Определение № 448 от 10.12.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2984/2018 г.

Производството е по реда на чл.248, ал.1 ГПК. Образувано е по молба на В. В. К. с направено искане за допълване на постановеното определение по делото с присъждане на направените пред въззивната и касационната инстанция разноски. Ответникът оспорва молбата, като неоснователна. Молбата с правно основание чл.248, ал.1 ГПК е подадена в срок и е процесуално допустима. С постановеното по делото определение, съдът е приел, че частната касационна жалба е допустима, допуснал е касационно обжалване, отменил е въззивното определение и е постановил ново, с което е оставил без уважение искането с правно основание чл.248 ГПК. Предвид изхода на спора пред касационната инстанция, действително на частния жалбоподател се дължат направените за касационното и въззивното производство съдебни разноски, направени във връзка с развилото се производството по чл.248 ГПК пред тези инстанции, каквото искане е направено с частната касационна жалба. Разноските, сторени от страната са в размер на 15 лева заплатена държавна такса пред ВКС, 1000 лева заплатено адвокатско възнаграждение за изготвяне на отговор на частна жалба, заплатени за въззивното обжалване на определението на първоинстанционния съд. Доказателства за други разноски, сторени от молителя в производството пред двете инстанции не се установяват по делото. Ответникът по молбата е направил с отговора си възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. Възражението е основателно, доколкото защитата пред въззивната инстанция се е изразявала в изготвяне единствено на отговор на частната жалба, поради което дължимото адвокатско възнаграждение следва да се намали до предвидения минимум на Наредба №1 за минималните адвокатски възнаграждения, до размер на 200 лева. Предвид изложеното, на молителя следва да се присъди сумата общо от 215 лева, като разноски в настоящото производство и това пред въззивната инстанция. Водим от горното, на основание чл.248 ГПК, съставът на ВКС