Определение № 263 от 10.01.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11711/2023 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частната жалба на адв. В. Иванова, особен представител на А. Коч и И. Кашман против протоколно определение от 25.10.2023 г., постановено по адм.д. № 954/2008 г. по описа на Софийски градски съд В частната жалба се поддържат оплаквания за неправилност и необоснованост на определението като постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон – отменителни основания по чл.209 т.3 от АПК. Като прецени доводите на частния жалбоподател и данните по делото, Върховния административен съд, трето отделение намира частната жалба за процесуално допустима - подадена от надлежна страна в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна по следните съображения: Производството пред Софийски градски съд е образувано по искова молба от 29.11.2006 г. на 30 ищци срещу мълчалив отказ на Областен управител на Област София по преписка № РД-97-00-5742 от 18.10-1998 г. за обезщетяване по ЗОСОИ. В хода на съдебния процес жалбоподателят И. Шаранков е починал. По правилата на заместване като жалбоподатели съгласно чл. 120 ГПК са конституирани техните наследници, а именно: наследниците на И. Шаранков (Д. Шеридан) - М. Шеридан - съпруга, А. Шеридан (А. Коч) и И. Кашман - дъщери, съгласно удостоверение за наследници № 002177 от 22.06.2004 г. на община Русе и декларация за идентичност на имена на И. Шаранков (Д. Шеридан) По отношение на жалбоподателите А. Коч, И. Кашман с обжалваното протоколно определение от 25.10.2023 г. по описа на СГС съдебното производство е прекратено на основание чл. 100 ал.1 изр.1 и изр.2 вр. чл. 98, ал.1, буква “б” от ГПК , приложима на основание чл.45 ЗАП отм., тъй като след дадени разпореждания от съда (от 15.02.2023г. и от 01.03.2023г.) не са посочили адрес, на който да бъдат призовани, въпреки че им е указано, че в противен случай производството по отношение на тях ще бъде прекратено. Съобщаването на дадените указания е извършено по реда на чл.100, ал.1, изр. 2 от ГПК чрез поставяне на обявление на определеното за това място в съда в продължение на една седмица. Поставянето на обявление е удостоверено от съдебен служител. Предоставена е и възможност на процесуалния представител на двете ищци да посочи техни адреси. Това разпореждане също не е изпълнено. С обжалваното протоколно определение се отменят и определение от 08.08.2018 г., с което адв. И. Минчев е назначен на осн. чл. 50 ал.2 от ГПК за особен представител на е А. Коч, И. Кашман, както и протоколно определение от 20.10.2021 г., с което адв. В. Иванова е назначена на осн. чл. 50 ал.2 ГПК за особен представител на същите лица. Върховният административен съд, трето отделение споделя изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него определение за валидно, допустимо и правилно. Делото е образувано през 2001 г., тоест преди повече от 20 години. Няма как делото да се забавя още заради липсата на активно процесуално поведение на жалбоподателите. Разпоредбата на чл.100 от отменения, но приложим за конкретния случай ГПК постановява, че