Решение № 3810 от 10.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 54/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Център за градска мобилност (ЦГМ) ЕАД срещу решение 21246 от 25.10.2024 г. по адм. дело 1854/2024 г. на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение РС-222-(1)/13.12.2023 г. на председателя на Патентно ведомство. Касаторът излага доводи за неправилност на съдебното решение, като постановено в нарушение на материалноправните разпоредби и процесуалните правила касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорва приетата от съда законосъобразност на административния акт, поради липса на изложените в искането за заличаване на търговската марка основания по чл. 11, ал. 1, т. 6 и т. 7 от Закона за марките и географските означения (ЗМГО). Моли да се отмени съдебното решение и вместо него да се постанови отмяната на административния акт. Претендира разноски за двете инстанции. Ответникът председател на Патентното ведомство на Република България, чрез юрисконсулт Белишка, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на касатора. Ответникът Бассмания-1 ЕООД, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна касационна прокуратура излага мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Съдебното решение е валидно и допустимо, но неправилно, като изводите му за законосъобразност на оспорения акт не се споделят от касационния състав. От събраните писмени доказателства е видно, че процесната марка с рег. 155574, комбинирана, е заявена на 05.07.2019 г., регистрирана на 28.10.2020 г. от Бассмания-1" ЕООД, със срок на закрила до 05.07.2029 г. за стоки и услуги от класове 25 (свързани с дрехи, облекло), 39 (транспортни дейности, товарене и разтоварване, водоснабдяване, бутилиране и др.) и 43 (туризъм, подслон, резервации, хотелиерство, ресторантьорство и др.) от Международната класификация на стоки и услуги (МКСУ). Марката е регистрирана с частичен отказ за услугите от клас 39 МКСУ: информационни услуги в областта на транспорта, отдаване под наем на гаражи, на паркоместа, паркинги за автомобили; предоставяне на информация за движението на транспортните средства; предоставяне на упътвания за шофьори при пътуване.. Подадено е искане от ЦГМ ЕАД и общински дружества за градска мобилност, паркинги и гаражи от Пловдив, Бургас, Дупница, Силистра, Добрич, на основание чл. 36, ал. 1 от ЗМГО във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 6 и 7 от ЗМГО, за заличаване на регистрацията на търговска марка Жълта зона с рег. 155574. С решение на председателя на Патентно ведомство, на основание чл. 76, ал. 7, т. 1 от ЗМГО, е отказано заличаване на регистрацията на търговската марка поради липса на основания по чл. 11, ал. 1, т. 6 и 7 от ЗМГО. Отказът е потвърден от Административен съд София-град (АССГ), като издаден от компетентен орган, в предписаната форма и в съответствие с административно производствените правила и материалноправните разпоредби. Съдът приел, че словото Жълта зона, от което се състои марката, не противоречи на обществения ред, като съвкупност от писани и неписани правила на поведение и добрите нрави, като морални ценности и стандарти. Касационният състав не споделя тези изводи. Оспореният административен акт е издаден в нарушение на административнопроизводствените правила и материалноправните разпоредби. В нарушение на чл. 35-36 от АПК актът е постановен при неизяснена фактическа обстановка и без да се вземат предвид възраженията на касатора. Неправилно е прието от органа и съда, че не са налице основанията за заличаване на регистрацията на марка Жълта зона по чл. 11, ал. 1, т. 6 и т. 7 от ЗМГО, защото в комбинацията от два словни елемента няма нищо обидно, вулгарно и цинично, което да подкопава морала и добрите нрави. Не е определено включването на понятието Жълта зона в чл. 108 от Наредба за организацията на движението на Столична община за обозначаване на зона за безплатно паркиране пред общественозначими места, като противоречащо на добрите нрави и обществения ред. Съдът е приел, че ако понятието представлява особен обществен интерес, е следвало да се провери дали не попада в хипотезата по чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗМГО. Според отговор на въпрос 1 от приетото заключение на съдебно-маркова експертиза наименованието/знакът Жълта зона не отговаря на изискванията на ЗМГО по отношение на някои от стоките от класове 25 и 39 от МКСУ, тъй като не изпълнява изискванията поне на чл. 11, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗМГО. От заключението на въпрос 2 от СМЕ се установява, че от предоставените по делото материали, както и от публично достъпната информация, може да се направи извод, че терминът Жълта зона се свързва с места за платено почасово паркиране, в резултат на нормативното му въвеждане от държавните органи (чрез законодателството), както и от функционирането му чрез органите на местната власт в някои градове от страната. По въпрос 3 вещото лице е посочило, че не всички стоки и услуги от регистрираните за марка 155574 класове 25, 39 и 43 (изброени в СМЕ) могат да се свържат с нормативно въведените услуги по платено или безплатно паркиране. СМЕ посочва, че стоките от клас 25 - работни дрехи; униформи и услугите от клас 39 информационни услуги в областта на складирането, транспорт на аварирали превозни средства; услуги по преместване, пренасяне, могат да се приемат за свързани и допълващи към основните услуги по паркиране. За останалите стоки и услуги от класове 25, 39 и 43, СМЕ е приела, че марката е отличителна. В решението на АССГ е отчетено, че от април 2024 г. е утвърдена и влязла в сила хармонизирана практика по случаите за марки, които противоречат на обществения ред или на приетите принципи на добрите нрави - СР14, като първата публикация на проекта на тази практика е публикуван през октомври 2022 г., а страната ни се присъединява на 19.04.2024 г. Според практиката, общественият ред следва да се разбира като набор от основни норми, принципи и ценности на обществата в Европейския съюз (ЕС) в даден момент. Съдът обаче не е взел предвид, че понятието обществен ред е много широко и включва универсалните ценности на ЕС, като човешко достойнство, свобода, равенство и солидарност, както и принципите на демокрацията и върховенство на закона, провъзгласени в Хартата на основните права на ЕС. Принципите на добрите нрави се отнасят до фундаментални морални ценности и стандарти, приети от обществото в ЕС към даден момент. Даден е примерен списък на знаците, които могат да бъдат атакувани на това основание (свързани с вредност, риск, непристойнии др.). Съдът приел, че тъй като марката не попада в тези конкретни хипотези, тя не противоречи на обществения ред. Това тълкуване не отчита, че притежателят на марката сам е отправил писмени искания до част от фирмите за контрол на паркирането в Столична и други общини да преустановят ползването на марката Жълта зона и да му заплащат за ползването й. Тоест, от органа и съда не са съобразили важността и обществената значимост на отношенията, свързани с движението по пътищата, респ. паркирането, като основна дейност и съпътстващите го транспортни и обслужващи дейности, където съблюдаването на интересите и безопасността на гражданите поотделно и на обществото като съвкупност, е от първостепенно значение. Зоните (синя, зелена, червена и жълта), за които дружеството е регистрирало марката, са въведени с нормативни актове ЗДвП и подзаконови нормативни актове, които по съществото си защитават обществения интерес, включително обезопасяването на движението по пътищата, спирането и паркирането като част от него. С оглед на това, въвеждането на правила и регулации (вкл. по отношение на Жълта зона) с тези законодателни актове трябва да се разглежда като основополагащо за поддържането и опазването на правовия и обществен ред, които са неразривно свързани и взаимно обусловени. Организацията на движението по пътищата, в извънградска и градска среда е неотменна част от поддържането на обществения ред, в това число създаването на зони със специфични правила за паркиране, отразяващи интензитета на движението и неговите особености (вкл. специален режим за паркиране на хора с увреждания). Целта е максимално да се улесни и подсигури обществото и отделните граждани в ежедневната им дейност, от която транспортът и паркирането е основна част. В този смисъл решенията на Патентното ведомство и съда противоречат на материалноправните разпоредби и на целта на закона. Органът и съдът не са съобразили, че реализирането на правата на притежателя на марките ще наложи изменение в редица законови и подзаконови актове, в организацията на движението и паркирането в страната, като не се отчита, че същите са регистрирани след въвеждането им като понятия и зони с нормативната уредба основа на правовия ред в държавата. Стриктното ограничително тълкуване към значението на марките, приложено в случая от органа и съда не е съобразено със защитата на правовия и обществен ред, на правата и интересите на гражданите и други участници в обществения живот. В решението на съда и административния акт не е отчетена и ролята на ЦГМ ЕАД и другите общински дружества в организацията и прилагането на този ред. Съгласно чл. 52 от Закона за общинската собственост общинското предприятие е специализирано звено на общината за изпълнение на местни дейности и услуги, финансирани от общинския бюджет. ЦГМ ЕАД изпълнява редица функции съгласно Наредбата за организация на движението на територията на Столична община (Наредбата), които му придават характер на административен орган, вкл. и с правомощия да налага принудителни административни мерки по ЗДвП и Наредбата. (в този смисъл е решение 7343 от 17.06.2016 г. по адм. дело 13696/2015 г., VІІ отд. на Върховния административен съд). В чл.1, ал.1 от ЗДвП, се посочва, че закон урежда правилата за движение по пътищата, отворени за обществено ползване, изискванията към пътните превозни средства за участие в движението по тези пътища, изискванията за правоспособност на водачите на пътните превозни средства, правата и задълженията на участниците в движението и на съответните служби и длъжностни лица, както и принудителните мерки, които се прилагат, и наказанията за нарушаване на разпоредбите на този закон и на издадените въз основа на него нормативни актове. Съгласно чл. 1, ал. 2 от ЗДвП, целта на този закон е да се опазват животът и здравето на участниците в движението по пътищата, да се улеснява тяхното придвижване, да се опазват имуществото на юридическите и физическите лица, както и околната среда от замърсяването от моторните превозни средства. В чл. 3, ал. 1 от ЗДвП е предвидено, че лицата, които стопанисват пътищата, ги поддържат изправни с необходимата маркировка и сигнализация за съответния клас път, организират движението по тях така, че да осигурят условия за бързо и сигурно придвижване и за опазване на околната среда от наднормен шум и от замърсяване от моторните превозни средства. Съгласно чл. 3, ал. 2 от ЗДвП, за организиране на движението по пътищата се използват светлинни сигнали, пътни знаци и пътна маркировка върху платното за движение и крайпътните съоръжения, които се поставят само след възлагане от собственика или администрацията, управляваща пътя, при условия и по ред, определени с наредбата по ал. 3. Светлинните сигнали, пътните знаци и пътната маркировка върху платното за движение и крайпътните съоръжения представляват единна система съгласно Конвенцията за пътните знаци и сигнали и се изработват и поставят така, че да бъдат лесно разпознавани. Според чл. 3, ал. 3 от ЗДвП, условията и редът за организиране на движението по пътищата, отворени за обществено ползване, се определят с наредба на министъра на регионалното развитие и благоустройството. В чл. 6 от ЗДвП е предвидено, че участниците в движението: 1. съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка; 2. изпълняват разпорежданията на лицата, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, независимо от светлинните сигнали, пътните знаци, маркировката на пътя и правилата за движение. Съгласно чл. 15, ал. 7 от ЗДвП, е забранено преминаването и паркирането на пътни превозни средства в паркове, градини и детски площадки в населените места извън обозначените за това места. Тези и други разпоредби в ЗДвП и подзаконовите атове, издадени въз основа на него, както и съответните регламенти на ЕС посочени в ЗДвП, изграждат всеобхватна и детайлна организация на системата за движение в градска и извънградска среда. Те предвиждат императивно съответните права и задължения на участниците в него, както и на съответните контролни и правозащитни органи. От това се налага извод, че системата за движение по пътищата и други елементи на пътнотранспортно комуникационната система представляват неразделна част от създадения и поддържан като условие за съществуване и нормално функциониране на обществото (групи, организации и граждани) обществен ред. Нормативно въведеното понятие Жълта зона (аналогично синя, зелена, червена зони) е засегнато по начин, който безсъмнено ще наложи промяната на наименованието на съответната зона, предвид въведената забрана за ползването му с регистрацията на търговска марка. След като понятието е наложено и общо познато, това би довело и до редица негативни последици както за потребителя, така и за общинските администрации, които са нормативно задължени да работят с него и да осигурят приложението му. В чл. 108 от Наредбата на Столичен общински съвет за организация на движението се предвижда, че на територията на Столична община, извън зоните по чл. 54, със заповед на кмета на Столична община, могат да се обособяват зони с режим на контролирано безплатно паркиране на ППС (Жълта зона), с цел подобряване на организацията и контрола по паркирането. Съгласно чл. 1 от същата Наредба, тя урежда правила, ограничения и забрани, свързани с организацията на движението на пътни превозни средства (ППС) на територията на Столична община. Касае се за правни норми, които са пряко засегнати от регистрацията на марките. Чл. 4, ал. 1 от Наредбата предвижда, че за организация на движението на територията на СО се изготвя Генерален план за организация на движението (ГПОД). Той обхваща всички комуникационно-транспортни площи, обслужващи движението на ППС, маршрутите на превозните средства по редовните и допълнителните линии за обществен превоз на пътници, пешеходното и велосипедното движение и паркирането. Срокът на действие на този план е 5 години. Съгласно чл. 4, ал. 2 от Наредбата, във връзка с възникнала необходимост се допуска изработването на План за организация на движението (ПОД) за част от територията на СО - район, зона, жилищен комплекс. Необходимостта от този план се доказва от компетентните звена на общинската администрация. Той съдържа всички елементи, изискващи се за ГПОД, но специфични за частта, за която се изработва. Този план няма ограничение на срока за действие. Според чл. 4, ал. 3 от Наредбата, при изработването на ГПОД и ПОД трябва да бъдат спазени изискванията на Наредба 1/17.01.2001 г. на МРРБ, за организиране на движението по пътищата. В § 1, т. 1 и т. 2, буква а от Допълнителните разпоредби на Наредбата, са предвидени определения относно преференциалния режим на паркиране на хора с увреждания, на ППС превозващи такива хора. В чл. 44 от Наредбата изрично императивно е предвидено, че паркирането на пътни превозни средства /ППС/ на територията на Столична община се извършва само на разрешените, определени и обозначени за това места. Съгласно чл. 51 от същата, на територията на Столична община се забранява нерегламентираното поставяне и/или разполагане върху улици, площади и тротоари общинска собственост на всякакви подвижни, неподвижни и други прегради, знаци, табели, съоръжения и други подобни, които затрудняват и/или препятстват преминаването, спирането, престоя и/или паркирането на ППС и/или пешеходци. Според чл. 52, неправомерно поставените прегради и знаци по чл. 51, подлежат на незабавно премахване и изземване от упълномощените представители на Столична община, без да е необходимо предупреждение или предизвестие. В чл. 53 се предвижда, че оперативните действия по чл. 52 се организират и осъществяват от "Център за градска мобилност" ЕАД, по ред и при условия определени с писмена заповед на кмета на Столична община. В чл. 54-55 от Наредбата са подробно уредени обхвата и действието на въведените зелена зона и синя зона за почасово платено паркиране. Съгласно чл. 61-62 от ЗДвП, се създават и уреждат обособени жилищни зони със специални правила за движение, според които (т. 3 от чл. 62 ЗДвП), а паркирането в жилищната зона е разрешено само на специално обозначените места. Цитираните норми на ЗДвП индикират императивна уредба на движението по пътищата, респ. по улиците в жилищните зони, и паркирането. В чл. 121 и чл. 124 от Наредбата е предвидено, че оперативната дейност по принудително преместване на ППС на територията на Столична община, използването и прилагането на техническото средство тип "скоба", таксуването на собствениците или упълномощените от тях водачи, както и освобождаването на принудително задържаните ППС, се организират и осъществяват от общинското дружество "ЦГМ" ЕАД, по ред и при условия определени със заповед на кмета на Столична община, издадена на основание и в изпълнение на чл. 167 и следващите от ЗДвП. Цитираните разпоредби подчертават значението на регулациите относно движението по пътищата и паркирането с цел постигане на безопасност на движението, като част от обществения ред и ролята на ЦГМ ЕАД за поддържане на този ред. Съгласно § 6 от ДР на ЗДвП, т. 74, "Безопасност на движението по пътищата" е състояние на системата човек - превозно средство - път - среда, при което може да бъде предотвратено възникването на пътнотранспортни произшествия и да бъдат ограничени последиците от вече настъпили пътни инциденти. За постигането му се въздейства чрез всестранен, превантивен и последователен подход за създаване на условия за защита на живота и здравето на човека, като се прилага съвкупност от мерки, насочени като минимум към: развитие на щадяща пътна инфраструктура; формиране на отговорно поведение на участниците в движението; техническа изправност и безопасност на превозните средства; осъществяване на ефективен контрол и превенция на нарушенията; адекватни и своевременни последващи действия от страна на съставните части на единната спасителна система. Според § 6, т. 75, "Уязвими участници в движението" са немоторизираните участници в движението, пешеходци и лица, работещи на пътя, и по-специално деца, възрастни хора и хора с увреждания, както и водачите на двуколесни пътни превозни средства. Отново тук законодателят е отредил специално внимание и грижа за уязвимите групи участници в движението (директно относимо към понятието Жълта зона) и е наблегнал на необходимостта от осигуряване на тяхната безопасност като част от общата и като елемент на обществения ред и добрите нрави. В допълнение, следва да бъде отчетена вече познаваемостта на понятието Жълта зона, като зона за безплатно паркиране, на места посещавани и обслужващи уязвими групи като хора с увреждания (с намалено зрение и мобилност), деца, възрастни хора, и където може да възникнат усложнения от това, че понятието е вече разпознаваемо за определен вид услуги като безплатно паркиране (например пред болнични заведения, каквито доказателства има приложени по делото статии и дългосрочен план програма на общината). С оглед на изложеното, макар и не буквално цинично, вулгарно като израз, понятието има отражение пряко върху защитата на обществения интерес, добрите нрави, морала и закрилата на уязвими групи от населението. Тези изводи се налагат при анализа на законовата и подзаконова уредба на движението в градска и извънградска среда. Съгласно определението на марка в чл. 9, ал. 1 от ЗМГО, марката е знак, който е способен да отличава стоките или услугите на едно лице от тези на други лица и може да бъде представен в Държавния регистър на марките по начин, който позволява ясно и точно да се определи предметът на закрилата, предоставен с регистрацията. В чл. 10, ал. 3 е предвидено, че правото върху марка е изключително право. Изключителното право може да бъде противопоставено на трети добросъвестни лица от датата на публикация на регистрацията в Официалния бюлетин на Патентното ведомство (чл. 10, ал. 4). Съгласно чл. 10, ал. 5 от ЗМГО, заявителят има право да получи справедливо обезщетение от всяко лице, което без негово разрешение е извършило някое от действията по чл. 13, ал. 1 - 3 след публикацията на заявката за регистрация на марка, при условие че след публикацията на регистрацията тези действия биха били забранени. От тези разпоредби е видно, че притежателят на марката има съответни права да ограничава ползването й от други лица и да получи обезщетение за употребата им след регистрацията. В случая понятието Жълта зона е вече въведено в нормативната уредба, известно е и се ползва в пресата и други информационни източници, както и е залегнало в дългосрочната план-програма на СО. Същевременно Бассмания-1 ЕООД вече е изпратило покани към ЦГМ и други общински дружества в страната с покана да преустановят ползването на марката, както и да му заплатят обезщетение за ползването й. Тоест, същата е не само добре позната и разпознаваема, и на регистриралия марката е известен фактът на използването й относно паркирането в градовете от страната. Това безспорно доказва, че са налице предпоставките по чл. 11, ал. 1, т. 6 и т. 7 от ЗМГО, противно на приетото от административния орган и съдът. Разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 6 от ЗМГО гласи, че се заличава марка, която противоречи на обществения ред или на добрите нрави. В ЗМГО няма легални дефиниции на понятията "обществен ред" и "добрите нрави" и техният приложим смисъл трябва да бъде този, с който те се използват в другите нормативни актове и в общоупотребимия български език. В решение 7 от 04.06.1996 г. по конституционно дело 1/1996 г., Конституционния съд (КС) разбира понятието "обществен ред" като "установеният с нормативни актове ред, който осигурява нормално спокойствие и възможност да се упражняват съответните граждански права". КС приема, че "добрите нрави" са "критерии за обществено благоприличие, установени в обществото с цел неговото съхраняване", като "водещ в това отношение е интересът да се поддържа нравственият интегритет на обществото". Поради общоизвестното значение на думите "жълта и зона", а оттам и на целия словен израз "Жълта зона", марката и носеното от нея послание ще станат достояние не само на отделна група от обществеността, включваща съответните потребители, но и на обществото като цяло. В този смисъл е решение 8463 от 08.07.2024 г. по адм. дело 10969/2023 г., VІІ отд. на ВАС. Не може да бъде споделен и изводът на органа и първоинстанционния съд за липсата на предпоставките за заличаване на търговската марка по чл. 36, ал. 1 във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 7 от ЗМГО, съгласно който не се регистрира марка, която може да въведе в заблуждение потребителите относно естеството, качеството, географския произход или други характеристики на стоките или услугите. За да е налице действителна заблуда или сериозен риск от заблуда, трябва да е налице елемент или марката като цяло да е със значение или смисъл, който от достатъчно разумен и информиран потребител да се възприеме като указание на конкретни характеристики, каквито в действителност стоките или услугите не притежават. Смисълът на марките винаги се определя от цялостното послание, което носят, те не могат да се разделят механично (решение 11654/30.10.2024 г. по адм. дело 6971/2024 г., VІІ отд. на ВАС). Марка Жълта зона може да въведе в заблуждение потребителите, като същите я асоциират с понятието Жълта зона, въведено със законодателната уредба за паркиране на свободни паркоместа (безплатно) в зони представляващи обществен интерес, посещавани и от уязвими групи (напр. хора с недобро зрение, трудноподвижни). Следва да бъде разгледан по-широкия контекст на употреба на вече ноторното понятие Жълта зона, залегнало в нормативната регулация на паркирането, поради което регистрирането му като марка води до ред предвидими и непредвидими усложнения и обърквания в очакванията и представите на потребителите на стоки и услуги, и до негативни отражения върху законодателството, обществения ред и добрите нрави. Правилно касаторът възразява, че в случая съществува достатъчно сериозен риск от въвеждане в заблуждение на потребителя. Стоките и услугите от класове 25, 39 и 43 от МКСУ, за които е регистрирана марката, по тяхната опаковка и общ външен вид се различат съществено и нямат общо с понятието Жълта зона. Това създава още една възможност за въвеждане в заблуждение на потребителите, съответно на уязвимите групи граждани, цитирани по-горе. Предоставената на потребителя възможност да провери върху етикета какви са съставките на даден продукт, не е пречка марката, обозначаваща тези продукти, да е заблуждаваща. (Аналогично е напр. решение 723 от 20.01.2021 г. по адм. дело 14798/2019 г., VІІ отд. на ВАС). Предвид изложеното, първоинстанционното решение следва да бъде отменено и вместо него да се постанови отмяната на оспорената заповед и делото да се върне на административния орган за ново произнасяне по подаденото искане за заличаване на регистрацията на марката, съобразно указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени с мотивите на настоящото съдебно решение. С оглед своевременно заявеното от касатора искане за присъждане на разноски и изхода на делото, следва да му се присъдят разноските за двете инстанции: държавни такси от 370 лв. и 50 лв., възнаграждение на вещо лице от 1000 лв., адвокатско възнаграждение от 1500 лева за първата инстанция и от 21000 лева (с ДДС) за касационната инстанция, общо 23 920 лева. Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение не е основателно, предвид фактическата и правна сложност, и икономическото измерение на казуса, както и обема на извършената дейност от процесуалния представител. Мотивиран така, Върховният административен съд, състав на седмо отделение,