Определение № 394 от 14.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 1414/2017 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба от пълномощника на [фирма]-гр.Бургас срещу определение №134/ 27.03.2017 г. по ч.т.д. №94/17 на Бургаския апелативен съд, с което е потвърдено определение №86/23.01.2017 г на ОС-Бургас за прекратяване на дело по несъстоятелност №540/16 по описа на същия съд, образувано по молба по чл.626 ал.1 ТЗ от страна на член на СД на същото дружество в качеството му на пълномощник на управителния орган. Навеждат се оплаквания за незаконосъобразност. Частният касатор счита,че е налице основание за допускане до касация по чл.280 ал.1, т.2 и т.3 ГПК. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното: Частната касационна жалба е процесуално допустима - подадена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт съгласно чл. 274, ал. 3, т.1 ГПК. За да постанови обжалваното определение, с което е потвърдено определение №86/23.01.2017 г на ОС-Бургас за прекратяване на дело по несъстоятелност №540/16 по описа на същия съд, образувано по молба по чл.626 ал.1 ТЗ от страна на член на Съвет на директорите на АД /СД/ на същото дружество, съставът на въззивния съд се е позовал на обстоятелството, че акционерното дружество –молител се представлява от колективен орган –СД, поради което и молбата за откриване на производство по несъстоятелност от самия длъжник следва да бъде подписана от всеки един член на този орган или да се представи изрично пълномощно, а не решение на СД, с което членовете на последния упълномощават един от тях за подаване на молбата, което следва от разпоредбите на чл.626 ал.2 и ал.4 ТЗ. Според въззивния състав, първоинстанционният съд е дал правилно изрични указания на молителя в тази насока, които обаче не са били изпълнени с депозираната допълнителна молба, тъй като в нея е липсвал подпис на един от членовете на СД-М. Й.. Ето защо, поради неотстраняване в срок на недостатъците в сезирането на съда с молба по чл.626 ал.1 ТЗ, производството по нея правилно е било прекратено като недопустимо. В изложение на основанията за допускане до касация се поставя следният въпрос: следвало ли молбата за откриване на производство по несъстоятелност да бъде подписана от всички членове на управителния орган на АД-СД или да се издаде изрично пълномощно на член на СД. Частният касатор се позовава и на противоречива казуална практика, за да обоснове наличието на основание по чл.280 ал.1, т. 2 ГПК, като прилага копия от съответните актове, за значителна част, от които не може да се установи,че са влезли в сила, каквото изискване поставя процесуалния закон, съгласно изричните указания в мотивите на ТР №1/2010 на ОСГТК по приложението на чл.280 ал.1 т.2 ГПК. За частта от приложените копия от окончателни съдебни актове: Опр №491 по в.ч.т.д № 541/11 на ОС-Шумен и Опр.№ 3037 на САС по д./н/ №3504/2015, следва да се отбележи, че по своето съдържание същите не се отнасят към релевирания от страна на частния касатор правен въпрос. Същото важи и за Р №640/24.11.2005 г. по т.д. № 104/2005 г., което, освен че е постановено в производство по отмяна по чл.231 ГПК/отм./, третира хипотезата на представляването на АД от управителния орган при сезиране на съда с молба за откриване на производство по несъстоятелност, но при наличие и на вписан изпълнителен директор като негов представител, която хипотеза не е налице в процесния случай. Липсват основания за допускане до касация в хипотезата на чл.280 ал.1,т.3 ГПК-въпросът да се явява от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, поради ясното съдържание на разпоредбите на закона: чл.626 ал.2 и ал.4 ТЗ. С оглед изложеното Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение счита, че не са налице предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК за допускане до касация, поради което