Определение № 715 от 21.12.2009 г. на ВКС по гр. д. № 723/2009 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Обжалвано е определение от 08.10.2009г. по гр.д. № 240/ 2007г. на Великотърновски АС, с което К. А. А. е осъден да заплати на О. Д. на МВР- Р. сумата 380 лева разноски по делото. Жалбоподателят К. А. А. моли да се отмени определението и да бъде намален размера на присъдени разноски. Върховния касационен съд като взе предвид доводите на молителите, приема за установено следното: Жалбата е неоснователна. С решение от 16.04.2009г. и допълнително решение от 23.09.2009г. по гр.д. №5055/2007г. ВКС е отменил решението на въззивния съд частично и е присъдил на основание чл.2, т.2 ЗОДОбВ обезщетение в размер на 2000 лева на К. А. Искът е бил отхвърлен до пълния му предявен размер от 10 350 лева. С обжалваното определение въззивният съд на основание чл.64, ал.5 ГПК/отм./ е присъдил на ответника по иска разноски по делото в размер на 380 лева. При тези данни по делото Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че частната жалба е неоснователна. В обжалваното определение правилно е прието, че на ответника се дължи заплащане на разноски на основание чл.64, ал.5 ГПК/отм./, като размера е определен съобразно чл.7, ал.2,т.3 от Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Вззивният съд действително не е посочил изрично в мотивите си, че присъжда разноските по компенсация, като е взел предвид и дължимите се такива на жалбоподателя съобразно уважената част от иска, но по същество е присъдил дори по-нисък от дължимия се на ответника размер разноски.важената част от иска е 2000лева, а отхвърлената е четири пъти по висока -8 350лева, т.е. разноски се дължат по същество само на ответника по иска и по жалбата, както правилно е прието и в обжалваното определение. Ето защо същото следва да се потвърди. Предвид изложените съображения, съдът