Определение № 338 от 06.07.2010 г. на ВКС

Постъпила е частна касационна жалба,подадена от ЗД “БУЛ ИНС”АД-София против определение от 16 ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 338 София 06.07.2010 Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание на 1 юли 2010 година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА БОНКА ДЕЧЕВА изслуша докладваното от съдията Д. Ценева ч.гр.д. № 250/2010 година по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид: Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба от Р. В. Ч. против разпореждане № 1 от 25.01.2010 година на председателя на ІІ г.о. на ВКС за връщане на подадената от Р. В. Ч. касационна жалба вх. № 30 от 04.01.2010 година срещу решение № 461 от 13.11.2009 г. по гр.д. № 2064/08 г. на ВКС, ІІ г.о. В частната жалба се поддържа, че решенията на ВКС подлежат на обжалване пред петчленен състав на ВКС, поради което неправилно е било разпоредено връщане на подадената касационна жалба като процесуално недопустима. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе по частната жалба, взе предвид следното: Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 275, ал.1 ГПК против подлежащ, съгласно чл. 274, ал.2, изр.2 ГПК съдебен акт. Разгледана по същество е неоснователна. Жалбоподателката Р. Ч. е подала чрез Шуменския окръжен съд касационна жалба на 04.01.2010 г. против решение № 461 от 13.11.2009 г. по гр.д. № 2064/08 г. на ВКС, ІІ г.о. С обжалваното разпореждане същата е върната на жалбоподателката, по съображения, че е процесуално недопустима, тъй е насочена срещу решение на тричленен състав по съществото на спора, което е окончателно и не подлежи на последващ инстанционен контрол от друг състав на ВКС. Разпореждането е обосновано и законосъобразно. Решение № 461 от 13.11.2009 г. по гр.д. № 2064/08 г. на ВКС, ІІ г.о. е постановено в касационно производство по реда на чл. 218а, ал.1, б. “а” ГПК / отм./ във вр. с § 2, ал.3 ГПК, при което ВКС действа като трета и последна инстанция. Исковото производство е уредено понастоящем като триинстанционно и с постановяване на решение от ВКС по същество на спора се изчерпва редът за инстанционен контрол. Това решение е окончателно, влиза в сила от датата на постановяването му и не подлежи на обжалване с касационна жалба пред друг състав на ВКС. Процесуалните разпоредби по отменения ГПК от 1952 г., на които се позовава жалбоподателката, за да обоснове неправилност на обжалваното разпореждане, са относими към друг процесуален ред, уреден от закона като извънреден способ за контрол на влезли в сила съдебни решения, основанията за който са изчерпателно изброени в разпоредбата на чл. 303 ГПК. Подадената от жалбоподателката жалба против решението на ВКС не съдържа доводи за наличието на някои от тези основания, а единствено оплаквания за неговата незаконосъобразност, поради което не може да се приеме, че има характер на молба за отмяна. По тези съображения обжалваното разпореждане като законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното съдът