Определение № 50822 от 15.11.2022 г. на ВКС по гр. д. № 820/2022 г.

Производство по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на П. М. Д., подадена чрез адв. С. С., и по касационна жалба на М. В. С.-Р. и Е. Т. Р., подадена чрез адв. А. П., срещу решение № 10485/23.07.2021 г., постановено по възз. гр. дело № 2043/2019 г. на Софийския апелативен съд (САС). С обжалваното решение въззивният съд е постановил следното: 1) Отменил е първоинстанционното решение № 1301/22.02.2019 г. по гр. дело № 4912/2015 г. на Софийския градски съд (СГС) в частта, с която са били отхвърлени предявените от М. Д. М. срещу касатора П. Д. искове по чл. 26, във вр. с чл. 31, ал. 1 и чл. 42, ал. 2 от ЗЗД, и вместо това е уважил тези искове, а именно: А) Унищожил е, на основание чл. 31, ал. 1 от ЗЗД, упълномощаването, извършено от Д. М. Д. в полза на касатора-ответник П. Д. с нотариално заверено пълномощно на подпис и съдържание от 21.10.2014 г. с рег. № 33181 и рег. № 33180 на нотариус с рег. № 274; и Б) Прогласил е, на основание чл. 26, във вр. с чл. 42, ал. 2 от ЗЗД, за нищожен (недействителен) договор за дарение, обективиран в нотариален акт № ..../...... г., т. ...., рег. №...., нот. д. № ..../..... г., с който Д. Д., чрез пълномощника си – касатора-ответник П. Д., е дарил на последния – касатора-ответник П. Д., процесния недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда, с идентификатор........., находящ се в [населено място], [улица], [жилищен адрес] (подробно описан ведно с принадлежностите му); 2) Отменил е първоинстанционното решение и в частта, с която е бил отхвърлен и предявеният от ищеца М. М. срещу жалбоподателите М. и Е. Р. иск с правно основание чл. 108 от ЗС, и вместо това е уважил и този иск, а именно: признал е за установено по отношение на касаторите-ответници Р., че ищецът М. е собственик на горепосочения – процесния недвижим имот (отново подробно описан ведно с принадлежностите му), и е осъдил ответниците Р. да предадат на ищеца владението върху имота; 3) Обезсилил е първоинстанционното решение в частта, с която е бил отхвърлен предявеният от ищеца М. срещу касатора П. Д. евентуален иск с правно основание чл. 30, ал. 1 от ЗН за възстановяване на запазена част от наследството на Д. Д., като накърнена с горепосочения – процесния договор за дарение от 23.10.2014 г.; 4) Потвърдил е първоинстанционното решение в частта, с която е оставен без разглеждане предявен от ищеца М. срещу касаторите Р. иск по чл. 59 от ЗЗД; и 5) присъдил е разноски по делото в полза на ищеца. Относно касационната жалба на П. М. Д. съдът намира следното: С тази жалба въззивното решение е обжалвано изцяло. При извършената служебна проверка съдът намира, че тази жалба е процесуално недопустима в частта ѝ, подадена срещу тази част на въззивното решение, с която е уважен реивандикационният иск по чл. 108 от ЗС на М. М., предявен срещу другите двама ответници по делото – съпрузите Р., както и срещу частта на въззивното решение, имаща характера на определение, с която първоинстанционното решение по делото е потвърдено в частта му, също имаща характера на определение, с която е оставен без разглеждане (т.е. върната е исковата молба в частта ѝ по) иска по чл. 59 от ЗЗД на М. срещу ответниците Р.. Касаторът П. Д. не е ответник по тези искове по чл. 108 от ЗС и чл. 59 от ЗЗД (нито има качеството на необходим другар по смисъла на чл. 216, ал. 2 от ГПК на ответниците по тези искове – М. и Е. Р., нито пък е конституиран по делото като техен помагач по реда на чл. 218 или чл. 219 от ГПК), поради което П. Д. не е процесуално легитимиран да обжалва въззивното решение в частта му по тези искове. Отделно от това, цената на иска по чл. 59 от ЗЗД е под 5 000 лв., поради което въззивното решение в частта му, имаща характера на преграждащо определение по отношение на този иск, не подлежи на касационно обжалване и съгласно разпоредбата на чл. 274, ал. 4, във вр. с чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. 1 от ГПК. По тези съображения касационна жалба на П. Д. следва да се остави без разглеждане в посочената част, като касационното производство по делото следва да се прекрати в същата част. В останалата ѝ част касационната жалба на П. Д. е процесуално допустима – подадена е в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащата на касационно обжалване от него част от въззивното решение. В жалбата му се твърди нищожност, но се излагат оплаквания и доводи, които се квалифицират като такива за недопустимост, евентуално – за неправилност на обжалваното решение, т.е. – навеждат се касационни основания по чл. 281, т. 2 и т. 3 от ГПК. Ответникът по касация – ищецът М. М. в отговора си, подаден чрез адв. М. С., излага становище, че не следва да се допуска касационното обжалване по жалбата на П. Д.; при условията на евентуалност поддържа съображения и доводи за неоснователност на тази жалба. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК на жалбоподателя П. Д., като общи основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, са формулирани следните процесуалноправни въпроси: 1) безсрочно пълномощно, подписано след изтекъл продължителен период от време (5, 10 или 20 години) и представено пред съд, следва ли да се контролира по реда на чл. 129 от ГПК, и задължително ли е да се иска препотвърждаване на представителната власт на упълномощения или преупълномощения по образуваното дело, когато пълномощията не дават възможност за преупълномощаване, както и за завеждане на искове от името на упълномощителя; и 2) при какви условия и до каква степен един съд може да се позовава на изводите на решението на друг съд като „съдебен прецедент“, с оглед разпоредбите на чл. 290, ал. 3, чл. 297 и чл. 298, ал. 1 от ГПК. Касаторът П. Д. сочи в изложението си разпоредбите на чл. 280, ал. 1, т. 3 и ал. 2 от ГПК, но по отношение на никой от двата формулирани от негова страна процесуалноправни въпроса, не е навел никое от допълнителните основания за допускане на касационното обжалване по т. 1, т. 2 или т. 3 на чл. 280, ал. 1 от ГПК. Първият от горните въпроси се свързва с оплакванията и доводите на касатора-ответник П. Д. за недопустимост на въззивното решение, поради липса на надлежно упълномощаване по делото на процесуалните пълномощници на ищеца – неговата майка Е. Н., адв. М. С. и адв. Н. С.. По повод подаването чрез адв. С. на отговорите на ищеца на двете касационни жалби, настоящият съдебен състав е извършил служебна проверка и е установил, че още пред първата инстанция са представени пълномощни – от ищеца за неговата майка Е. Н. и от последната за адв. С. и адв. С., с които същите са надлежно упълномощени, респ. – преупълномощени да представляват ищеца по делото във всички инстанции (преупълномощаването е станало в хипотезата на чл. 43, ал. 1, предл. 2 от ЗЗД, във вр. с чл. 33 от ГПК – с оглед необходимостта от запазване интересите на ищеца, предвид и установеното по делото обстоятелство, че той е незрящ); наред с това, пред въззивната и касационната инстанция са представени и подписани лично от ищеца пълномощни за адв. С. и адв. С., с които те също са надлежно упълномощени. При този резултат от служебната проверка на процесуалното представителство на ищеца, като изискване за редовност, респ. – абсолютна процесуална предпоставка за процесуалната допустимост на подадените от негово име отговори на касационните жалби, респ. – и за развитието на цялото производство по делото, а също и предвид задължителните указания и разяснения, дадени с т. 2 от тълкувателно решение (ТР) № 5/2014 г. от 12.12.2016 г. на ОСГТК на ВКС, съдът намира, че (извън служебната проверка, извършвана от съда) възражение за липса на представителна власт за процесуалните пълномощници на ищеца по делото, може да прави единствено самият ищец, но не и насрещна страна – ответник по делото. При това положение първият процесуалноправен въпрос, формулиран в изложението на касатора-ответник П. Д., се явява такъв без значение за изхода на делото, респ. – не съставлява и общо основание по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване – в този смисъл са и задължителните указания и разяснения, дадени с т. 1 от ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. Също предвид и горните съображения съдът намира, че не е налице и основание за служебно допускане на касационното обжалване в някоя от хипотезите по чл. 280, ал. 2, предл. 1 и 2 от ГПК – поради вероятна нищожност или недопустимост на въззивното решение, респ. – на подлежащата на обжалване част от него. Няма основание касационното обжалване да се допуска и по другия процесуалноправен въпрос, формулиран от страна на жалбоподателя П. Д.. Както вече беше посочено, в изложението на последния, във връзка с този въпрос не е наведено никое от допълнителните основания за допускане на касационното обжалване по т. 1, т. 2 или т. 3 на чл. 280, ал. 1 от ГПК, а вместо това единствено са посочени разпоредбите на чл. 280, ал. 1, т. 3 и ал. 2 от ГПК и са преповторени оплакванията от касационната му жалба за неправилност на въззивното решение в частта му по уважените с него искове за недействителност на процесните пълномощно и договор за дарение. Тези общи касационни оплаквания могат да съставляват единствено касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК, които не могат да бъдат разглеждани в настоящата фаза на касационното производство по чл. 288 от ГПК, тъй като същите не съставляват основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК (в този смисъл – също ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС), нито пък касаторът изрично навежда, а и не се установява основанието за допускане на същото по чл. 280, ал. 2, предл. 3 от ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение в частта му по исковете за недействителност. Отделно от това, въззивният съд е дал разрешение на този процесуалноправен въпрос по тълкуването и приложението на чл. 297 и чл. 298, ал. 1 от ГПК, в съответствие с изрично цитираната в мотивите към обжалваното решение практика на ВКС, обективирана в решение № 314/15.01.2018 г. по гр. д. № 4301/2014 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС и решение № 178/02.01.2019 г. по гр. дело № 4579/2017 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, поради което също няма основание касационното обжалване да се допуска по този въпрос (също ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС). Относно касационната жалба на М. В. С.-Р. и Е. Т. Р. съдът намира следното: С тази жалба въззивното решение е обжалвано само в частта, с която са уважени исковете за недействителност по чл. 31, ал. 1 и чл. 42, ал. 2 от ЗЗД и реивандикационният иск по чл. 108 от ЗС. При извършената служебна проверка съдът намира, че тази жалба е процесуално недопустима в частта ѝ относно исковете за недействителност по чл. 31, ал. 1 и чл. 42, ал. 2 от ЗЗД, които са предявени от М. М. срещу другия ответник по делото – П. Д.. Касаторите М. и Е. Р. не са ответници по тези искове (те не биха и могли да са надлежно процесуално легитимирани да отговарят по тях, тъй като не са адресати или страна по атакуваните сделки – в този смисъл са и разясненията в мотивите към т. 2 от ТР № 5/2014 г. от 12.12.2016 г. на ОСГТК на ВКС, респ. – нямат и качеството на необходими другари по смисъла на чл. 216, ал. 2 от ГПК на ответника по тези искове – П. Д.; нито пък са конституирани по делото като негови помагачи по реда на чл. 218 или чл. 219 от ГПК), поради което М. и Е. Р. не са процесуално легитимирани да обжалват въззивното решение в частта му по тези искове. По тези съображения, подадената от тях касационна жалба следва да се остави без разглеждане в посочената част, като касационното производство по делото следва да се прекрати в същата част. В останалата ѝ част касационната жалба на М. и Е. Р. е процесуално допустима – подадена е в срок от процесуално легитимирани за това лица срещу подлежащата на касационно обжалване от тях част на въззивното решение, с която е уважен реивандикационният иск по чл. 108 от ЗС. В жалбата им се поддържат оплаквания и доводи за неправилност, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК. Ответникът по касация – ищецът М. М. в отговора си, подаден чрез адв. М. С., излага становище, че не следва да се допуска касационното обжалване и по жалбата на М. и Е. Р.; при условията на евентуалност поддържа съображения и доводи за неоснователност и на тази жалба. Ответникът П. Д. няма положението на насрещна страна по делото спрямо ответниците М. и Е. Р., поради което не разполага с процесуално право на отговор на тяхната жалба и съдът не взема предвид подадения такъв чрез адв. Е. П.. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК на жалбоподателите М. и Е. Р., като общи основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, са формулирани следните правни въпроси: 1) може ли да се унищожи едностранна сделка (упълномощаване) на основание липса на дееспособност по отношение на упълномощителя към датата на подписване и нотариална заверка на пълномощното, при положение, че делото е заведено от наследник след смъртта на упълномощителя и от страна на ищеца по конститутивния иск с правно основание чл. 31, ал. 1 от ЗЗД не са наведени по делото нито твърдения, нито в производството пред първата и/или пред въззивната инстанция са събрани доказателства за наличие на материалноправните, алтернативно предвидени предпоставки по чл. 31, ал. 2 от ЗЗД; 2) мотивите на влязло в сила решение по уважен конститутивен иск с правно основание чл. 31, ал. 1 от ЗЗД между две страни в процеса формират ли сила на пресъдено нещо относно общите правопораждащи факти, които са обект на изследване и по други паралелно заведени дела (обусловени дела), по които обаче искове не е налице идентичност на страните, на предмета на заведените искове в двете паралелно развиващи се съдебни производства и на правоотношенията, във връзка с които е заведено обуславящото дело и съответно обусловеното дело; и 3) мотивите на влязло в сила решение по уважен конститутивен иск с правно основание чл. 31, ал. 1 от ЗЗД между две страни в процеса формират ли сила на пресъдено нещо относно вменяемостта на прехвърлителя по унищожаема сделка, при положение, че този въпрос се явява преюдициален за спорното право и същевременно не е въведен за разглеждане като предмет на спора посредством предявяване на инцидентен установителен иск по реда на чл. 212 от ГПК. Касаторите Р. навеждат допълнителното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, като излагат съображения, че тези въпроси са разрешени от въззивния съд в противоречие с конкретно посочени актове на ВКС. Сочат и основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 3 от ГПК, като поддържат очевидна неправилност на съображенията на въззивния съд за уважаването на предявения срещу ответника П. Д. иск по чл. 31, ал. 1 от ЗЗД за унищожаването на процесната упълномощителна сделка. Видно от гореизложеното, както формулираните от страна на жалбоподателите Р. три правни въпроса, така и доводите им за очевидна неправилност са относими единствено към иска по чл. 31, ал. 1 от ЗЗД, по който те не са ответници и не разполагат с процесуалното право на касационно обжалване на тази част от въззивното решение, с която този иск е уважен. Касаторите Р. не са навели основания за допускане на касационното обжалване относно процесуално допустимата част от касационната им жалба срещу въззивното решение – в частта, с която е уважен предявеният срещу тях реивандикационен иск по чл. 108 от ЗС. Съдът не намира и основания за служебно допускане на касационното обжалване на тази част от въззивното решение – в хипотезите по чл. 280, ал. 2 от ГПК. Предвид изхода на делото, съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 4 и чл. 81 от ГПК жалбоподателите-ответници Р. дължат и следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца, направените от него разноски за заплатеното адвокатско възнаграждение за защитата му в касационното производство, а именно – сумата 2 000 лв., претендирани с подадения от ищеца отговор на касационната жалба на Р., към който отговор са представени и доказателства за заплащането на това адвокатско възнаграждение. С подадения от ищеца отговор на касационната жалба на П. Д., също са претендирани разноски за адвокатско възнаграждение, но с този отговор не са представени доказателства, такива разноски да са направени, поради което не следва да се присъждат. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение