Определение № 263 от 10.01.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11711/2023 г.

ВАСТрето отделение10.01.2024reporting judge Иван Раденков

Ruling

ОСТАВЯ В СИЛА протоколно определение 25.10.2023 г., постановено по адм.д. № 954/2008 г. по описа на Софийски градски съд. Определението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, Председател: /п/ ИВАН РАДЕНКОВ секретар: Членове: /п/ АГЛИКА АДАМОВА /п/ ЮЛИЯН КИРОВ

Grounds

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частната жалба на адв. В. Иванова, особен представител на А. Коч и И. Кашман против протоколно определение от 25.10.2023 г., постановено по адм.д. № 954/2008 г. по описа на Софийски градски съд В частната жалба се поддържат оплаквания за неправилност и необоснованост на определението като постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон – отменителни основания по чл.209 т.3 от АПК. Като прецени доводите на частния жалбоподател и данните по делото, Върховния административен съд, трето отделение намира частната жалба за процесуално допустима - подадена от надлежна страна в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна по следните съображения: Производството пред Софийски градски съд е образувано по искова молба от 29.11.2006 г. на 30 ищци срещу мълчалив отказ на Областен управител на Област София по преписка № РД-97-00-5742 от 18.10-1998 г. за обезщетяване по ЗОСОИ. В хода на съдебния процес жалбоподателят И. Шаранков е починал. По правилата на заместване като жалбоподатели съгласно чл. 120 ГПК са конституирани техните наследници, а именно: наследниците на И. Шаранков (Д. Шеридан) - М. Шеридан - съпруга, А. Шеридан (А. Коч) и И. Кашман - дъщери, съгласно удостоверение за наследници № 002177 от 22.06.2004 г. на община Русе и декларация за идентичност на имена на И. Шаранков (Д. Шеридан) По отношение на жалбоподателите А. Коч, И. Кашман с обжалваното протоколно определение от 25.10.2023 г. по описа на СГС съдебното производство е прекратено на основание чл. 100 ал.1 изр.1 и изр.2 вр. чл. 98, ал.1, буква “б” от ГПК , приложима на основание чл.45 ЗАП отм., тъй като след дадени разпореждания от съда (от 15.02.2023г. и от 01.03.2023г.) не са посочили адрес, на който да бъдат призовани, въпреки че им е указано, че в противен случай производството по отношение на тях ще бъде прекратено. Съобщаването на дадените указания е извършено по реда на чл.100, ал.1, изр. 2 от ГПК чрез поставяне на обявление на определеното за това място в съда в продължение на една седмица. Поставянето на обявление е удостоверено от съдебен служител. Предоставена е и възможност на процесуалния представител на двете ищци да посочи техни адреси. Това разпореждане също не е изпълнено. С обжалваното протоколно определение се отменят и определение от 08.08.2018 г., с което адв. И. Минчев е назначен на осн. чл. 50 ал.2 от ГПК за особен представител на е А. Коч, И. Кашман, както и протоколно определение от 20.10.2021 г., с което адв. В. Иванова е назначена на осн. чл. 50 ал.2 ГПК за особен представител на същите лица. Върховният административен съд, трето отделение споделя изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него определение за валидно, допустимо и правилно. Делото е образувано през 2001 г., тоест преди повече от 20 години. Няма как делото да се забавя още заради липсата на активно процесуално поведение на жалбоподателите. Разпоредбата на чл.100 от отменения, но приложим за конкретния случай ГПК постановява, че

1

Ако исковата молба не отговаря на изискванията, на ищеца се праща съобщение да отстрани в седемдневен срок допуснатите нередовности. Когато не е посочен и не е известен на съда адресът на ищеца, съобщението се прави чрез поставяне на обявление на определеното за това място в съда в продължение на една седмица.

2

Ако ищецът не отстрани в срока нередовностите, исковата молба заедно с приложенията се връща, а ако адресът не е известен, се оставя в канцеларията на съда на разположение на ищеца. Против връщането на исковата молба може да се подаде частна жалба, от която препис за връчване не се представя.

3

По същия начин се постъпва и когато нередовностите в исковата молба се забележат в течение на производството. Посочването на адрес за призоваване е част от задължителните реквизити на една редовна искова молба. Вярно е, че двете лица са конституирани като страни в производството по силата на наследяването, но за тях също важи изискването за посочване на адрес. Липсата на активно процесуално поведение показва незаинтересованост от процеса. По отношение на отмяната на назначаването на особени представители на жалбоподателите, правилно съдът е отбелязал, че производство по чл. 50 ГПК (отм) се открива само по отношение на ответник, който не може да се призове за разглеждане на делото – “Ако при завеждане на делото постоянният адрес на ответника е неизвестен или ако в продължение на един месец ответникът не може да бъде призован на постоянния му адрес и отсъствието му се удостоверява с подпис върху призовката поне на един свидетел, като връчителят отбелязва трите имена и адреса му, той се призовава чрез публикация в неофициалния раздел на "Държавен вестник", направена най-малко един месец преди заседанието. Съдът разрешава призоваването да стане по този ред, след като се удостовери, чрез справка в съответната адресна служба или по друг начин, че постоянният адрес на ответника е действително неизвестен.

2

Ако въпреки публикацията ответникът не се яви в съда при разглеждане на делото, съдът му назначава представител.”. По изложените съображения правилно съдът е отменил определенията за назначаването на особен представител. С оглед горното обжалваното определение като правилно следва да бъде оставено в сила.

Cited provisions

12