Определение № 353 от 15.06.2009 г. на ВКС по т. д. № 178/2009 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 във вр. чл. 286, ал. 2 ГПК. Образувано е по частната жалба с вх. № 5322/21.VІІ.2008 г. на „П„Ч” А. - Б., подадена чрез процесуалния му представител по пълномощие адв. Г. Н. от АК Б., против разпореждането на САС, ГК, 1-ви с-в, от 11.VІ.08 г., постановено по ч. гр. д. № 144/08 г., с което е била върната касационната жалба на д-вото срещу постановеното по същото дело въззивно решение № 69/16.ІV.2008 г. Единственото оплакване на частния жалбоподател П. „Ч” А. - Б. е за незаконосъобразност на атакуваното разпореждане по чл. 286, ал. 1, т. 2 ГПК, като инвокираните в подкрепа на тезата за неговата порочност доводи са за: „парадокса въззивните инстанции да връщат преписки по касационни обжалвания с формални основания по чл. 284 и то по дела, които се водят в продължение на две, три и повече години на първа инстанция и пред въззивната инстанция, която практика не подпомага защитата на интересите на притежателите на търговски марки и обезсмисля ЗМГО, както и неговото прилагане”. Ответното по частната жалба „П” А. със седалище в същия град не е ангажирало становище на свой представител по допустимостта или основателността й. Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното пр-во пред САС, частната жалба на П. „Ч” А. - Б., ще следва да се преценява като процесуално допустима. Разгледана по същество тази частна жалба е неоснователна. Характерът на подадената от д-вото частна жалба е изцяло бланкетен, тъй като тезата за порочност на атакуваното разпореждане е изградена изцяло върху критика на онези процесуални положения, отнасящи се до факултативния характер на касационното обжалване по новия ГПК, който е в сила от 1.ІІІ.2008 г. В това отношение обаче, приложимият към спора по делото материален закон, а така също и продължителността на разглеждане на дадено дело /с обжалваем интерес над 1 000 лв./ в първата и във въззивната инстанция, нямат отношение към правомощието на ВКС по селектиране на касационните жалби. Налице е императивно процесуално задължение за въззивните съдилища по чл. 285 ГПК – за проверка редовността на касационната жалба, към изпълнението на което в случая САС стриктно се е придържал. Това обстоятелство не се оспорва от страна на частния жалбоподател П. „Ч” А. – Б. и затова не следва да бъдат слушани доводите му за „формалния” характер на изискванията по чл. 284 ГПК към есенциалното съдържание на всяка една касационна жалба. Касае се за своеобразно признание на частния жалбоподател, че той е отказал да се съобрази с дадените му от САС указания по реда на чл. 285, ал. 1 ГПК, но точно това негово процесуално поведение характеризира обжалваното разпореждане като правилно /законосъобразно/. Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение