинстанционния съд, така и в касационната жалба, процесуалният му представител – адв.Петков е направил искане за присъждане на разноски на осн.чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата. Общата разпоредба на чл. 78 от ГПК в случая е неприложима, тъй като присъждането на съдебни разноски се претендира при условията на специалната хипотеза на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата. Налице са всички основания за допълване на решението в частта за разноските, дължими при условията на чл. 38, ал. 2 от ЗА. По делото е представено общо пълномощно за процесуално представителство от 01.09.2023 г., с което Х. А. е упълномощил под номер три адвокат В. Петков от САК да осъществи правна помощ и съдействие относно оспорване на процесната заповед, като изрично е посочено, че предоставянето на правната помощ е безплатно на осн.чл. 38 от Закона за адвокатурата, Правото на разноски възниква за страната, в чиято полза е постановен съдебният акт. Предвид изхода на спора- отмяна на оспорената от жалбоподателя заповед, то налице са условията за допълване на решение N 9838/17.09.2024г., постановено по адм.д. N 401/2024г. на Върховния административен съд, в частта за разноските, като в полза на адв. Петков, осъществил безплатна правна помощ по реда на чл.38, ал.1,т.2 от ЗА следва да се присъди адвокатско възнаграждение за двете инстанции, в размер не по-нисък от предвидения в чл.8, ал.3 от Наредба № 1/2004 г. (изм.бр.88 от 2022г.), СДВР следва да бъде осъдена да заплати на адв.В. Петков от САК адвокатско възнаграждение в размер на 2000лв., по 1000 лв. за всяка инстанция.