Определение № 120 от 18.05.2016 г. на ВКС по т. д. № 2714/2015 г.

ВКС18.05.2016reporting judge Камелия Ефремова

Ruling

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 3704 от 28.05.2015 г. по в. гр. д. № 4676/2015 г. на Софийски градски съд, ІІІ „Б” състав. Определението може да бъде обжалвано пред друг тричленен състав на Върховен касационен съд, Търговска колегия в едноседмичен срок от връчването му на страните. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Grounds

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 3704 от 28.05.2015 г. по в. гр. д. № 4676/2015 г. на Софийски градски съд, ІІІ „Б” състав, с което, след частична отмяна на постановеното от Софийски районен съд, 47 състав решение от 14.01.2015 г. по гр. д. № 45876/2013 г., касаторът е осъден на заплати на В. Г. К. от [населено място], на основание чл. 208, ал. 1 КЗ (отм.), сумата 9 605.56 лв. като част от съдебно предявения размер 10 000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано датата на исковата молба - 05.11.2013 г. до окончателното й изплащане, както и сумата 114.96 лв., представляваща обезщетение за забава върху първата сума. В касационната жалба са развити подробни съображения за неправилност на въззивното решение, като е приложено и изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК на основанията за допускане на касационното обжалване. Ответникът по касация – В. Г. К. от [населено място] – моли за недопускане на касационното обжалване, респ. за оставяне в сила на въззивното решение. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото, намира следното: Касационната жалба е процесуално недопустима. Съобразно императивната разпоредба на чл. 280, ал. 2 ГПК (в приложимата за случая редакция, ДВ, бр. 100 от 21.12.2010 г.), не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 10 000 лв. – за търговски дела, каквато е и настоящата хипотеза. Касае се за обективно съединени искове за парични вземания, цената на всеки от които е в рамките на законово установения лимит, а именно – иск с правно основание чл. 208, ал. 1 КЗ (отм.) за сумата 10 000 лв. и иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 122.47 лв. Това обуславя и извода за недопустимост на касационния контрол върху постановеното въззивно решение. Мотивиран от изложеното, на основание чл. 280, ал. 2 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение

Cited provisions

5