Определение № 297 от 28.11.2011 г. на ВКС по т. д. № 1103/2011 г.

Производството е извънинстанционно - по реда на чл. 307, ал. 1 ГПК. Образувано е по молбата на [фирма]-гр. Д., област С. с вх. № 3597 от 30.VІІІ.2011 г., съдържаща искане за отмяна на влязлото в сила първоинстанционно решение № 45 на РС-Дулово от 25.ІІІ.2011 г., постановено по гр. дело № 1161/2010 г., с което – като неоснователни и недоказани, са били отхвърлени и двата обективно кумулативно съединени осъдителни иска на това д-во с правно основание по чл. 534 ТЗ и съответно по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, предявени срещу Х. А. Х. от [населено място]: за осъждането на последния да заплати сума в размер на 550 лв. вследствие на обогатяването си без основание - като резултат от неизпълнението на издадената от него без протест запис на заповед от 21.ІХ.2004 г. и ведно със законната лихва върху тази главница, считано от завеждане на делото и до окончателното й изплащане, а също и за осъждането на Х. да заплати на търговеца мораторна лихва върху главницата от 550 лв. за периода от 21.ХІІ.2004 г. и до датата на предявяване на исковете /16.ХІІ.2010 г./, но без посочен размер на така претендираното акцесорно вземане. Като представя към молбата си за отмяна „Договор за плащане на цедирани вземания” от 30.ІІІ.2010 г., сключен с първоначалния поемател К. Н. К. от [населено място] в качеството му на цедент, цесионерът по сделката [фирма]-гр. Д. претендира, че налице било „ново обстоятелство и писмено доказателство”, като последното не било представено досега, понеже „никой до момента не е правил възражение относно наличието или липсата на активна легитимация” за воденето на иска по чл. 534 ТЗ. По реда на чл. 306, ал. 3, изр. 3-то ГПК ответникът по молбата за отмяна Х. А. Х. от [населено място] писмено е възразил както по допустимостта, така и по основателността на искането, отправено от търговското дружество-молител, претендирайки за оставянето й без разглеждане, респ. – без уважение, а също и за присъждане на разноски, направени в настоящето извънинстанционно пр-во. Инвокирани са доводи в този писмен отговор, че основанията, на които търговецът молител се позовава в искането си по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, всъщност по естеството си представлявали визираните в текста на чл. 280, ал. 1 ГПК три основания за допустимост на касационно обжалване. Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като подадена от надлежна страна в първоинстанционното пр-во пред РС-Дулово по гр. дело № 1161/2010 г., срещу влязъл в сила съдебен акт /надлежно потвърден с въззивното решение № 18 на Силистренския ОС, ГК, от 8.VІІІ.2011 г. по т. д. № 142/2011 г./ и в пределите на преклузивния срок по чл.305, л. 1, т. 1 ГПК, молбата на [фирма]-гр. Д., област С. за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК ще следва да се преценява като процесуално допустима. Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение