Определение № 8333 от 04.07.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4873/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частната жалба на „Вибе Ро Импорт Експорт“ ЕООД против определение № 2811/15.03.2024г., постановено по адм. д. № 10155/2023г. по описа на Административен съд София-град. Релевира оплакване за неговата неправилност и иска отмяната му. Ответникът - Агенция „Митници“, излага съображение за неоснователност на частната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, намира частната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежната страна и в срока по чл. 230 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното определение АССГ е върнал исковата молба на „Вибе Ро Импорт Експорт“ ЕООД срещу Агенция „Митници“ във връзка с неиздадено разрешение по подадена на 16.10.2020г. в МП Варна митническа декларация (МД) за допускане за свободно обръщение на стоки, заведена под MRN № 20BG002002038106R0 по реда на ЗОДОВ. Съдът е давал два пъти указания на ищеца за отстраняване на нередовности. Посочил е, че съгласно чл.127, ал.1, т.4 ГПК вр. чл.203, ал.2 АПК вр. § 1 от ЗР на ЗОДОВ следва да посочи едно или повече конкретно увреждащо го действие или бездействие на поименно и подлъжностно определен орган или длъжностно лице от ответника, с данни при какви обстоятелства, кога и къде е извършено или е следвало да се извърши, как е причинило претендираните вреди, в какво се състои неговата незаконосъобразност с конкретизиране на нарушените чрез него нормативни разпоредби; съгласно чл.127, ал.1, т.4 ГПК вр. чл.203, ал.2 АПК вр. § 1 от ЗР на ЗОДОВ - да укаже в какво се състои незаконосъобразността на увредилите го актове или действия, в т.ч. с посочване на нарушените с тях разпоредби на закони наредби,правилници др.; съгласно чл.127, ал.1, т.5 ГПК вр. чл.203, ал.2 АПК вр. § 1 от ЗР на ЗОДОВ - да формулира изрично и надлежно искането си към съда в исковата молба е посочено действия и/или бездействия касаещи твърдените нарушения на длъжностни лица,ако са налице и двете същите следва да бъдат обвързани с конкретни нарушения /посочени по горе в определението/; съгласно чл.127, ал.1, т.4 ГПК вр. чл.203, ал.2 АПК вр. § 1 от ЗР на ЗОДОВ с оглед претендираните вреди, да посочи периода, през който са настъпили с начална и крайна дата свързано с действията или бездействията на длъжностните лица; както и изрично да посочи във връзка с митническа декларация (МД) за допускане за свободно обръщение на стоки, заведена под MRN № 20BG002002038106R0 от ищеца, издавано ли е решение от длъжностни лица при Агенция"Митници" и ако да, обжалвано ли е същото по административен или съдебен ред. Съдът е приел указанията за частично изпълнени. В молбата ищеца е посочил,че е налице безпричинно забавяне за допускане за свободно обръщение на стоки, заведени под митническа декларация MRN № 20BG002002038106R0. Посочено е, че увреждащи действия и бездействия от страна на ответника са повторното сезиране на КЗП, както и сезирането на ДАМТН. Съдът е установил, че от приложените доказателства по делото в хода на образуваното административно производство във връзка с митническа декларация за допускане за свободно обръщение на стоки, не е издаван административен акт от митнически орган. Съставът е приел, че подадената искова молба не попада в нито една от хипотезите за допустимост по чл. 203 и чл. 204 АПК, нито в тази на ЗОДОВ. Така мотивиран, съдът е върнал исковата молба на „Вибе Ро Импорт Експорт“ ЕООД и е прекратил производството по делото. Определението е валидно, допустимо и правилно. Исковата молба следва да има съдържание и приложения, които съответстват на изискванията на чл. 127 и чл. 128 от Гражданскопроцесуалния кодекс във връзка с чл. 144 АПК. В случай, че внесената в съда искова молба не отговаря на тези изисквания, на ищеца се изпраща съобщение да отстрани в седмичен срок нередовностите. Ако нередовностите не бъдат отстранени в законния срок, исковата молба ведно с приложенията се връща, а образуваното производство се прекратява, както предвижда чл. 129, ал. 3 ГПК във връзка с чл. 144 АПК. Съдът е сторил необходимото и е изпълнил нормативното си задължение да даде указания на ищеца за отстраняване на нередовностите по исковата молба. Видно от постъпилата в отговор на дадените указания молба от „Вибе Ро Импорт Експорт“ ЕООД, последният сочи че митническите органи без никакво основание не разрешават вноса на стоката по митническата декларация. Неизпълнението на дадените указания от страна на ищеца (настоящ жалбоподател), в резултат на неизясняване на обстоятелствата, на които се основава искът прави същия недопустим, поради което производството по делото правилно е било прекратено с връщане на исковата молба. За пълнота на изложението следва да бъде посочено, че са налице действия извършени от длъжностни лица при Агенция „Митници“, като с уведомително писмо, peг. № 32-35586/03.12.2020г. на директора на ТД „Северна морска“ към Агенция „Митници“ гр. Варна е указвано на „Вибе Ро Импорт Експорт“ ЕООД, че следва в 7-дневен срок да постави стоките под нов митнически режим или реекспорт, със същото дружеството е предупредено, че след изтичане на срока ще бъдат приложени мерките, описани в чл. 198, ал. 1,6. iv от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и Съвета за създаване на Митнически кодекс на съюза. Писмото е обжалвано и е образувано АД № 686/2020г. по описа на Административен съд – Русе. АС - Русе е намерил, че за „Вибе Ро Импорт Експорт“ ЕООД не е налице правен интерес от водене на делото и са налице предпоставките на чл. 159, т. 4 АПК - оспорващият няма правен интерес от оспорването, поради което с протоколно определение от 11.03.2021 г. е прекратил производството по адм. дело № 686/2020 г. по описа на Административен съд - Русе. За да стигне до този извод съдът е съобразил, че с МД с MRN 21BG002002042724R7 от 06.01.2021г. дружеството е поставило на 06.01.2021г. стоката под режим „митническо складиране“, а първоначалната митническа декларация е анулирана. С фактура № 0020000002/11.02.2021г. „Вибе Ро Импорт Експорт“ ЕООД е продало стоката на „Тим Експорт“ ЕООД. Впоследствие дружеството приобретател „Тим Експорт“ ЕООД е учредило за стоката същия режим „митническо складиране“. Постановеното от АС – Русе определението не е обжалвано от дружеството и е влязло в сила. Неоснователни са изложените в частната жалба доводи за неправилност на атакуваното определение. АССГ като е върнал исковата молба и е прекратил производството по делото е постановил правилен съдебен акт, който не подлежи на касиране. По отношение на претенция за разноски следва да бъдат съобразени нормите на чл. 129, ал. 3, предл. последно ГПК, а именно, че против връщането на исковата молба може да се подаде частна жалба, от която препис за връчване не се представя, както и тази на чл. 160, ал. 1 АПК, която предвижда, че разпореждането, с което жалбата или протестът се оставя без разглеждане, или определението, с което делото се прекратява, подлежи на обжалване с частна жалба. Препис от нея не се представя, ако разпореждането е постановено преди връчването на препис от оспорването. С оглед изложеното неправилно съдът е съобщил на ответната страна за наличието на постановено определение, респективно е изпратил препис от частната жалба. В отговор на получената частна жалба Агенция „Митници“ е депозирала възражение, в което е обективирано искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Настоящата инстанция намира, че присъждане на юрисконсултско възнаграждение в производство от такъв характер не се следват, поради посоченото по-горе нормативно залегнало ограничение. Водим от гореизложеното и на основание чл. 235 АПК, Върховен административен съд